Интервю на градския прокурор Николай Кокинов пред "Нова телевизия"
Водеща: Последните минути в „Здравей, България” са посветени на темата „Правосъдие”. Продължаваме с градския прокурор на София – Николай Кокинов. Добро утро.
Николай Кокинов: Добро утро.
Водеща: Провал на прокуратурата ли е оправдателната присъда на бившия министър Николай Цонев? Преди това обаче, видяхте последния репортаж, който направи нашата колежка – 8 години една българка чака, за да осъди страната ни в Страсбург. Защо се стига дотам?
Николай Кокинов: Не успях да видя в цялост репортажа. Но действително, когато държавата е проспала такъв голям период, когато човешки права са накърнени, безспорно, че тази жена заслужава някакво обезщетение.
Водеща: Защо се стига дотам? И за хората не е приятно да ходят по мъките и да чакат такава, каквато и да е присъда. Със сигурност не е хубаво и за България да има такъв имидж пред Европа.
Николай Кокинов: Различни са причините. Не мога да коментирам конкретния репортаж, тъй като не го видях в цялост, за съжаление.
Водеща: Добре, малко по-късно ще си говорим отново за правосъдието, като цяло.
Водещ: Сега на основната тема, знаете Софийския градски съд призна за невинни, в понеделник, бившия военен министър Н. Ц., финансиста Т. П. и съдията П С. Очаквахте ли такава развръзка?
Николай Кокинов: Със сигурност не сме очаквали, тъй като внесохме обвинителен акт. Знаете, заместника на господин Джамбазов внесе този акт, защитава го през цялото време. За съжаление, нямахме успех, поне на тази първа инстанция. Не мога да кажа, че съм доволен, разбира се, и никой прокурор не би бил доволен.
Водещ: Ще протестира ли /.../ пред Апелативния съд сега?
Николай Кокинов: Разбира се, че ще протестираме, тъй като независимо от всичко остава големия въпрос – ако тези лица са невиновни, както казва съда, чии са тогава тези 20 хиляди евро? Все пак трябва да намерим отговор на този въпрос. Ако беше убийство, ако имаше труп щяхме да търсим извършителя. Но в случая имаме едни 20 хиляди евро. На кого са тези пари, ако не са на тези лица, които са ги давали като подкуп? Естествено, с огромно любопитство очакваме мотивите на съда, за да видим кое приема за установено и кое не. За да можем да направим нашия анализ и да се помъчим да убедим следващата инстанция в нашата правота.
Водещ: Смятате ли, че вашата правота ще намери, така да се каже, поле? И дали ще има наистина правосъдие?
Николай Кокинов: Надеждата, знаете че е излязла последна от „кутията на Пандора”. Така че в този смисъл, естествено е да се надяваме като страна в този процес.
Водещ: Надеждата на българина обаче, в правосъдието като че ли стремглаво намалява. През лятото имаше вот на недоверие към кабинета, точно заради един доклад, който критикуваше правосъдието. Станахме свидетели на това, че има доста по-висока сума, държавни пари, налети в СРС-та. В същото време много дела с използвани СРС-та, са абсолютно без ефективни присъди. Кога ще видим виден престъпник в затвора с ефективна присъда? И реално някакви резултати от СРС-тата и от това, че сме член на Европейския съюз (ЕС)?
Николай Кокинов: Вижте само преди седмица имахме осъден народен представител, с ефективна присъда, ако това е въпросът – кога ще видите. Видяхте го преди десет дни, но може би много бързо го забравихте. В този смисъл, стремежът ни е по отношение на СРС да повишаваме непрекъснато броя на делата, които се вкарват в съда след използването им, тъй като това е един специфичен способ. За съжаление, ръстът не е особено голям, има ръст, нямаме намаление.
Водещ: 26% за тази година.
Николай Кокинов: Но да не забравяме и нещо друго – прокуратурата, в частност, не е основният потребител на СРС-та. Тя заема една скромна част от може би, около четвърт. Останалото е специалните служби и МВР.
Водещ: Като заговорихте за политици, главният прокурор поиска имунитета на двама депутати – М. Т. и Г. С., за източени 1.600 млн. от община Дулово. Делото е в Софийската градска прокуратура, какво предстои за тях?
Николай Кокинов: Предстои произнасяне на парламента, когато бъде свален този имунитет, срещу тях ще могат да бъдат започнати процесуално-следствени действия. Тъй като в момента закона ни забравя да сторим това, имунитетът ги пази. Аз смятам, че парламента винаги е бил обективен и справедлив и, когато сме поискали и сме представили съответните доказателства в тази насока, винаги сме имали една толерантност и разбиране, възможност да докажем правотата си.
Водещ: Д. А. от ГЕРБ, който беше обвинен в търговия с влияние, докъде стигнаха там нещата?
Николай Кокинов: На финала е досъдебното производство, предстои заключителното произнасяне на прокурора.
Водеща: И все пак аз искам да ви върна към знаковите дела. Едно от тях беше САПАРД, само преди няколко седмици отново имахме запитвания от Европа. Как така можеше в Германия много бързо и много ефективно да се приключи този случай, а у нас да не се случи точно така?
Николай Кокинов: По простата причина, че в Германия подсъдимите сключиха споразумение и приключиха делото си. в България не го сключиха това споразумение, не се признаха за виновни и отказаха да сключат споразумение. Това е единствената разлика в процесите. На първа инстанция, знаете, имахме осъдителна присъда, на втора оправдателна, предстои Върховния съд да се произнесе. При всички случаи ще изчакаме произнасянето на Върховния съд, след което сме изградили някаква стратегия и анализ, които към момента е некоректно да изложа. Ще изчакаме все пак произнасянето, както казах, на Върховния съд.
Водещ: За казуса „Белене”, знаем, има две дела в изчакване там. По едното се чака експертиза.
Николай Кокинов: Точно така.
Водещ: А по другото от руската страна очаквате информация. Има ли развитие по някое от двете дела? Дойдоха ли документи? Експертизата готова ли е?
Николай Кокинов: За съжаление преди десетина дни коментирах този въпрос, няма никакво друго развитие.
Водещ: А кога се очаква все пак да получите информацията, за да продължи разследването?
Николай Кокинов: Когато става въпрос за междудържавни отношения, за търсене на правна помощ, няма срокове. Когато другата страна реши тогава.
Водеща: Нека да ви попитаме – тук, в студиото, беше Я. Я., сигурно знаете и за скандала, който възникна с М. М. Тя каза, че той борави с информация от етажите на властта. Откъде трябва българите да научават информацията, която е свързана със съдебната система? Тъй като той претендира, че документите, с които запознава хората през медиите са с много сериозна достоверност. От прокуратурата или от Я. Я. да очакваме сериозната информация по тези дела?
Николай Кокинов: Значи прокуратурата е изпратила на господин Я., в резултат на негово официално запитване по повод създадена комисия в Народното събрание, няколко преписки, които имат гриф за сигурност. Не можем ние да ги разсекретим тези преписки. Обикновено първичния засекретител, така да се каже, не е прокуратурата. В тях се съдържа някаква информация от някакви специални служби или използвани СРС. В този смисъл ние нямаме право да оповестяваме подобен тип информация. И изрично, когато изпратихме тези материали в парламента, напомнихме за наказателната отговорност в случай, че те бъдат разпространени. Сега вече кой ги е разпространил и защо ги е разпространил, не знам. Вчера при нас, в прокуратурата, дойде една жалба от М. М., в която иска да открием кой стои...
Водещ: От нейно име беше изпратена информацията.
Николай Кокинов: Да, до различен брой адресати, от нейния email, поне такива са видимите следи на класифицирана информация. И ние ще извършим едно разследване, дано да установим по техническите способи, кой стои зад това изпращане.
Водеща: Ако установите кой стои зад това изпращане, какво може да последва за него?
Николай Кокинов: Ще последва някаква наказателна отговорност, съобразно това, че е разпространил класифицирана информация.
Водеща: Като говорите за съдебна отговорност, много често се засяга тази тема, имайки предвид, че законите не са чак толкова лоши и предвиждат ефективни присъди, говорим, ако щете за убийствата на пътя. По закон може да се даде ефективна присъда, повечето от тях обаче са условни. И много често хората, след като не могат да получат условни присъди, да речем, за убийствата на децата си, тръгват по пътя за Страсбург. Защо се получава така – в съда се разчита на морала на прокурори и на съдии, а в крайна сметка морала е за...
Николай Кокинов: В България присъдите се налагат от българския съд. Някак си не подобава на един прокурор да учи съда да дава или да не дава. Ние имаме правото да искаме ефективни присъди и, когато съответния казус го налага, го правим.
Водещ: Да де, но в правомощията на прокурорите е да сключват и споразумения.
Николай Кокинов: Разбира се, но се одобряват от съдията, никога не забравяйте и този факт.
Водещ: Добре, едно такова знаково убийство беше това на Яна Кръстева в Борисовата градина. Емблематичен случай, хората го помнят и до ден-днешен, продължават да го коментират. Полицията там твърди, че си е свършила работата на цяло. Ще стигнат ли четири косъма на прокуратурата, така че да повдигне солидно обвинение? Така че да не видим поредния човек, който се е измъкнал от обвинение.
Николай Кокинов: Прокуратурата повдигна отдавна обвинение. Новината е, че досъдебното производство приключи преди ден или два и се намира на бюрото на прокурора, който има 30-дневен срок. Без да крия, не е някаква особена тайна, подготвяме материалите за обвинението за внасянето им в съда. Българският съд ще има последната дума и българската полиция ще си свърши работата тогава, когато съдът каже, че това лице, спрямо което сме повдигнали обвинение, е виновно. Само тогава ще е свършила работата си българската полиция.
Водеща: Сега отиваме към темата, която вълнува всички – беше избран нов ВСС, предстои да бъде избран нов главен прокурор. Много сте лаконичен по темата, въпреки това – какъв трябва да бъде той? Вашата кандидатура естествено, също е сред спряганите.
Николай Кокинов: Аз нямам амбицията да ставам главен прокурор. Какъв трябва да бъде? Смятам, че трябва да бъде, преди всичко, лидер сред колегите си, да ги обединява, да е диалогичен, да умее да изслушва и да взима най-правилните решения. Това мисля че съчетава всичко. Да бъде добре представен и поставен в обществото и да бъде добре приеман и в чужбина. В крайна сметка и към настоящия момент комуникацията с чуждите партньори се засилва. Така че дай Боже, ВСС да избере най-добрия и най-достойния.
Водеща: Смятате ли, че новия главен прокурор би могъл да направи, така че България да се ползва с по-добър имидж като съдебна система в Европа?
Николай Кокинов: Какво да ви кажа – донякъде да, донякъде не. Никой човек не може сам да промени една съдебна система, каквато е нашата.
Водеща: Нов прокурор, нов ВСС би трябвало да можем да се справим.
Николай Кокинов: Да, всичко е ново. Но всъщност всички тези хиляди магистрати, които работят, те са лицето на системата. И от техните усилия зависи дали тя ще има добър имидж пред обществото и пред западните партньори. Никой човек колкото и да е способен, колкото и да е умен и интелигентен, не може да промени 5 000 магистрати.
Водещ: Добре, един такъв скандал като този с кадруването в съдебната система, К. Ч., нямаше ли оздравителен ефект?
Николай Кокинов: Абсолютно сте прав. Този скандал доказа, че царя е гол, никой не смееше да изрече тези думи. В един момент обаче започнаха хората да си задават въпроса, така под сурдинка и те намериха отзвук. Значи медиите разпространиха, журналистите разпространиха тази информация и всички установихме, че съдебната система се нуждае от едни по-сериозни реформи, от един катарзис, който започна и, който за съжаление не се знае кога ще приключи. Това е един бавен и мъчителен процес в една консервативна система, каквато е всяка една съдебна система. но началото е сложено. Някакви млади хора, кадри успяват да завземат важни позиции в управлението на съдебната система и надеждата е в младите.
Водещ: Добре, благодарим ви за този разговор.
Николай Кокинов: И аз благодаря.