Двама прокурори и трима следователи се заеха с делото срещу мъчителите на нашите медици в Либия.
То бе образувано от Софийската градска прокуратура (СГП) на 31 януари и възложено за разследване на Националната следствена служба.
Двама прокурори и трима следователи се заеха с делото срещу мъчителите на нашите медици в Либия.
То бе образувано от Софийската градска прокуратура (СГП) на 31 януари и възложено за разследване на Националната следствена служба.
Делото се води срещу 11 либийци:
Всички те се разследват за това, че от 9 февруари 1999 до май същата година в ареста в Триполи в съучастие като съизвършители са принудили със сила и заплахи петте български сестри да дадат неверни показания.
Шефът на СГП Николай Кокинов се съгласи да отговори на въпроси за делото с две уговорки:
"Първо, има следствена тайна и не е в интерес на разследването да се изнасят конкретни факти преди приключването му. Освен това трябва да бъдем деликатни и да внимаваме в изказванията си. Все пак да не забравяме, че тези жени са там и че предстои произнасяне на тамошните върховни власти като трета инстанция по присъдата", уточни Кокинов.
Николай Кокинов: Знаем всичко за 11-те мъчители
Не сме оптимисти, че Либия ще ни разреши да разпитаме сестрите, казва софийският градски прокурор
- Г-н Кокинов, стана ясно, че сме поискали от либийските власти да ни разрешат разпит на сестрите с видеоконферентна връзка.
- Има искане за разпит на сестрите с видеоконферентна връзка.
Наблюдаващите прокурори и следователите са изготвили въпросниците за сестрите. Те са във Върховната касационна прокуратура. Поискали сме от Либия и копие на материалите от тяхното дело, което бе водено по жалба на сестрите.
- Защо пращаме предварително въпросите?
- Най-малкото като израз на добра воля.
- Колко са горе-долу тези въпроси?
- Не знам точно, може би стотина въпроса.
- Разполагат ли прокуратурата и следствието с техническа възможност за такава връзка?
- Националната следствена служба има нужната апаратура.
- На какво основание отправяме тези искания до либийските власти?
- Основанието за тях е договор за правна помощ между Либия и България от 1985 г.
- Може ли наш магистрат да разпита сестрите на място в Либия?
- Като алтернатива сме поискали, ако не допуснат видеоконферентна връзка, да разрешат присъствието на наш магистрат на разпитите там.
- Той ще задава ли въпроси, или само либийски следовател ще говори с тях?
- Зависи доколко те ще бъдат склонни, това е въпрос малко и на колегиално сътрудничество. Ако изобщо се реализира подобна операция.
Имаме и други намерения по отношение събирането на доказателствата, някои може би ще се сторят твърде интересни, но не искам да ги огласявам.
- Защо не настоявате за разпит на мъчителите?
- Нормално е първо да разпитаме пострадалите и в зависимост от техните отговори ще отправим съответните въпроси и към мъчителите. Но те все пак трябва да се съгласят да бъдат разпитани. Не можем да ги задължим.
- Как уточнихте кръга от либийците - 11 на брой, срещу които е образувано делото?
- С помощта на органите на МВР и на наши специални служби. Използвани са оперативни методи, но няма да конкретизирам, тъй като информацията е секретна.
Мога само да кажа, че имаме пълна информация за 11-те - кой на каква длъжност е, какво работи, кажи-речи цялата му биография. Най-общо казано, те са длъжностни лица в различни либийски служби.
- Може ли да се повдигнат задочно обвинения без разпит на пострадалите и заподозрените?
- По принцип ние не сме особени оптимисти, че ще получим разрешение за разпити, както на медиците, така и на либийските служители. Даваме си реална сметка, че сигурно трябва да изграждаме обвинението чрез другидоказателства.
В този смисъл теоретично е възможно да се стигне до повдигане на обвинения на либийците.
- Без разпит дори и на сестрите?
- Не бих искал да отговарям категорично. Желателно е да има такъв разпит. Ако няма, тогава ще мислим.
- Какво е свършено до момента?
- По делото са изискани и събрани множество материали от медиите аудио и видеозаписи.
Изискани са списъци с лицата, журналисти и длъжностни лица, които имат информация по случая и по един или друг начин са научили факти и обстоятелства, касаещи тези мъчения. Върви се по график и с разпитите на тези лица.
- Уточнени ли са хората, които трябва да бъдат разпитани?
- В общи линии да. Трудно ми е да кажа броя им, по мои сметки на този етап са някъде към 100-150 човека - роднини на пострадалите, журналисти, служители на различни ведомства. Голяма част от тях са разпитани. Но кръгът е отворен.
- С какво ще ви помогнат разпитите на журналистите?
- Показанията им са косвени доказателства. Много от тях са имали пряк достъп до нашите сестри или са контактували с тях чрез посредници.
- А дипломатите за какво ги питате?
- Искаме да разберем с каква информация е разполагало дипломатическото представителство към онзи момент, кога и как са били сезирани, адекватна ли е била реакцията, можело ли е нещо да се направи...
- Адекватна ли е била реакцията на държавата?
- Некоректно би било да се ангажирам с такава оценка сега. Това би следвало да се прецени едва към края на делото.
- Потвърждават ли близките на сестрите и другите свидетели първоначалните данни, заради които бе образувано делото?
- Да, естествено, че потвърждават. Няма такива, които да опровергават данните за насилие.
- Всички сме чували, че сестрите са били изтезавани. Не трябват ли и медицински експертизи?
- Имаме го предвид. Ако не получим пряк достъп до сестрите, вероятно ще работим чрез събиране на косвени данни, за да бъде направено, ако изобщо може да бъде направено, подобно медицинско заключение.
- Защо чак сега почна това разследване?
- Най-лесният отговор на този въпрос е, че Софийската градска прокуратура бе сезирана през декември 2006 г. от Върховната касационна прокуратура (ВКП) чрез изпращане на материали и даване на специални указания в тази насока.
- Дали не бе редно това да се случи по-рано
Некоректно е аз да преценявам действията на прокуратурата към по-предишен момент, защото най-малкото не съм бил ръководител на тази прокуратура.
Тогавашното ръководство на СГП, на ВКП, главният прокурор са преценили по една или друга причина, че моментът не е подходящ.
Но не е моя работа да коментирам какво е трябвало да направят предишните ръководители.