Божидар Джамбазов, шеф на групата „разследващи прокурори", пред „Труд": Няма да нищим К. и Ч. Познаваме се
- Уточнихте ли вече всички дела, по които ще работи специалната 5-членна прокурорска група, г-н Джамбазов, и кои са те?
- Това са делата за „Топлофикация", „Софийски имоти", делото срещу двамата митнически служители Д. и П., срещу бившата шефка на митница „Горубляне" С. А., срещу бившия зам.-изпълнителен директор на фонд „Земеделие" К. Н. Както и образуваните дела срещу прокурори. Ще разследваме голям спектър от престъпления - пране на пари, корупция, длъжностни престъпления, безстопанственост, контрабанда. По тях ще работим заедно с колегите Калин Софиянски, Нелчо Неделчев, Станимир Димитров, Севдалин Цанков.
- Разпределихте ли преписките помежду си? Кой кои дела подхваща?
- Звеното е формирано на изключително доброволен принцип, всеки от колегите се е съгласил да участва в този експеримент. След като се събрахме, обсъдихме първо кои да са делата, след това - кой кое дело да поеме. Лично аз вземам трите дела срещу „Топлофикация" и две нови – по сигнали на европейската служба срещу измамите с европари ОЛАф.
- На кого се паднаха делата срещу прокурори - те, като че ли са най-деликатни, все пак ще разследвате колеги.
- Делата срещу прокурори се поемат от Станимир Димитров, Нелчо Неделчев и Севдалин Цанков. Вярно е, че разследването на колеги е деликатно. Но в случая те са срещу хора, които не познаваме. Ще бъдат разследвани обективно, като всички граждани.
- Нима не познавате П. Ч. - освен че бе зам.-районен прокурор на София, той известно време работи, именно, в Софийската градска прокуратура?
- Делата срещу П. Ч. и срещу бившия районен прокурор на София С. К. няма да се разследват от нашата група, о надали ще останат и в Софийската градска прокуратура, макар че по закон трябва да са там. Но всички сме работили с Ч.и К. и разследванията срещу тях вероятно ще бъдат дадени на друга прокуратура, за да се гарантира пълна безпристрастност. Позицията на петимата ни е, че е редно те да се възложат на хора, които не са имали служебни контакти с Чалъмов и Кържев. Мисля, че това се възприе.
- Започвате експеримента „разследващ прокурор". Как ще изглежда той у нас? По филмите прокурорът ходи на местопрестъплението, веднага дава указания на детективите, те непрекъснато се съветват с него...
- Новото ще се открои при сравнението с досегашния начин на работа. Сега прокурорите осъществяват правомощията си дистанцирано.
- От кабинета.
- Като цяло - да. Запознаваме се с материалите по делото, когато трябва да привлечем някого като обвиняем, да внесем искане за задържане под стража в съда. Но на практика пълното запознаване с всички материали и преценката на събраните доказателства прокурорът прави едва когато разследването върви към приключване.
Искаме друго. Прокурорът постоянно да разполага с делото, във всеки момент да може да се запознава със събраните материали и да ги ползва. Да е в ежедневен и ежечасен контакт с разследващите -дознателите и следователите, и на момента да се обмислят следващите стъпки. А не, примерно, след 5-6 дни. Ще държим постоянна връзка и с финансовото разузнаване, данъчните, БНБ, полицията. Чрез директния контакт, а не чрез писма, нещата ще се случват много по-бързо.
- Как на практика ще си осигурите всичко това?
- Петимата ще работим в сградата на националното следствие. При нас ще са и конкретните следователи и дознатели, заети с делата. Самите преписки също ще стоят там. Това гарантира оперативност и екипен принцип на работа.
- Дали ли сте си срок за този експеримент?
- Нямаме срок. Но в определен период от време трябва да анализираме как върви разследването по делата, дали наистина се получава нещо различно от правеното досега. Ръководството на прокуратурата също непрекъснато ще бъде информирано. Смисълът на експеримента е да се прецени върви ли работата в този вид. Вероятно ще са нужни няколко месеца.
- Голямото предизвикателство са разследванията срещу колективните органи - в „Топлофикация", в „Софийски имоти". Възможно ли е наистина този тип дела да се доведат до успешен край в съда?
- Категоричното ми мнение е, че един член на управителен орган може да носи наказателна отговорност за действията си като такъв. Не говорим за колективна отговорност на органа, а за персонална отговорност на неговите членове. Вземете борда на директорите на „Топлофикация". Малък кръг хора, участвали в управлението на дружеството, които е трябвало да осъществяват контрол върху Валентин Димитров. Данните сочат, че близо Юг. там са извършвани нарушения. И именно бордът на директорите е трябвало, щом види, че нещо не е наред, да сигнализира съответните акционери. Защото на практика тези хора представляват, от една страна, общината, и от друга - държавата. Ако не са си затваряли очите за ставащото в „Топлофикация" и навреме са сигнализирали за проблемите в дружеството, надали щеше да се стигне до такива тежки констатации за нарушения в такива размери.
Едно е да сигнализираш през 1999 г., друго е да установиш нарушенията през 2006 г. Така че струва ми се всеки член на борда на директорите следва да носи отговорност за това, което е правил като такъв. Ако 5 лица се сговорят и извършат убийство, те няма ли да носят отговорност за това?
- Но ще се изследва конкретната вина на всеки - единият ще е извършител, другият - поръчител, третият - съучастник.
- И тук ще изследваме конкретната вина за всяко лице. Едно решение в контролен орган като бордът на директорите се взема на базата на анализ на случващото се в предприятието. Те са имали достъп до тези данни, факт е, че по това дело все още нямаме повдигнати обвинения. Ако не констатираме вина, обвинения няма и да има. Целта на разследването е да видим какво точно се е случвало в „Топлофикация", какво точно е правил бордът на директорите, спазвал ли е задълженията си да контролира, как го е правил. Когато си отговорим на тези въпроси и установим, че има нарушение, ясно е, че ще е налице извършено престъпление. Не можем да си затворим очите, този въпрос рано или късно трябва да се изясни.
- Успеете ли тук, откривате път и към нови разследвания, включително и за изминалата приватизация, нали? Те се спъваха именно в решенията на колективния орган.
- Много се надявам да успеем. Нека поне опитаме, това е правилното решение.
- Разбрахте ли вече откъде са парите в сметките на Валентин Димитров?
- За сметките в Австрия още очакваме документите оттам. Тогава ще се види откъде са постъпили парите, какъв е произходът им, каква е причината за превода на сумите.
- А тези в сейфовете у нас?
- Нямам право още да говоря за това.
Елена ЕНЧЕВА