Роман Василев, зам.-градски прокурор на София: Прокурори и полицаи трябва да работят в синхрон
Необходими са повече правомощия за следователите
Роман Василев, зам.-градски прокурор на София: Прокурори и полицаи трябва да работят в синхрон
Необходими са повече правомощия за следователите
НЕЙКА КРЪСТЕВА
- Г-н Василев, какви са резултатите от работата на спецзвеното в прокуратурата, което ръководите?
- Работим по едни от най-тежките дела за корупция, пране на пари и измами с еврофондове, включително и срещу организирани престъпни групи в няколко сфери. Знаете, че 95% от делата срещу такива групи са в София, тук се разследват и 70% от корупционните престъпления. Натовареността е огромна. Делата са изключително важни и с голям обществен интерес.
- По колко дела се падат на един прокурор от вашия екип?
- Над 30. В момента в Софийската градска прокуратура /СГП/ са командировани за по 6 месеца 34 прокурори. Нямаме постоянен щат. От няколко месеца сме обявили в сайта 4 свободни места. Няма нито един кандидат от цялата страна. Явно в Н-ската прокуратура колегите са по-добре. Работят предимно по битови престъпления, не са толкова натоварени и са далеч от проблемите, с които се сблъскваме тук и които отчайват хората.
- Търпите доста критики за работата си. Основателни ли са те?
- Вижте, има и положителни резултати, но на фона на тази престъпност, те са далеч от очакванията на обществото. Това е положението и по отношение на делото срещу братята Н. и К. М. . Отлагаме заседание след заседание. Все някой е болен. И аз лично не съм голям оптимист кога точно ще приключи това дело. Макар че то не е толкова емблематично, че да коментираме само него.
- Преди няколко дни имаше акция на ГДБОП в офиси на братя М. . Не е ли закъсняла?
- Акцията се ръководи от Върховната касационна прокуратура /ВКП/ и не мога да я коментирам.
- Комисията "Кушлев" проверява ли имуществото на братята М. ?
- Тази комисия се занимава с всеки, срещу когото има повдигнато обвинение и внесен обвинителен акт. Братята М. не правят изключение.
- Питам ви, защото държавата не успя да сложи ръка върху имотите на К. С. . Кой закъсня - прокуратурата или комисията?
- Най-вероятно виновни са и двете страни. Но трябва да имате, предвид че в случай на смърт прокуратурата прекратява наказателното производство срещу лицето и не може да търси обезпечение от неговите близки. Докато комисията "Кушлев" разполага с много повече правомощия. Тя има право да обезпечи имущество дори на роднини по права линия и със съответно съдебно определение да го конфискува. Такива комисии има във всички развити страни. Идеята е не толкова да се локализират престъпните групировки, колкото да се спре тяхното финансиране. В случая с К. С. комисията във Великобритания прецени, че няма достатъчно доказателства за конфискация на имотите му.
- Защо и у нас все не стигат доказателствата, за да видим в затвора знакови фигури, чиято престъпна дейност е публична тайна?
- За съжаление, сте права. Но нека да погледнем и на нещата и от друга страна. Според законите на Швейцария например, всеки може да си открие сметка, която да бъде захранвана по банков път. Вече никой не пренася куфари с пари. Има консултантски бюра, адвокатски къщи, специализирани фирми, които се наричат пазител на тайни. Регистрира лицето Х фирма в Швейцария, назначава за управител местен човек, сключва договор за обслужване с фирма на Кайманите и започва да превежда пари. Никой не проверява техния произход, защото това са договорни отношения. Няма как да се разбере и кой стои зад лицето Х. Системата в Швейцария е изключително тежка, още повече по разкриване на банкова тайна. Те си прибират данъка в размер на 1% от оборота на паричните средства, преминали през тази банкова сметка, и Господ да дойде, няма как да разкрие и да намери лицето Х. Трябва да докаже, че тези пари са от престъпна дейност. А фирмата получава пари по сметката си от определени сделки в чужбина - консултантски и рекламни договори, адвокатски услуги. Затова е толкова необходимо да се увеличи научният капацитет на разследващите органи. Трябва опит, квалификация. Този род престъпления се разкриват от екипи. Така работят в цял свят.
- А у нас?
- За съжаление все още не можем да го постигнем заради тромавата законодателна система. В нормалния свят данъчните, прокуратурата, криминалната полиция и митническите власти работят в синхрон под ръководството на прокурора. Той казва на останалите какво да правят. И това трябва да го разберат, както началниците на различните служители, така и самите полицаи, митничари и данъчни. Защото в крайна сметка прокурорът внася обвинителния акт и той носи последствията.
- Кой пречи да работите по този начин?
- Пречките са чисто административни и то на ниско ниво. Работя перфектно с шефовете на полицията и на отделните служби. Но на по-ниските нива не е така. Дознателите са на двойно подчинение и понякога техните преки началници им дават нареждания, които не са съгласувани с прокурора. Не става въпрос за това прокурорът да казва на полицая какво да прави с агентурния си апарат, а какви доказателства да търси, за да може при образуване на досъдебно производство те да имат стойност. Затова много се надявам да върнат по-голяма част от правомощията на следователите. Става въпрос за 600 души, които имат юридическо образование и са натрупали опит. Освен това следователят извършва всички действия под контрола на прокурора. Неговият административен началник не може да се бърка в разследването.
- Казахте, че делото срещу Маргините не е най-емблематичното. Кое тогава е?
- Има дела с по-голям обществен интерес като това срещу ръководството на "Булгартабак" например. Създадена е изключително добра организация. Работим заедно с митницата и данъчните, с органите на МВР. Става въпрос за няколко вида престъпления в по-голям мащаб. Разследват се доста фирми. Във всички тях се правят данъчни ревизии, включително и в "Булгартабак". Установяват се външните контрагенти, паричните потоци, движението на стоките и услугите. До края на годината мисля, че ще има резултат. Приключва работата и по делата за източването на държавния резерв и еврофондовете.
- През септември на аерогара София бяха задържани две германки при опит да изнесат 450 000 евро. Бихте ли казал повече подробности?
- По случая е образувано дело. Събрани са както косвени, така и преки данни за организирана престъпна дейност. Германките влизат за 1 час в България, теглят парите в брой от банка и напускат. Правили са това доста пъти в рамките на половин година.
- Сигурно имат съучастници в България?
- Да и те са установени.
- Преди седмица станахме свидетели на поредното брутално убийство в София. По какви версии работите?
- Проверяват се абсолютно всички версии в бизнес отношенията на убития и личния живот. Той не е развивал кой знае каква финансова дейност, регистриран е криминално.
- Има ли напредък по делата за ДДС-измамите?
- Да. Делата са няколко и едно от тях всеки момент ще влезе в съда. То е за опит за източване на 1,5 млн. лв.
- Разследване на "Монитор" разкри, че много от фирмите за точене на ДДС се прехвърлят на чужди граждани. Това не обрича ли на неуспех опитите на държавата да си върне парите?
- Проблемът е в закона. А прокуратурата няма законодателна инициатива. Трябва да се забрани регистрацията на нови фирми или прехвърлянето на стари от лица, които имат данъчни задължения. Има хора, които не могат да се подписват, но са собственици на по 40-50 фирми за източване на ДДС. Тези престъпления са с големи мащаби и трудно се доказва връзката между отделните участници. На Запад не можеш да правиш бизнес и да регистрираш фирми, ако дължиш данъци. Нормалната държава гледа да си защити фискалния интерес. Не може да получаваш 1000 евро заплата и да караш кола за четвърт милион. Проверяваме такива хора, но повечето са си легализирали доходите.
- И Маргините ли?
- Към настоящия момент нямаме данъчно-ревизионен акт, който да ги уличава в укриване на доходи.