Йовита Григорова, кандидат за член на ВСС: Време е и прокурорите да заявят позиция чрез Общо събрание
Значително трябва да се разшири обемът на частното обвинение.
Нужна е декриминализация за деяния с ниска степен на обществена опасност.
Бавните конкурси също са причина за командироване.
На 17 октомври 2026 г. в София от 10.00 часа ще бъде проведено Общо събрание на прокурорите за избор на членове на Висшия съдебен съвет.
Общо 25 прокурори са номинирани за 4-те места в прокурорската колегия на ВСС.
Сред претендентите за кадровия орган е и заместник-апелативният прокурор на Бургас Йовита Григорова, която е рядкост да видим в публичното пространство. От Бургас още трима са кандидатите за изборни членове във ВСС – това са окръжният прокурор Георги Чинев, както и прокурорите Благовест Вангелов и Дарин Христов.
Йовита Григорова е завършила право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1994 година. На 55 години е.
От 1996 до 1999 година е работила като главен специалист юрист в Областната администрация в Бургас. През 1999 г. е назначена за административен ръководител на Районната прокуратура в Поморие.
През 2010 година, след конкурс, встъпва като прокурор в Апелативната прокуратура в Бургас. От 2015 година до настоящия момент е заместник административен ръководител и заместник апелативен прокурор в Апелативната прокуратура в Бургас.
Григорова е докторант в Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) в София. Темата на дисертацията ѝ е свързана с противодействието на престъпленията, свързани с незаконното преминаване на границите на Република България, и националната сигурност.
Йовита Григорова е номинирана от колеги прокурори от Апелативния район в Бургас, който обхваща съдебните райони на Бургас, Ямбол и Сливен.
Въпросите поставя колегата журналист Лалка Димитрова, Бургас.
Г-жо Григорова, какво Ви мотивира да се кандидатирате за член на прокурорската колегия на ВСС?
Номинирана съм от близо 80 прокурори от съдебните райони на Бургас, Ямбол и Сливен, а това е огромна отговорност и чест. Водещ мотив за мен и за колегите ми е необходимостта от спешно решаване на натрупаните в продължение на много години проблеми, свързани с кадровия и административен капацитет, блокираните конкурси, недостатъчните финансови ресурси, засилване на трансграничното електронно взаимодействие между съдебните органи на ЕС и трети страни, дигитализацията, необходимостта от надграждане на социалните права за магистратите и служителите, и още, и още…
Кои са основните цели, които си поставяте?
Преди всичко възстановяване на доверието в съдебната власт и професионалното достойнство на магистратите и служителите. Това включва активен диалог в професионалната общност и с гражданите, основан на безпристрастно правосъдие, базирано на фактите и закона. Затова обаче е необходима поредица от стъпки.
Споделям идеята за ВСС като непостоянно действащ орган на съдебната власт. Това означава членовете на ВСС да бъдат и работещи магистрати. Обратното доведе до нарушен активен професионален дебат и отчетност, а следователно и до липса на разбиране за бързото решаване на текущи проблеми.
Най-важното звено на съдебната власт са магистратите и служителите. Но конкурсите, проведени от ВСС, изостават значително от необходимостта от бързина, своевременност и очакванията на отделните инстанции за кадрова обезпеченост. В резултат се налага командироване на колеги в различни инстанции, практика, която справедливо е критикувана от останалите власти.
Настоящият вертикален модел за кариерно израстване, чрез концентрация на процедурите единствено в столицата, а не по апелативни райони, например, доведе до застъпване на конкурсни процедури и на участниците в тях и до необоснована забава. Това е неприемливо за системата и нередно, защото води до недостиг на магистрати в съответната инстанция и по-голяма натовареност на работещите там, и е основание за командироване. В концепцията си предлагам изработване на ежегодна хронограма по органи и решение на прокурорската колегия за откриване на процедури, които да протичат преди овакантяването, но без да се извършва назначение преди освобождаването на мястото. Това е изпълнима задача при действащите норми и при предвидимите основания за напускане на системата: навършване на пределна възраст за пенсиониране и освобождаване на позициите при младшите съдии, прокурори и следователи.
Кои са другите сериозни въпроси, по които бъдещият Висш съдебен съвет трябва да работи, и какви решения предлагате Вие?
С цел подпомагане на прокурорската колегия при ВСС за вземане на управленски решения и като израз на нарастващата способност на прокурорите към активно участие и начало на самоуправление, считам, че е необходимо създаването на Колегиум/Общо събрание на прокурорите към съответната инстанция. Това е допустима законова симетрия, по смисъла на Закона за съдебната власт, съществуваща чрез общото събрание на съдиите в съответния съд. Становището на предлагания орган, напр. при избор на административни ръководители и техните заместници, при необходимост от командироване на магистрати и други кадрови въпроси, със своето съвещателно мнение ще подпомогне висшия кадрови орган във вземането на обосновани и своевременни решения и ще отразява консенсусното мнение на магистратите от съответната инстанция
Наложително е актуализиране на таксите, събирани от съдилищата и прокуратурите, които не са променяни повече от 17 години за съдебните, а за прокуратурата повече от 29 години. Допустимо е, по мое мнение, да се въведе, макар и минимална, такса за сигнали, не касаещи престъпни деяния.
Необходимо е да се работи и по отношение на дофинансиране на дигитализацията на деловодството, досъдебните и съдебните процедури. Това ще доведе до значително намаляване на средствата за материални разходи, до процесуална бързина, достъпност и ефективност, до намаляване на деловодната обработка и интегриране на електронното правосъдие, което изостава от изискванията на Европейската съдебна мрежа и други европейски и международни структури. Належащо е да се обезпечи финансирането и на постоянно надграждащо езиково обучение за магистратите.
Съществен е и въпросът със сградния фонд, който на много места е в окаяно състояние. Много често е затруднен физическият достъп до прокурорите и разследващите. Само си представете какво коства това на възрастни хора, на хора в неравностойно положение. Съдебните сгради са част от достойнството не само на съдебната власт, защото тези сгради са лице на държавността.
Какво би било практическото значение на подобна промяна?
Последващият резултат ще даде по-голяма процесуална бързина и ефективност на досъдебния и съдебния процес, особено за дела с голяма правна и фактическа сложност.
Какво е мнението Ви за новото прокурорско сдружение?
Нямам наблюдения върху тази организация. То е допустимо с оглед на принципа на плурализма на сдружаването.
Смятате ли, че е необходима промяна в маниера на поведение на прокурорската колегия?
Ключът към промяната е в активен, прозрачен и професионален диалог между колегите, висшия кадрови орган и останалите власти, както и в отчетност на професионалната колегия пред нас, магистратите.
Как бихте гарантирали независимостта на кадровите решения от политически и външни влияния?
Чрез висок морал и откритост при вземане на решения. Може би звучи като клише, но най-високите критерии към кандидатите трябва да включват именно това чувство за морална отговорност, откритост и спазване на най-високи етични стандарти, защото липсата им води до недоверие и скептицизъм и може да отблъсне колегите, които ще загубят увереност в професионалното си и кариерно развитие.
Т.е., имате ли предвид възможността за кариерно развитие на династичен или друг субективен принцип?
Не, кариерното израстване трябва да бъде единствено основано на строг професионален принцип, при спазване на закона и морала. В над 30-годишната ми работа като прокурор това винаги е било водещо за мен. Затова и номинацията ми от колегите възприемам единствено като своеобразен едностранен договор за поети задължения, който изпълнявам с ясното съзнание за отговорностите.
Как справяте с професионалното натоварване?
Обичам професията си. Все още имам ентусиазъм и вяра, че законът и справедливостта трябва да възтържествуват. Това може да звучи идеалистично, но съм оптимист.
Оставя ли Ви времето за култура, например кино, театър и как си почивате?
За съжаление, малко по-малко от необходимото и от желаното. Харесвам европейското кино. Предпочитам и книгите на хартиен носител. „Сто години самота“ на Габриел Гарсия Маркес е любимо мое четиво. Книгата е едновременно реалистична и фантастична, с много психологически пластове. И дава възможност за различен поглед към човека и света. Отчитам плюсовете на дигиталните технологии, но съм привърженик на дигиталния минимализъм в личния си живот.