Нормативна уредба за работата на прокуратурата

I. Прокурори и следователи

• Прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висшия съдебен съвет (*чл.129, ал.1 от Конституцията на РБ).
• С навършване на петгодишен стаж като прокурор или следовател и след атестиране, с решение на Висшия съдебен съвет, прокурорите и следователите стават несменяеми. Те се освобождават от длъжност само при (*чл.129, ал.3  от Конституцията на РБ):

1. навършване на 65-годишна възраст;
2. подаване на оставка;
3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
4. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година;
5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.

• Придобитата несменяемост се възстановява при следващо заемане на длъжността съдия, прокурор или следовател в случаите на освобождаване по ал. 3, т. 2 и 4 (*чл.129, ал.5  от Конституцията на РБ).
• Административните ръководители в органите на съдебната власт се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване (*чл.129, ал.6  от Конституцията на РБ).
• Прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител, на главния прокурор, се назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност с решение на Висшия съдебен съвет (*чл.160  от  Закона за съдебната власт).
• За прокурор и следовател може да се назначи лице, което има само българско гражданство и: (*чл.162  от Закона за съдебната власт) :

1. има висше образование по специалността "Право";
2. е преминало стажа, определен в този закон, и е придобило юридическа правоспособност;
3. притежава необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на Кодекса за етично поведение на българските магистрати;
4. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията;
5. не е дисциплинарно освободено от длъжност изборен член на Висшия съдебен съвет за накърняване престижа на съдебната власт;
6. не страда от психическо заболяване.

II. Служители

• При осъществяване на своите правомощия Висшият съдебен съвет, Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, Националният институт на правосъдието и органите на съдебната власт се подпомагат от администрация. 
• Администрацията на органите на съдебната власт е администрацията на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд, на главния прокурор, на Върховната касационна прокуратура, на Върховната административна прокуратура, на Националната следствена служба, на съдилищата, на прокуратурите, на окръжните следствени отдели и на следствения отдел в специализираната прокуратура.
• Служителите в администрацията на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет, на Националния институт на правосъдието и на органите на съдебната власт са съдебни служители.

(*Чл. 340 от Закона за съдебната власт )

Правомощия на прокурорите

При изпълнение на предвидените в закона функции прокурорът може:

1. да изисква документи, сведения, обяснения, експертни мнения и други материали;
2. лично да извършва проверки;
3. да възлага на съответните органи при данни за престъпления или за незаконосъобразни актове и действия да извършват проверки и ревизии в определен от него срок, като му представят заключения, а при поискване - и всички материали;
4. да призовава граждани или упълномощени представители на юридически лица, като при неявяването им без уважителни причини може да разпореди принудително довеждане;
5. да изпраща материалите на компетентния орган, когато установи, че има основание за търсене на отговорност или за прилагане на принудителни административни мерки, които не може да осъществи лично;
6. да прилага предвидените от закона мерки при наличие на данни, че може да бъде извършено престъпление от общ характер или друго закононарушение.

Разпорежданията на прокурора, издадени в съответствие с неговата компетентност и закона, са задължителни за държавните органи, длъжностните лица, юридическите лица и гражданите.
Държавните органи, юридическите лица и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на прокурора при изпълнение на правомощията му и да му осигуряват достъп до съответните помещения и места.
В рамките на своята компетентност и в съответствие със закона прокурорът може да дава задължителни писмени разпореждания на полицейските органи.
Прокурорът протестира и иска отмяна или изменение на незаконосъобразни актове в срока и по реда, предвидени със закон. Той може да спре изпълнението на акта до разглеждането на протеста от съответния орган.
(чл. 145 ЗСВ)

При упражняване на надзор за законност върху изпълнение на наказанията, на другите принудителни мерки и в местата за задържане прокурорът може да:

1. посещава без предварително разрешение на администрацията местата за задържане, за лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки и да проверява документите, въз основа на които се задържат лицата;
2. разговаря насаме със задържаните или настанените;
3. разглежда предложения, сигнали, жалби и молби във връзка с изпълнение на наказанията и на другите принудителни мерки, предвидени със закон;
4. нарежда писмено на органите по изпълнение на наказанията и на администрацията на местата за изпълнение на другите принудителни мерки да го уведомяват за определени действия, актове и събития.

За отстраняване и предотвратяване на нарушенията по ал. 1 прокурорът:

1. освобождава незабавно всеки, който е задържан незаконно в местата за лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки;
2. дава задължителни писмени разпореждания за отстраняване на констатирани нарушения;
3. спира изпълнението на незаконосъобразни писмени заповеди и разпореждания на длъжностни лица и иска отмяната им по съответния ред.

(чл. 146 ЗСВ)

При постановяване на своите актове прокурорите се основават на закона и на събраните по делото доказателства. (чл. 3 ЗСВ)

При осъществяване на дейността си прокурорите са политически неутрални. (чл. 6 ЗСВ)

Прокурорите са длъжни да разглеждат и разрешават в съответствие със закона всяко подадено до тях искане (чл. 12 от ЗСВ)

Когато преценят, че законът противоречи на Конституцията, прокурорите уведомяват главния прокурор, за да бъде сезиран Конституционният съд. (чл. 15 ЗСВ)

Прокурорите са длъжни:

1. да решават разпределените им дела или преписки в определения срок;
2. да участват в заседанията на общото събрание на съответния орган на съдебната власт;
3. при необходимост да изпълняват служебните си задължения и в извънработно време;
4. да изпълняват и други задачи, свързани със службата им, които са им възложени от административния ръководител. 
   (чл. 210 ЗСВ)

Прокурорите са длъжни да пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица и държавата. (чл. 211, ал. 2 ЗСВ)

Прокурорите нямат право да изразяват предварително становище по възложените им дела, както и становище по дела, които не са им възложени. (чл. 212 ЗСВ)

Прокурорът няма право да дава правни консултации. (чл. 213 ЗСВ)

Съдиите, прокурорите и следователите при осъществяване на функциите си могат да искат съдействие от всички държавни органи, длъжностни лица, юридически лица и граждани, които са длъжни да им го оказват. (чл. 215 ЗСВ)

Държавата защитава прокурорите при изпълнение на техните служебни задължения и ги обезщетява за вреди, които са им причинени при или по повод изпълнение на техните служебни функции. (чл. 216 ЗСВ)

Прокурорите декларират доходите и имуществото си в Сметната палата при условията и по реда на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. (чл. 228 ЗСВ)

В случаите по чл. 132 от Конституцията на Република България, когато прокурор е привлечен като обвиняем, Висшият съдебен съвет временно го отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство.
Когато, извън случаите по ал. 1, срещу прокурор е образувано наказателно производство от общ характер, Висшият съдебен съвет може да го отстрани от длъжност до приключването на наказателното производство.
Искането за временно отстраняване от длъжност се прави от главния прокурор, а в случаите по ал. 2 - или от не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет.
В случаите, когато по отношение на прокурор е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, той се смята за временно отстранен от длъжност от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който се постановява мярката. (чл. 230 ЗСВ)

При образувано дисциплинарно производство за налагане на наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност на прокурор, административен ръководител или заместник на административен ръководител по предложение на дисциплинарния състав Висшият съдебен съвет може да го отстрани от длъжност за срок до 6 месеца. (чл. 232 ЗСВ)

Прокурорите могат да бъдат повишавани на място в по-горен ранг и възнаграждение на прокурор при доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, ако са прослужили на съответната или приравнена длъжност най-малко три години и отговарят на изискванията на чл. 164 ЗСВ. (чл. 234 ЗСВ)

Висшият съдебен съвет може да предлага на президента на Република България да награждава с ордени или медали прокурори за изключителни или за големи заслуги за осъществяване на съдебната власт. (чл. 302 ЗСВ)