- В нашата професия няма скучен ден, дело с дело не си приличат, казва магистрат от районната прокуратура в Бургас
- Посещавам и театри, и дискотеки, но аз, както и всеки нормален човек, не общувам с хора от престъпния свят
Съдебната система в момента е раздирана от скандали заради подозренията, че магистрати са участвали в кръгове около покойния вече Мартин Божанов-Нотариуса и бившия следовател Петьо Петров-Пепи Еврото. Въпреки съмненията, подозренията, периодичните конфликти, които избухват в нея, съдът, прокуратурата и следствието привличат стотици юристи, които се явяват на конкурсите, които обявява ВСС. "24 часа" попита млади магистрати какво ги е привлякло в тази професия и как на тях им се отразява случващото се. Ето мнението на един от тях.
Виолета Ангелова е на 31 г., прокурор в Районната прокуратура в Бургас. Завършила е Математическа гимназия “Атанас Радев” в Ямбол с профил “Информационни технологии”, а след това Софийския университет. Преди да започне работа като прокурор е била административен секретар в строителна фирма и юридически сътрудник във фармацевтична компания.
- Прокурор Ангелова, вие сте едно от младите лица на районната прокуратура в Бургас. Защо избрахте точно тази професия?
- Макар че наказателното право ми беше любимо в университета, никога не съм си представяла, че ще се занимавам с него. След като завърших следването си, се явих на първите възможни изпити за магистрати, като участвах и в изпитите за съдии и следователи. Получих отлична оценка за прокурор и професията просто ме избра. Имах идея, че работата като магистрат е нещо, което ще ми донесе удовлетворение, сигурност и стабилност, и може би подсъзнателно съм тръгнала в тази посока.
- Казахте, че наказателното право ви е било любимо в университета. Там ли се чувствахте в свои води? То ли беше най-силната ви дисциплина?
- Бих казала, че не съм имала слаби дисциплини. С каквото съм се захванала, винаги се е получавало. Просто наказателното право ми се струваше най-интересно, защото според мен то е най-близо до хората и има голям елемент на психология. Защо някой е извършил конкретно деяние, какви са били мотивите му, осъзнавал ли е действията си, след изтърпяване на наказанието успял ли е да преосмисли стореното и т.н.
- Разкажете за първото ви дело и за най-трудното, по което сте работили?
- Първото ми по-запомнящо се дело бе по повод палеж на жилище от един младеж, който не можеше да превъзмогне факта, че майката на детето му живее с друг мъж. Беше интересно, защото наистина разследващите органи дадоха 100% от себе си да докажат кой е извършителят на деянието. Бяха направени много експертизи, бяха прегледани записите от камери за видеонаблюдение както покрай самото жилище, така и покрай местата, които по принцип подсъдимият посещаваше, за да можем да свържем движенията му в конкретния ден с извършването на палежа. Бяха разпитани страшно много свидетели, които за наше щастие, ни дадоха подробна и конкретна информация. И всичко това се случи, защото действията се извършваха незабавно след деянието.
Не мога да определя конкретно дело като трудно, по-скоро, когато има такъв тип дела, те са предизвикателство и това ги прави още по-интересни. Обичам по-заплетените дела, тъй като наистина влизаш в детайла, и когато постигна желания резултат и е налице справедливост, изпитвам страхотно удовлетворение. Точно по-предизвикателните дела ми помагат да се уча и да израствам в професията си.
- Споменахте, че прокурорската професия някак естествено ви е избрала и че вие сте усещали сигурност в нея. Но какво не знаем за тази професия?
- Това е една изключително динамична професия, в която работят и много млади хора, които успяват да предизвикат системата. В прокурорската професия няма скучен ден - всеки случай е толкова различен, никога не съм имала дело с дело, които да си приличат. Не мисля, че това е професия, която някога може да ти омръзне. Отделно, предоставя много възможности за развитие, освен на всички известното кариерно развитие по стълбичката, има и множество стажове по международни институции. Аз например в края на миналата година бях на тримесечен стаж в Евроюст (Агенция на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие) в Хага. Мога да кажа, че това бяха дни от най-хубавите месеци в живота ми. Срещнах толкова много професионалисти от всички държави в ЕС, работих в международна среда, почерпих невероятен опит, насладих се на различна обстановка и практикувах английски език. Никога не съм си представяла, че като прокурор мога да съм част от такова преживяване. Най-хубавото е, че възможностите тепърва ще се откриват пред мен и пред колегите, които желаят да ги намерят.
- Вие сте млад човек. Какво мислите - магистратът трябва ли да ограничава личните си контакти, да внимава какви места посещава, с кого се среща?
- Общувам с много хора, с най-различни интереси и професии. Нямам досег обаче с хора, които не са с моите разбирания и ценности. А те са, че трябва да сме добри и внимателни към другите и да не накърняваме личната сфера на когото и да било. Посещавам изключително много места и събития - от театри и музеи, през футболни мачове и ресторанти, до барове и дискотеки. В крайна сметка, независимо какво работи човек, стига да не върши обществено неприемливи действия, няма значение къде и как се забавлява или разтоварва. И все пак смятам, че магистратът, както впрочем и всеки друг нормален човек, следва да избягва контакт с хора, за които има съмнения, че се занимават с престъпна и неморална дейност.
- След години отново като прокурор ли се виждате?
- Това е работата, която ме кара да ставам с желание сутрин и ми липсва след няколко дни отпуск. Така че, стига да продължавам да работя професията си със същото желание и любов като досега - да.