Божидар Джамбазов: Привърженик съм на функционалния имунитет
Очаквам промени на НПК в посока на съкращаване на сроковете за досъдебната фаза
Божидар Джамбазов: Привърженик съм на функционалния имунитет
Очаквам промени на НПК в посока на съкращаване на сроковете за досъдебната фаза
Станислав Савов
- Г-н Джамбазов, в началото на лятото в доклада си Европейската комисия отправи 21 препоръки към нас. Сред тях бяха и промени в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс. Какво трябва да бъде променено в тях?
- Проблемът с тези два закона не стои от днес и се коментира през целия преход, като за това време бяха направени редица промени в тях. През 2006 г. дори беше направен нов НПК, който обаче преповтаря стария процесуален кодекс, но с тази разлика, че е по-добре подреден. Текстовете му въведоха някои моменти, но в крайна сметка процесите не станаха по-бързи, какъвто беше първоначалният замисъл на създателите му.
А иначе това, което поиска Европейската комисия от нас, а такова е и очакването на обществото, е, наказателният процес да стане по-бърз и по-продуктивен, за да може в много кратки срокове хората да разберат дали е извършено дадено престъпление или не, и съответно даденото лице да си понесе или не наказателната отговорност. Това е, което може да стане бързо по отношение на НПК. Още повече, че това е законът, който движи целия процес, и промяната му в посока на съкращаване на сроковете може да доведе до най-бързи и видими резултати в правораздаването.
Що се отнася до Наказателния кодекс, там нещата са доста по-трудни и ще станат бавно, още повече, че се говори и за преосмисляне на цялостна наказателна политика кое не може да се случи за няколко месеца. А когато вече сме наясно с този въпрос, следва да се разделят престъпленията по стъпки. Защото в НК трябва да има баланс между отделните престъпления и наказанията. И за да се реши какъв ще е размерът на наказанието за едно престъпление, трябва да се намери балансът с останалите - определянето на санкцията не може да бъде самоцел. Имаше такива моменти в близкото минало, когато това условие не беше изпълнено. Примерът, който мога да дам, е с наркотиците – наказанията, които се налагаха, бяха като за убийство, очевидно е, че има разлика и заради това и текстът на НК се промени. Все пак нямам претенциите да пиша НК, но мисля, че мнението на действащите магистрати трябва да се има предвид при изготвянето му, защото те най-добре виждат проблемите.
- Сега действащият НК е писан през 1968 г. От тогава досега животът много се е променил, кои са излишните моменти в него и кои липсват?
- Наказателното право трябва да води до справедливост и това, което хората виждат като проблеми, следва да бъде назовано като престъпление. Във всеки един случай, когато наказателният закон не отговаря на очакванията на хората и определени обществени отношения не са застрашени, но не са и защитени, значи този закон не е добър. Има доста текстове от НК, които не са адекватни на сегашната ситуация. Примерът, който мога да дам, е с наказанието за злоупотреби със средствата на Европейския съюз, което е изключително ниско. И в сегашния вариант на Наказателния кодекс, ако допреди това виновното лице не е било осъждано, може да получи замяна на наказанието с административно. Т. е., ако е извършило престъпление за милиони, бихме могли да го осъдим на глоба от 5000 лв. Мисля, че това не се нуждае от коментар, подобен закон е несправедлив, но само законодателят може да го промени.
- Защо в Румъния, с която влязохме заедно в ЕС и винаги и имаме сходно развитие, злоупотребите с парите от еврофондовете, а и явлението организирана престъпност са с по-малки размери?
- Въпросът е не доколко можем да се сравняваме с тях – колко сме различни или си приличаме, а да намерим точната формула за борба с престъпността. България си има своята специфика, която трябва да бъде очертана. Не е възможно да вземем наготово чуждия опит и да го приложим. Всеки един опит за директно преписване на законите от една държава не биха довели до добри резултати. При писането на един закон трябва да се вземе предвид спецификата на всяка една държава. Като пример мога да дам въвеждането на институти като съкратеното съдебно следствие или споразумението, които може да са добри за друга държава, но у нас в настоящия си вид в много случаи не води до справедливи присъди.
- Вие сте част от спецзвеното на прокуратурата за разследване на измами с европари, което работи вече почти една година. Успяхте ли да проучите схемите и какво показва вашият опит?
- Няма нищо кой знае колко сложно от момента, в който разкриеш схемата. А иначе всичко е невидимо, но като се разровиш, виждаш, че не е така и че не е чак толкова сложно. Зад едно такова разкриване на схема стои много труд, защото трябва да се проверят множество документи и от там да се установят фактите. А те са скрити в отделни клаузи на договори, определени форми на заобикаляне на закона. Ако трябва да съм по-конкретен, с еврофондовете и по-специално с програмата САПАРД, там са използвани документи с невярно съдържание, а това си е една документна измама. Проблем е контролът от страна на администрацията. И мисля, че ако държавата беше осъществявала контрол на изхода, сега нямаше да ги има множеството дела за злоупотреби и с тях да се занимава прокуратурата, която действа постфактум. Така че ако искаме да имаме ефективност на процеса и защитеност на средствата, много по-важно е да си отговорим на въпроса не как работи прокуратурата, а как работи администрацията. Защото когато дадено лице злоупотреби със средства, дори и да бъде осъдено, шансовете да ги върне са много по-малки. Затова е много важно да не се стига до този момент.
- Това лято станахме свидетели как част от вашите „клиенти“ се възползваха от закона за избор на народни представители. И Иван Иванов, който е съобвиняем по делото САПАРД заедно с Марио Николов, и дупнишките братя Галеви се кандидатираха за депутати, за да се възползват от имунитета. Как подобни случаи могат да бъдат ограничении?
- Ефектът от наличието на тези текстове нашумя това лято с последните избори и си мисля, че законодателят трябва да направи преоценка доколко трябва да има такъв имунитет. Аз винаги съм бил привърженик на функционалния имунитет – той да е строго ограничен в рамките само на служебните задължения на дадено лице, защото всичко друго би довело до злоупотреби.
- Миналата седмица в едно свое интервю главният прокурор Борис Велчев заяви, че е имало опити за натиск върху прокуратурата. Оказван ли ви е натиск, от кого и как отбивате атаките?
- Не, не ми е оказван натиск. Аз имам едно свое виждане, че за да избегне човек оказването на натиск, е нужно да демонстрира, че се ръководи от вътрешното си убеждение, и да не дава никакъв повод някой да се опитва да му окаже влияние.
- Нужни ли са повече права на прокуратурата?
- Сега прокурорите имат много по-ограничени права, отколкото преди 10 години. Например можехме да се месим в случаите, когато имаме сигнали за извършено престъпление, за да го предотвратим, сега това е невъзможно. Можехме от името на една община да предявяваме граждански искове, а сега - не. Но в крайна сметка всеки един от нас трябва да си върши работата в рамките на правомощията, които има.
- Прокурор стана министър на правосъдието, какво очаквате да последва от това?
- Най-важното, което очаквам като прокурор, е с това, с което започнахме – промените в законодателството, защото от текста зависи магистратите какво ще направят и какво ще се случи в съдебната система. Това, което се надявам и вярвам, че ще се случи, е да се предприеме промяна на Наказателно-процесуалния кодекс в посока на ускоряване на досъдебната фаза, като се изчисти от големия си формализъм и съответно да се създадат предпоставки за едно бързо правораздаване.