Николай Кокинов, шеф на Софийската градска прокуратура: ПОЛУЧАВАМЕ САМО ПО ЕДИН СИГНАЛ МЕСЕЧНО ЗА КОРУПЦИЯ

7 Юли 2008 г.

Николай Кокинов, шеф на Софийската градска прокуратура

Поправка в закона би помогнала делото “Маргини” да тръгне отново

Николай Кокинов, шеф на Софийската градска прокуратура: ПОЛУЧАВАМЕ САМО ПО ЕДИН СИГНАЛ МЕСЕЧНО ЗА КОРУПЦИЯ

Поправка в закона би помогнала делото “Маргини” да тръгне отново

НАТАЛИЯ ФИНАШКОВА

 

- Г-н Кокинов, с какво може да се похвали СГП за последните 6 месеца?- Внесохме обвинителни актове за всички дела по случая "Топлофикация". Освен това, вкарахме в съда или са на финала на тяхното разследване всички случаи, за които бяхме сезирани от Софийската община. Това са делата "Озеленяване" и "Трамкар". По случая "Софийски имоти" като обвиняеми са привлечени най-малко 10 лица и до две седмици ще влезе обвинителен акт. От тази гледна точка мисля, че успяхме да отговорим на обществените очаквания към нас. Оттук нататък вече започва втората - не по-лека част от борбата, да се докаже нашата теза.

- По случая "Трамкар" сгрешен адрес доведе до отлагане на делото за наесен. Защо се получи така?

- Неправилно беше интерпретирано в обществото, че прокуратурата е сгафила. Искам да заявя категорично, че държавното обвинение не изпраща обвинителни актове, това прави съдът. Когато насрочи едно заседание, съдията преценява дали и на кого да прати обвинителен акт. В случая съдебните служби са допуснали този фал.

- Сериозно дело, което зацикли, е "Маргините". Има ли светлина в тунела, че ще стартира отново?

- "Маргините" е един много сериозен случай. Това е христоматиен пример, че трябва да бъде изменен законът, за да не се допускат такива казуси. Ако М. бяха обвинени в по-леко престъпление, за което се предвижда наказание до 6 години затвор, тяхното отсъствие в съдебната зала нямаше да бъде проблем за хода на делото. Тъй като обаче те са подсъдими за тежки престъпления, тяхното неприсъствие се превръща в огромен проблем. Не само за прокуратурата, но и за техните съпроцесници и адвокати, които идват и си губят времето. В същото време ние плащаме за експертизи.

- Ако не бяха техните заболявания, делото трябваше да приключи отдавна, нали?

- Да, оставаше да бъдат разпитани още 10 свидетели и се готвехме да пледираме. Прокуратурата в никой случай не е бягала от отговорност по това дело. Ние искахме бърз и ефикасен процес. Той тръгна като такъв, но впоследствие се появиха здравословните проблеми и болежки. Това не е противоестествено и ние разбираме, че всеки може да се разболее, но отсъствието на подсъдимите блокира делото. Светлина в тунела може да се появи едва след 4 месеца, ако дотогава оздравее И. К. Въпреки че неговото здравословно състояние е някакъв "Параграф 22". Той има проблеми със сърцето. За да бъде извършена обаче хирургическа интервенция, каквато му е нужна, за да живее, трябва стомахът му да е напълно здрав. Но той има сериозни здравословни проблеми с язви, от които го оперираха. Затова законодателят наистина би следвало да промени така закона, че при всички дела, когато обвиняемият има процесуален представител в залата, независимо от неговото отсъствие, делото да може да продължи. Това е единственият вариант, за да тръгне случаят.

- Срещу братята М. тече и разследване за пране на пари. Докъде стигна то?

- Още не е приключило. Колежката, която го наблюдава, трябва да излезе със заключение дали ще продължи с изготвянето на обвинителен акт, или то ще бъде прекратено. Засега обаче не бих искал да казвам повече. Всъщност има няколко дела. Едното е за пране на пари, конкретно срещу тях, по което са запорирани техни имоти и сметки, както и тези на съпругите им. Второ дело беше образувано след спецакцията в офисите им, но по него те не са обвинени.

- Продължава разследването и за злоупотребите в Пътния фонд, нали?

- Показания вече дадоха отговорни лица от държавната администрация. Опитваме се да разберем истината и да установим престъпен ли е конфликтът на интереси в случая, който според нас съществува. Държа да подчертая, че не всеки конфликт на интереси е престъпление. По това дело заедно с наблюдаващия прокурор миналата седмица бяхме при вицепремиера Плугчиева, тъй като беше дошъл европейски комисар, който се интересуваше от развитието по случая. Дадохме му необходимата информация и смятам, че той разбра, че действаме обективно по случая.

- Дълго ли ще продължи разследването?

- Най-трудната и отнемаща много време част на разследването са експертизите, които трябва да се извършат. Те трябва да преценят реални ли са сделките като себестойност. Освен това ще се проверява какви настилки са полагани. Експертиза правим и по един подобен случай, което се води срещу неизвестен извършител. Там се проверява правилно ли е полагана настилката, нейната дебелина, плътността й се измерва през няколкостотин метра. Само така можем да разберем дали дадените средства са правилно инвестирани и дали са откраднати. Това би ни забавило. Другият ни сблъсък с Пътния фонд беше случаят с 25 000 лева подкуп, взет от двама чиновници. Това също може да се нарече голям успех за прокуратурата през тази година.

- Трябва ли хората да се научат да подават сигнали в прокуратурата?

- Трябва, да. Ние сме сложили даже специална кутия пред вратата, обаче получаваме по един сигнал месечно. По този начин корупция не се бори. Докато хората не застанат с името и почтеността си, няма да е лесно. Подкупът се дава от един и се приема от друг. Ако единият си трае и продължава да си плаща, абсурд е да хванеш другия. Не бива хората да се страхуват, че даването на подкуп също е инкриминирано деяние. Когато сигналът се подаде навреме, е ясно, че човекът не е имал намерение да даде поисканите му пари, т.е. да извърши престъпление.

- Р. М. бе върнат в Сърбия. Защо се провали това разследване?

- Не успяхме да съберем нужните доказателства, които да ни позволят да вкараме обвинителен акт. И сметнахме, че е по-достойно да признаем, че нямаме нищо. Така разследването приключи. Събрахме се наблюдаващите прокурори от Градската, Апелативната, Върховната касационна прокуратура, всички служители на МВР, които са работили по случая. Сложихме на масата всичко, с което разполагаме, и стигнахме до извода, че сме слаби. Да не забравяме, че някога имаше внесен обвинителен акт. Той беше задочно повдигнат. Когато се върна Р. М., направихме една ДНК експертиза и тя констатира, че няма негов генетичен материал на местопрестъплението. На практика разполагахме само с показанията на двама свидетели, че М. е управлявал автомобил на около километър от мястото на престъплението. Това е недостатъчно, за да повдигнеш обвинение за убийство и то да издържи в съда.

- Наскоро с оправдателна присъда приключи делото срещу прокурорите М. и Т. Това проблем ли е?

- Винаги е проблем, когато имаме оправдателна присъда по някое дело. Това означава, че или не сме били достатъчно силни, или не сме били прави. Както каза и главният прокурор Борис Велчев, може би са се събрали и други доказателства в хода на съдебното следствие. Факт е, че двамата прокурори бяха оправдани и ние сме пуснали протест и сега ще чакаме да се произнесе и втората инстанция. Факт е, обаче, че в началото на годината осъдихме трима следователи. Така че, резултатът засега е едно на едно.

- Каква е ситуацията в разследването на прокурор А. Д.?

- Разследването приключи, вече са му предявени материалите, повдигнато е окончателно обвинение. Имам уверението на наблюдаващия прокурор, че вероятно тази седмица ще бъде внесен и обвинителният акт в съда.

- Мина година и половина от създаването на спецзвеното към СГП. Изпълниха ли се очакванията?

- Ефект от това има, защото много големи дела, които са трудни за разследване, бяха вкарани в съда с обвинителни актове. Това са делата за "Топлофикация" и "Софийски имоти". Ако не бяха "изкарани" прокурорите във въпросното спецзвено, едва ли щяха да се справят толкова бързо. Но е много скъпо като ресурс поддържането на такава форма на разследване. Тези прокурори не участват в заседания, тяхната работа се поема от другите колеги, което ги натоварва допълнително. Трябва да разполагаме със значителен брой свободни магистрати, които да се занимават пряко с разследване. Ако бъдат включени и следователите и примерно да станат разследващи прокурори, това би уплътнило работата ни. Освен това те имат повече опит  в прякото разследване за разлика от нас. Прокурорите обикновено получават материалите в полуготов вид. Това е добро решение. Защото хората постоянно питат кога ще приключи дадено дело. Никой не преценява факта, че обвинителите в 3 от 5 работни дни влизат на съдебни заседания, които поглъщат времето им.

- Какво трябва да се направи, за да се подпомогне работата на прокуратурата?

- Нужна е законодателна промяна за обжалваемостта на прекратяванията на дела от съда, които се връщат в прокуратурата. Създава се негативно усещане, че винаги прокуратурата е грешна и виновна. Никой не си задава въпроса какво лошо има в това горната инстанция да провери дали е бил прав съдията, който е взел определено решение. Естествено, че когато делото е обемно, може да има допусната техническа грешка. Какво е лошото горната инстанция да провери и тогава да бъде упрекната прокуратурата, че не си е свършила работата? Единственият акт на прокуратурата, който не се контролира, е връщането на делата поради допуснати процесуални нарушения. Ние искаме само право на второ мнение.