Развитието на Прокуратурата с вменените й от Конституцията и законите задължения и правомощия, закономерно следваше приетата Стратегия за периода 2007 – 2009 година. Тя очерта основните цели и приоритети по направления, което предположи развитие в положителен аспект. Рамката дава насока, но не изключва, а дори следва да предполага творчески подход.
Основните цели в работата ни и занапред трябва да бъдат създаването на условия за повишаване ефективността на прокурорската работа и осигуряване на възможност за обществен контрол върху дейността й.
Посочване на приоритети в работата на Прокуратурата, както през настоящата година, така и в дългосрочна перспектива е подход, обусловен от мястото и ролята на съдебната система като цяло и прокуратурата, като част от нея, в условията на Европейска интеграция и развитие в тясно сътрудничество с другите европейски държави. Това ще допринесе за удовлетворяване на обществените потребности от защита правата и интересите на гражданите и организациите и на цялостния установен в страната ред.
Най – общо основните насоки в работата ни могат да бъдат формулирани по следния начин:
- Подобряване на работата.
При осъществяване на дейността си, функциите на прокуратурата могат да бъдат реализирани в три направления.
- Такива свързани с контролни органи извън съдебната система.
- Свързани с други органи от съдебната власт.
- Тези на ръководство и контрол извън съдебната система – МВР и ДАНС.
По първото направление следва да се работи предимно по Общия надзор за законност, което да включва, както възлагането на проверки на контролните органи, така и извършвани лично от прокурора. В тези случаи, когато не следва преписките да приключват с прокурорски акт, функцията на прокурора се изчерпва с определената му в чл.145 ЗСВ възможност, а именно: сигнализиране на контролните органи.
Особено важно е изискването и даването на обратна информация като фактор, влияещ върху изграждане на доверието между институциите.
Взаимодействие с контролните органи се постига чрез изграждане на постояннодействащи звена за връзка, каквито са например регионалните координационни центрове за взаимодействие между органите на НАП и съответната окръжна прокуратура, участие на съответното ниво /областна администрация или общинска администрация/ в специализирани комисии - по противодействие на корупцията, по обществен ред и сигурност, междуведомствен съвет за профилактика и ограничаване разпространението и злоупотребата с наркотици.
В определени случаи – общественозначими проблеми, /какъвто е този с преработката и производство на хранителни продукти/, е наложително извършване на съвместни проверки на място в съответните обекти, като е особено важно е резултатите от тях да получат публичност.
Взаимодействието със съда следва да избягва всякаква конкретика и да опира единствено до принципни проблеми. Като пример в тази насока е необходимо да се посочи въведената от ВСС практика за изготвяне на обобщени съвместни анализи на върнатите от съда дела и разглеждането им на общи събрания между прокурори и съдии. Тези обсъждания, разбира се няма да повлияят на независимостта при постановяване на съдебните решения, а ще бъдат коректив в работата на прокуратурата.
Не без значение за запазване на добрите резултати и постигане на нови такива при работата по незабавни и бързи досъдебни производства е и установяване в практиката на постоянно дежурство на прокурори и съдебни състави в тази насока. Същото се касае и до процедурите за вземане на мерки за неотклонение и одобряване на протоколите за извършване на първоначални следствени действия, както и такива по делата за екстрадиции и изпълнение на ЕЗА.
С активизиране работата на прокуратурата при използване на СРС и особено след последните промени в законодателството в тази насока, прокурорите тепърва ще установяват практика, която категорично да бъде съобразена с изискванията на компетентните председатели на съдилища.
След създаването на административни съдилища и обособяване на административни отдели в окръжните прокуратури възникнаха проблеми свързани от една страна, с квалификацията на прокурорите, а от друга с щатното обезпечаване. Ресурс в тази насока представлява евентуалното постигане на договорености между ръководителите по места, съдии от съответния административен съд да подготвят и изнесат лекции по предварително одобрени теми. Натовареността на прокурорите и съдиите работещи в градовете, където са структурирани Дирекциите „Обжалване и управление на приходите” към ТД НАП е много по – висока предвид обстоятелството, че там се обжалват всички данъчно - ревизионни актове от територията съвпадаща с тази на апелативните съдилища. Горното следва да бъде отчетено и анализирано и евентуално коригирано с пренасочване на щатове вътре в системата.
Съобразно ЗСВ и НПК, прокуратурата осъществява процесуално ръководство и взаимодействие с органите на МВР в две насоки, а именно при оперативната дейност и извършване на предварителни проверки и по разследване на досъдебните производства.
Контролът по срочността и качеството на предварителните проверки е необходимо да бъде реален в съответствие с Указание № 281/2006г. на Главния прокурор като не бива да се допуска криворазбраната колегиалност да попречи на изпълнението му. Естествено не трябва да се стига до крайности и само в изключителни случаи да се налагат имуществени санкции или реализиране на дисциплинарна отговорност на полицейските служители.
Самият момент на завеждане на преписка или оперативно дело, определянето на наблюдаващ прокурор и консултирането с него, подготвя качествената основа за по-нататъшното разследване на досъдебните производства. Създаването на съвместни екипи за работа следва да започне още от този момент и да продължи до изграждането на цялостен такъв включващ оперативен работник /а в случаите по чл.4 от ЗДАНС и служители от това ведомство/, разследващ полицай, водещ прокурор, който да координира и представлява екипа.
- Реализиране на ефективен контрол върху прокурорската работа
Контролът, осъществяван върху работата на прокурорите не следва да влиза в конфликт с тяхната независимост и самостоятелност при вземане на решения.
- Текущият контрол върху срочността на завеждане и решаване на преписките, сроковете на мерките за процесуална принуда, както и тези на разследване на досъдебни производства, се осъществява от административните ръководители при използване възможностите на внедрената информационна система. По отношение на младшите прокурори, редно е контролът да бъде съчетан и с оказване на помощ от страна на техните наставници.
- Контролът осъществяван от горестоящите прокуратури се изразява в извършването на планови ревизии и тематични проверки в работата на подчинените им прокуратури, което има значение при създаване на унифицирана наказателна политика и единна практика. Не следва да остава извън предмета на този контрол и работата на административните ръководители.
- Проверки е необходимо да се извършват и по отношение работата на съдебната администрация, изразяващи се в констатации за обстоятелствата доколко се спазват изискванията на Правилника за организация дейността на администрацията в ПРБ, Инструкцията за деловодна дейност и документооборота, както и различните вътрешни правила по организация и разпределение на деловодната работа. Горното ще допринесе до постигане на уеднаквяване и оптималност в работния процес.
- Описаните контролни дейности не бива да се смесват с тези на звената „Инспекторати” в апелативните прокуратури, които работят по възложени им от по – горните инспекторати случаи и такива касаещи сигнали за неправомерни действия на прокурорите. При осъществяване на дейността си този вид инспекторат е необходимо да извършва в цялост проверката, а не да служи за „пощенска кутия”, препращаща сигналите до административните ръководители. Проверката следва да завършва с доклад, който да се изпраща в по – горните инспекторати, а в предвидените от закона случаи - на съответния компетентен административен ръководител.
Резултатите от осъществяване на цитираните по - горе контролни дейности трябва да намират пряко отражение при оценка работата на всеки прокурор, както за евентуално търсене на дисциплинарна отговорност, така и при тяхното поощряване включително и чрез предоставяне на тези данни за ползване от помощните атестационни комисии.
- Отговорност, отчетност и прозрачност в дейността на прокуратурата.
Прозрачността в дейността на прокуратурата е важен елемент от отчитане на нейната работа, което се извършва не само по вертикалата, но и пред обществото.
1.На първо място това се постига чрез взаимодействие на прокуратурата с медиите, което може да бъде осъществявано в най – общо две насоки:
- Информация с посока „прокуратура – медии”.
Провежданите брифинги и пресконференции, както и изготвяне на прессъобщения дават информация за резултатите от текущата работа на прокуратурата, обобщена информация за определени отчетни периоди или такава във връзка с получени запитвания във ведомството. Особено важно е в тези случаи да се представя пълна и конкретна информация в рамките на максимално възможната по закон като се отчита и взаимодействието с другите правозащитни органи.
- Информация „медии – прокуратура – медии”.
Наложената практика на самосезиране на прокуратурата от публикации в печата, излъчване на радио и телевизионни предавания, както и информация от интернет пространството, следва да се усъвършенства включително до момента на изнасяне на обратната информация при постановяване на прокурорския акт. Такава се предоставя на съответната медия или с общо съобщение. Естествено е, че в тези случаи следва да се прецизира извършването на проверки при наличие на достатъчно конкретика в изнесените данни. Контактите с медиите следва да се прецизират като се съобразят с изискванията на НПК, като имат за цел популяризиране позитивното в съдебната система и в частност прокуратурата и разследващите органи, да се осъществяват от личности – прокурори, умеещи да се изразяват и представят убедително.
2.Съдействие на гражданите и адвокатите чрез изграждане на информационни центрове – гишета за справки, които предоставят информация за завеждането, движението и окончателното решаване на преписки. Такава информация в рамките на необходимия достъп да се предоставя и по електронен път.
Дежурствата на прокурорите за приемане на граждани в неотложни случаи, както приемните дни на административните ръководители са важен момент за повишаване доверието към институцията и подобряване на административното обслужване. За тези възможности обществото следва да бъде уведомено по подходящ и многостранен начин – чрез съобщение на видни места, както и в интернет сайт. Същото се отнася и за осигурените кутии за анонимни сигнали за корупция в изпълнение решение на ВСС.
3.Сътрудничество с неправителствени организации и ведомства по изграждане на съвместни проекти, кампании за предпазване от определени видове престъпления; за разясняване правата на жертвите от престъпления; за задълженията и правата на очевидците на престъпления; за изискуемото поведение на гражданите, обект на корупционен натиск; за ролята и основните функции на прокуратурата с цел:
Защита интересите на гражданите;
Повишаване доверието към прокуратурата;
Съдействие на обществеността по предотвратяване извършването, прекъсване извършването и разкриване на вече извършено престъпление;
Създаване на нетолерантна среда за корупционни практики, както в прокуратурата, така и в другите ведомства и организации.