Интервю на градския прокурор Николай Кокинов пред БНТ, сутрешен блок
Водещ: В следващите минути ще поговорим за справедливостта, за знаковите дела и не само за знаковите дела, защото справедливостта според мен не се побира единствено и само в знаковите дела. Но да не бъда многословна. Добро утро казвам на Николай Кокинов, градския прокурор на София. Здравейте, господин Кокинов, добро утро. По-напрегнато ли ви е сега, месец преди доклада на Европейската комисия, който отново ще даде оценка на състоянието на правосъдната ни система, на вътрешните ни работи? Вероятно черновата на доклада е написана, предполагам.
Николай Кокинов: Не мога да ви кажа. В смисъл, не съм запознат с чернови, не съм получавал информация какъв би бил докладът. Трудно е да се каже, че ми е нещо по-напрегнато. Работата ми е ежедневно напрегната. Очаквам, както и всички българи, докладът да е положителен, за да можем всички да си отдъхнем от този мониторинг, който продължава няколко години и в крайна сметка за нас да се отворят пазари, фондове. Това би било факт, когато Европа е доволна от нас.
Водещ: Тежи ли ви този мониторинг?
Николай Кокинов: Ами всеки мониторинг тежи, но свикнали сме да си носим кръста и мисля, че го носим.
Водещ: Време ли е този мониторинг да отпадне?
Николай Кокинов: Е, бихме искали да чуем такава положителна оценка, щото европейците да кажат: да, не е нужно вече да ви контролираме, вие сте в състояние сами да се контролирате. Това би било голямо признание.
Водещ: Казвате, имате вътрешното усещане, че този доклад ще бъде положителен. Какво ви дава основание да смятате така?
Николай Кокинов: Имам искрени надежди, пък дали те ще се оправдаят, времето ще покаже.
Водещ: Искрени надежди, искрени надежди – сега, това не е във вашата градина, но принципно как завърши безславно скандалът с магистратите, които бяха уредили децата си с евтини имоти?
Николай Кокинов: Нямам представа как завърши. От медиите разбирам, че Върховният административен съд е отменил наказанията, които беше наложил Висшият съдебен съвет. В крайна сметка съдът е преценил. Съдебните решения не се коментират, те се приемат.
Водещ: Така е, хубаво, те не се коментират, но Брюксел ще ги коментира, нали знаете?
Николай Кокинов: Ами Брюксел си е Брюксел.
Водещ: Това не ви ли боде очите на вас като човек, който се занимава с правосъдие?
Николай Кокинов: Вижте, понякога някои факти се интерпретират по един начин в медиите, но имат друго продължение в съдебната зала.
Водещ: Но вижте, не е само в медиите. Добре помните много острите коментари на бившия председател на Върховния административен съд Константин Пенчев по този скандал. Той не е медия, той е уважаван магистрат.
Николай Кокинов: Да, но факт е, че Върховният административен съд се произнесе. Това е суверенният орган, който има крайната дума.
Водещ: Добре. Един от изводите в доклада за работата на прокуратурата и разследващите органи за миналата година е, че осъдителните присъди в България доближават 97%.
Николай Кокинов: Това е статистиката за цяла България. Да, така е.
Водещ: Не ви ли притеснява?
Николай Кокинов: Не, никак не ме притеснява.
Водещ: Толкова висок процент осъдителни присъди – 97?
Николай Кокинов: Ами явно колегите добре са си свършили работата и са подплатили обвинителната теза със съответните доказателства. Щом съдилищата са приели това за установено и са осъдили обвинените лица, в крайна сметка нормално е.
Водещ: Тогава как да си обясним този разнобой? Статистиката показва 97% осъдителни присъди, Брюксел непрекъснато ни говори: дайте осъдителни присъди. Ами ето ги.
Николай Кокинов: Може би всички се вглеждат в закъсняващите влакове, а не в тези, които пристигат навреме. В крайна сметка всички са вторачени в тези 3%. Може би там е причината.
Водещ: Как ще отклоните вниманието на Брюксел върху тези 3%?
Николай Кокинов: Аз не смятам, че трябва да се отклонява вниманието. Трябва нещата да се казват с истинските им имена и когато има ясна и конкретна критика, би следвало да се реагира адекватно. Ако някой е допуснал грешка, би следвало да я признае. Но не винаги всяка критика е обективна.
Водещ: Защо влаковете закъсняват?
Николай Кокинов: Понякога има различни причини.
Водещ: Назовете част от тях.
Николай Кокинов: Както се казва, релсите понякога се изкривяват, личният състав се изкривява, ако говорим в този стил.
Водещ: Успяхте обаче според мен през последните години да позатегнете личния състав, да не се разболява толкова често.
Николай Кокинов: Мисля, че е правилният път. Релсите са хванати. Единственото, което ни е нужно, е по-висока скорост на локомотива.
Водещ: Грешка ли е, че Брюксел като цяло прави генерални изводи на базата наистина на знакови дела, доколкото разбирам, избрани от самите представители на Европейската комисия?
Николай Кокинов: Не мога да... не съм аз този, който би трябвало да преценява какво прави Брюксел. Твърде малка част съм от този механизъм. В крайна сметка, пак казвам, готов съм като човек, като магистрат да приемам всякаква обективна критика, ако действително е обективна. Не обичам да се говори по принцип за дела, по принцип за пропуски, обичам да бъдат посочвани с конкретните им имена – конкретния казус, конкретния човек, конкретно причините, които са довели до някакъв проблем. Тогава човек може да си признае, да види грешката, да се опита да я поправи. Разумният човек се учи от грешките си.
Водещ: Има един конкретен казус, който се нарича Г. Г. и който е в ръцете на колегите ви от специализираната прокуратура. Смятате ли, че делото, евентуалното бъдещо дело срещу бизнесмена Г. Г. ще е от тези знакови дела, които Брюксел би следил с интерес?
Николай Кокинов: Ами твърде вероятно е. Не познавам в детайли делото. Моята информация по нормални причини е единствено от медиите, нямам отношение към този казус. Но тъй като вече виждам едно обществено любопитство, твърде много се изписа, изкоментира, вероятно и това дело ще влезе в този списък.
Водещ: Вярно ли, че СРС-та са използвани?
Николай Кокинов: Не мога да ви кажа.
Водещ: Мога ли принципно да ви питам, защото знам, че няма да ми отговорите конкретно, не е и редно, но не е ли странно, че на 11 май тази година, когато по подозрение, че са участвали в тази престъпна схема за източване на ДДС в захарния сектор бяха заловени шестима души, сред които и сина на господин Г. – Д. Г., не беше споменато нито дума за това, че Г. Г. е тартор на тази организирана група?
Николай Кокинов: Не е етично да коментирам работата на колегите си, още повече, че не я познавам в детайли. Не зная на какво се базират техните заключения.
Водещ: Нито как да питам нещо абсолютно принципно, нещо, случило се преди двадесетина дни и изведнъж след 20 дни ти да разбереш, че човекът хикс е тартор.
Николай Кокинов: Ами може би в случая събирането на доказателства търпи някаква градация, някакво развитие. Но само гадая, не мога да кажа.
Водещ: Хайде още едно предположение. Нали преди две седмици на един от арестуваните – М. Т., бе повдигнато обвинение за ръководене на престъпна група. Последно как да разбираме, М. Т. ли е ръководителя на организираната престъпна група или Г. Г.?
Николай Кокинов: Колкото знаете вие, толкова знам и аз по този казус. Питайте колегите от специализираната прокуратура.
Водещ: Не, аз не знам. Аз се питам, аз имам въпроси, защото и аз като вас чета вестници, агенции, слушам телевизии, слушам радио и се чудя...
Николай Кокинов: Моята информация е базирана само на медиите.
Водещ: Чудя се М. Т. ли е ръководителя на престъпната група или Г. Г.
Николай Кокинов: Ами, както се казва, попитайте, за да ви се отговори.
Водещ: Аз принципно вас ви питам, защото вие сте достатъчно уважаван магистрат, човек с престиж, с практика.
Николай Кокинов: Да, но нашата прокуратура не работи по този казус. Не е етично, пак казвам, да коментирам казус, който не познавам.
Водещ: Добре. Още нещо принципно щях да ви питам - паричната гаранция. 500 000, половин милион, досега в България имало ли е, искана ли е такава парична гаранция?
Николай Кокинов: Доколкото си спомням, не.
Водещ: Не.
Николай Кокинов: Тя е рекорд в това отношение.
Водещ: Има ли практика тази парична гаранция да бъде мотивирана по някакъв начин – защо се иска точно тази сума?
Николай Кокинов: Ами нормално е, когато се определя една парична гаранция, да се проучи житието на съответния човек, в смисъл, доходите му, начина му на живот, за да се прецени какво е в състояние да заплати като гаранция, която да го мотивира да се явява пред съответния орган.
Водещ: Само последен принципен въпрос, не искам да ви изнервям, но пред Дарик адвокатът на Г. Г. – П. Ч., казва следното по повод това, че бизнесменът е заплашвал шефа на НАП К. С. Той казва така: „Не може да заплашваш някого през трето лице. Заплахата винаги трябва да е директна”. Така ли трябва да е, за да те осъдят, че си заплашвал някого?
Николай Кокинов: Не винаги е задължително. Говорим по принцип, чисто хипотетично.
Водещ: Чисто хипотетично. Тоест може да е индиректно, както вероятно в случая с...
Николай Кокинов: Въпрос на тълкуване и на третиране. В крайна сметка съдът ще има последната дума.
Водещ: Добре. Колкото по данъчните престъпления, по които Софийска градска прокуратура работи, там какви резултати има?
Николай Кокинов: Бъдете по-конкретни. В смисъл, имаме значителен ръст на данъчните престъпления, съответно сме отделили и значителен ресурс от хората ни, който да се занимава с това. Напоследък този тип престъпност бележи определен ръст.
Водещ: Заради кризата?
Николай Кокинов: Не зная дали е заради кризата, но малко или много смятам по-скоро, че общата престъпност, конвенционалната, е овладяна до голяма степен. Има някакви разумни граници, норми и разумно противодействие. По-скоро престъпният бизнес се насочва към финансовите сфери, където е по-лесно да се спечели за по-кратко време по-голяма печалба и се концентрират, включително и в избягване на данъци, неплащането им, фалшифициране на парични инструменти, кредитни карти. Това е съвременният престъпен бизнес.
Водещ: Сега да поговорим малко за „Кокаиновите крале” – една от последните акции. Образувахте вчера разследване за изтичане на информация срещу неизвестен извършител, след като вицепремиерът Ц. Ц. обяви, че пенсиониран магистрат е помогнал на Е. Б. да избегне дело за участие в международен трафик. Колко е широк, колко е голям кръгът от лицата, които подозирате, че са издали тази ценна информация на Б.?
Николай Кокинов: Ами съвсем простичко ще представя нещата, ще се опитам да обясня на целокупната общественост какво точно е свързано с този случай. Преди четири години в Европа се провежда една среща, в която участват представители на четири държави, които обсъждат престъпната дейност на господин Е. Б.
Водещ: България, Италия, Испания, Швейцария.
Николай Кокинов: Няма да ги изброявам. Умишлено няма да ги изброявам. И български представители има. Обсъжда се тази дейност на господин Б. и съответно се набелязват мерки за пресичането й. Ние получихме информация от МВР, по повод на която беше образувано това досъдебно производство за лично укривателство, че част от информацията, протекла от тази среща, е станала достояние на обсъжданото лице. Очевидно, че има някакъв теч на информация. За нас към този момент най-логично е кръгът от лица, които са присъствали на срещата, да бъдат сред заподозрените. Не мога да отлича лицето хикс, игрек или зет, че е изнесло конкретна информация.
Водещ: Че няма да ми кажете, няма да ми кажете. Знаете ли поименно участниците в тази въпросна среща през 2008 година?
Николай Кокинов: Разбира се, че знаем. Тя е протоколирана тази среща със съответния протокол.
Водещ: Това значи много лесно е да достигнете до този, който е издал информацията.
Николай Кокинов: Да, разбира се. Така че кръгът от лица е известен. Имаме и някои оперативни други информации, които не е моментът да съобщавам и да обяснявам. Поискали сме от колегите от Италия официална информация за кръга от присъствалите лица, обсъжданите теми, разменяните документи. Общо-взето стесняваме обръча върху заподозрените. В мига, в който имаме готовност и сме абсолютно категорични, че дадено лице, конкретно лице е изнесло информацията към господин Б., ще го оповестим и ще му повдигнем обвинение.
Водещ: Възможно ли е той да не е сред българските представители на тази среща?
Николай Кокинов: Хипотетично е възможно, разбира се.
Водещ: Не е ли малко объркващо – веднъж вицепремиерът Цветанов казва, че това е бивш магистрат, друг път казва, че е бивш служител на правоохранителната система?
Николай Кокинов: Аз не съм говорител на господин Цветанов, нито анализатор.
Водещ: Не, не, това вас обърква ли ви като подаване на информация?
Николай Кокинов: Мен не ме обърква нищо, тъй като работя с доказателства. Каквото дойде в прокуратурата официално като писмен документ, това е за нас факт, който можем да коментираме.
Водещ: Това, което разбирам е, че вие разполагате с документа, изпратен от италианските на българските власти с искане за арест на Б., който е намерен в колата му при задържането му преди две седмици.
Николай Кокинов: Намерен е един документ в него, който не би следвало да е там. Но това е част от голямата картина, в смисъл, не е ясно... този документ е станал достояние на господин Б.
Водещ: Не ви чух, не е ясно...
Николай Кокинов: Не единствено този документ е станал достояние на господин Б. Информацията, която е получил, е по-голяма. Така че за нас е важно да разберем откъде има този теч на информация от тази среща.
Водещ: Как разбрахте, че Б. има по-голяма информация от този документ?
Николай Кокинов: Ами от оперативните данни, които бяха изпратени от МВР. Пак ви казвам, разбирам любопитството на всички, но не мога да ги оповестя.
Водещ: Не, тук не става въпрос за любопитство. Аз се питам за този въпросен документ, който е открит в колата на Б. преди две седмици, той всъщност е от 2008 година. Как човек пази в колата си четири години един толкова важен документ?
Николай Кокинов: Ами този въпрос би следвало да се отправи към човека, който го пази в колата си, не към мен. Аз не мога да знам движещите мотиви на господин Б. защо този документ е толкова ценен за него, че го съхранява толкова дълго време.
Водещ: Ама то звучи абсурдно за хората, които гледат Хорейшио например. Това е малко странно – да държиш толкова важен документ в колата си четири години.
Николай Кокинов: Ами как да ви кажа, факт е, че е намерен този документ в него. Причините защо го е държал вътре само той може да изясни. И ще го питаме, разбира се. Друг е въпросът дали той ще ни каже.
Водещ: Но досега не сте имал...
Николай Кокинов: Ами то вчера беше образувано това досъдебно производство.
Водещ: Каква наказателна отговорност носи...
Николай Кокинов: От 2 до 8 години носи съответното лице, което е т.нар. къртица.
Водещ: Случаят е от 2008-ма, сега сме 2012-та, защо едва сега се разследва това изтичане на информация?
Николай Кокинов: Ами защото сега достигна до нашите уши. Едва онзи ден получихме информация от МВР, което пък всъщност министерство е получило въпросната информация от италианските колеги. Сега, защо те са премълчали това, пак ви казвам, този въпрос следва към тях да се отправи, не към нас.
Водещ: Пристигна ли до вас европейската заповед за ареста на Б., която е издадена в Италия?
Николай Кокинов: Доколкото вчера разговарях с колегите от Върховната касационна прокуратура, получаваше се в този момент и се превеждаше. Предстои днес да бъде поискано от наша страна привеждането й в изпълнение от Софийския градски съд.
Водещ: И кой ще прецени дали Б. да бъде предаден на италианските власти?
Николай Кокинов: Софийският градски съд.
Водещ: Всъщност каква е тук историята с Б.? Той ще бъде съден тук в България, той е съден тук в България за пране на пари...
Николай Кокинов: Точно така.
Водещ: И ако бъде предаден на Италия, на италианците, ще бъде съден за престъпна банда и наркотрафик в особено големи размери?
Николай Кокинов: Не съм запознат с това, което правят колегите от Италия, но те го искат, за да му повдигнат обвинение за трафик на наркотици. Не зная техните доказателства какви са, но явно са стигнали до този извод. И ако българският съд позволи предаването му, той ще бъде изпратен в Италия, където ще му се извършат съответните процесуално-следствени действия от италианските власти.
Водещ: А какви са шансовете българският съд да позволи Б. да замине за Италия, за да бъде съден там?
Николай Кокинов: Ами това вече съдиите ще преценяват. В крайна сметка той има у нас съдебно производство. Може да бъде предаден под условие, може да бъде предаден временно, може да бъде предаден след влизане в сила на българската присъда. Това вече съдиите ще кажат.
Водещ: Всъщност хипотетично, ако Б. бъде осъден тук в България за пране на пари и в Италия за наркотрафик, къде би трябвало да излежи той присъдите си?
Николай Кокинов: Ами всяка държава си привежда на територията си съответните присъди. Тоест българската присъда би следвало да бъде изтърпяна тук. Ако в Италия бъде повдигнато обвинение и бъде осъден, би могъл и там да си изтърпява присъдата, освен ако той не пожелае нещо друго и по силата на правните договорки едната държава може да предаде осъдено лице на друга държава да търпи наказанието си на територията й. Но това са вече много хипотетични детайли.
Водещ: Детайли, да. Но тук логично стигаме до другия случай – до процедурата по екстрадиране на Т. от Дубай. Главният прокурор вече подписа тази молба за екстрадиция, тъй като Т. се намира в затвора в Дубай. Но тук стои отворен въпросът възможно ли е ОАЕ да не предадат Т. на България?
Николай Кокинов: Теоретично е възможно. Значи, ние се явяваме в момента на едно състезание, в което шансът да спечелим е 50 на 50. Както се казва, нашето искане е подплатено с доказателства. Ние мотивираме съда в ОАЕ да приеме и да върне това лице, тъй като срещу него имаме доказателства, които сме изложили по съответния начин. Но съдът може и да не ни го предаде. В крайна сметка ОАЕ са далеч от Европейския съюз, ние нямаме някакъв конкретен договор за правна помощ с тях, така че разчитаме на мъдростта на съда.
Водещ: Колкото до мъдростта на съда, не знам защо се сетих за делото в Либия и законодателството там. Но всъщност колко време може да отнеме решението на съда в ОАЕ да реши дали да ни предаде Т. или не?
Николай Кокинов: Ами нямам никаква представа от скоростта на правосъдието в ОАЕ. По скромната ми практика в други държави, това отнема няколко месеца. Нямам представа дали там колегите са по-бързи или по-бавни.
Водещ: Тук ще цитирам отново вътрешния министър Цветанов, който каза, че той ще бъде екстрадиран в България не по-рано от месец и не по-дълго от два. Това беше неговата прогноза.
Николай Кокинов: Ами моите предположения също гравитират около два до три месеца. Надявам се и по-кратко да е. В крайна сметка не зависи от нас.
Водещ: Ако Т. бъде върнат тук, какви обвинения ще му повдигнете?
Николай Кокинов: Първо нека да го върнат, пък после ще видите. Но, общо казано, за ръководене на престъпна група, занимаваща се с търговия с наркотици.
Водещ: Имате ли солидни доказателства?
Николай Кокинов: Надяваме се, че са достатъчно солидни. Представили сме част от тях и пред въпросния съд в ОАЕ. Дано да бъдат кредитирани.
Водещ: Добре. Няколко думи за акция „Митници” – акцията срещу корумпираните служители на ГКПП „Капитан Андреево”, който днес, как да кажа, гледаме в нова светлина след вчерашното признание на шефа на митниците генерал Ваньо Танов, че Свиленградската митница трябва да бъде затворена, защото корупцията е в такава степен, че просто няма повече накъде. Но вчера той каза, че въпросните осем служители на „Капитан Андреево”, които бяха задържани на 2 май, ще бъдат освободени от длъжност заради уронването на престижа на Агенция „Митници”. Иначе какви обвинения са повдигнати срещу тези осем души?
Николай Кокинов: Ами обвиненията бяха за участие в престъпна група и за вземане на подкупи. В крайна сметка всички си спомняте, че ги заловихме как си делят незаконно придобити суми, някъде 14-15 хиляди лева, вече съм забравил. Разполагахме и с преди това направени няколко пъти записи, на които ясно се вижда как в края на работната смяна различните членове на въпросната смяна събират общите приходи на една голяма купчинка и започват – за Иван, за Драган, за Петкан – да си ги разпределят. Грозни сцени.
Водещ: Грозни сцени, въпросът е в съдебната зала трудно ли се доказва корупция? Какъв е шансът да успее прокуратурата?
Николай Кокинов: Ами трудно е, но в случая имаме добри СРС – видеозаписи, аудиозаписи. От това повече, здраве му кажи, както се казва. Хванахме ги на място, на калъп.
Водещ: Питам ви, защото в понеделник Ваньо Танов ни беше тук на гости и каза, че доста висок процент от служителите, които са уволнявани от митницата, се връщат на бял кон. Та се питам, да не се окаже, че след година, две или три въпросните осем души, които сте хванали на калъп, както вие казвате, да се върнат на бял кон тържествено в митниците.
Николай Кокинов: Правим всичко възможно да не се върнат. Ако получат по една хубава осъдителна присъда, нямат никакви шансове никой съд да ги върне на работа.
Водещ: Колко години по закон?
Николай Кокинов: Е, зависи.
Водещ: От убеждението на съда. Добре, последен конкретен казус, който коментираме в студиото, вчера депутатът от Синята коалиция представи официално доклада, изготвен от тази алтернативна комисия, която работи по случая с отвличането и убийството на Мирослава от Перник. В този документ въпросната алтернативна комисия констатира, че основният свидетел и заподозрян за убийството на Мирослава – С. С., е сътрудник на ГДБОП. Смятате ли, че това е достатъчно основание, за да повдигне прокуратурата обвинение към членовете на тази алтернативна комисия, които са осем на брой, ако не се лъжа, за разгласяване на държавна тайна?
Николай Кокинов: Трудно ми е да преценя. Този казус е извън нашата юрисдикция, не се разследва от Софийска градска прокуратура. Нямам представа за съдържанието на доклада и още по-малко знам кой къде какво е изнесъл. Ако някой преценява, че има извършено престъпление, за което ние сме отговорни и ние следва да го разследваме, да бъде така добър, знае къде се намираме – на бул. „Витоша” номер 2.
Водещ: Готов сте, кооперативно настроен сте. Последно, братя Г., казахте, че освен т.нар. братя Г., още 446 престъпници са с присъди на свобода, по същата аналогия, по която братя Г. в момента са на свобода.
Николай Кокинов: Около 4%, доколкото знам, е официалната статистика на лицата, отклонили се от изтърпяване на наказание.
Водещ: Задължително ли според вас трябва да бъде поправен законът, за да не се стига до това?
Николай Кокинов: Различни са вариантите. Може би наистина последно, доколкото знам, правосъдното министерство излезе с някакво предложение, становище, Върховният съд при произнасяне на присъдата задължително се произнася и по мярката за неотклонение. Може би това е някакъв разумен начин и баланс. За мен е хубаво присъдата да бъде четена в присъствието на съответните лица, които респективно се оневиняват или се признават за виновни. И още в съдебната зала, ако бъдат признати за виновни, да бъдат задържани.
Водещ: Защото Брюксел, започнахме с Брюксел и да завършим, смятате ли, че Брюксел негативно ще отрази в предстоящия доклад това знаково бягство на т.нар. Г.?
Николай Кокинов: Не мога да гадая как ще отрази Брюксел този казус, но никой не е по-голям от държавата и никой не може да избяга от нея. Рано или късно братя Г. ще бъдат заловени и ще си изтърпят присъдите.
Водещ: Добре. Николай Кокинов, градски прокурор на София.
Благодаря ви за този разговор.