Върховният касационен съд уважи протеста на Апелативна прокуратура – София срещу оправдателната присъда на В. В., обвинен в извършване на престъпления по чл. 115 и чл. 339, ал. 1 от Наказателния кодекс.
Върховният касационен съд уважи протеста на Апелативна прокуратура – София срещу оправдателната присъда на В. В., обвинен в извършване на престъпления по чл. 115 и чл. 339, ал. 1 от Наказателния кодекс.
С първоинстанционната присъда на Окръжен съд – Монтана подсъдимият В. В. е бил признат за невинен в извършване на умишлено убийство, като по-късно оправдателната присъда била потвърдена от Софийския апелативен съд.
Инцидентът с фатален завършек се случил през нощта на 16.07.2013 г. в с. Громшин. Подсъдимият В. бил разбуден от силно тропане по дворната порта и заплашителни викове. Той взел газовия си пистолет, с който обикновено не се разделял, и излязъл на двора. Въпреки че било тъмно, той ясно различил силует на непознат мъж и като застанал на прага на входната врата на къщата, насочил пистолета към него и произвел изстрел.
Непознатият се стъписал и започнал да отстъпва към паркирания му наблизо автомобил, а подсъдимият В. уплашен от развоя на ситуацията избягал през задната страна на двора.
Междувременно минаваща наблизо с автомобил свидетелка чула силни мъжки викове. Жената спряла и отишла при колата на пострадалия, който направил опит да потегли на заден ход, но рязко спрял. На шофьорското място свидетелката видяла нейния съселянин Й. Й. в тежко състояние, с отметната назад главата и с кървяща рана на шията му, след което сигнализирала за случилото на телефон за спешни случаи. Въпреки проведеното оперативно лечение простреляният мъж починал няколко дни по-късно.
Първоначално В. се признал за виновен, но впоследствие дал уклончиви и противоречиви обяснения.
В протеста срещу оправдателната присъда Софийската апелативна прокуратура посочи допуснатите съществени нарушения при оценката и анализа на доказателствената съвкупност. Неправилно и първоинстанционният, и въззивният съд са приели, че осъщественото от подсъдимия В. деяние е било извършено в условията на неизбежна отбрана, вместо по въведеното и поддържано от прокуратурата обвинение в умишлено убийство.
От събраните по делото доказателства, показанията на свидетелката и заключението на съдебно-медицинска експертиза безспорно се установява, че от страна на пострадалия била предприета само и единствено вербална заплаха, осъществявана на разстояние от около два метра от подсъдимия В.
В конкретния случай, подсъдимият, произвеждайки целенасочен изстрел по тялото на пострадалия от близко разстояние с оръжие, ясно съзнавал характера и естеството на извършваните от него действия и желаел или поне допускал настъпването на последиците.
С Решението на ВКС делото се връща за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.