17.05.2024 г.
Ана Михова, в. "24 часа"
Прокурор Петрова, защо прокурорите не одобрявате проекта на Закона за съдебната власт, който до 7 май бе обект на обществено обсъждане? Подозренията бяха, че причината за критиките била в орязаните правомощия на главния прокурор. Така ли е?
Цялата юридическа общност не одобрява проекта на Закона за съдебната власт. В рамките на различни форуми, в интервюта, както и в публични писмени становища изявени представители на академичната общност, на неправителствени организации, на представителните организации на съдии, прокурори и следователи и на съдебни служители изразиха негативно отношение и аргументи срещу проекта. “Подозренията” са внушения и нищо повече.
Универсалната идея на проекта е прокурорите да бъдат политически контролирани, а за да е обществено приемлива тази идея, неотклонно се насаждаше внушението, че прокуратурата не работи. Проектът установява политически контрол над прокурорите чрез изцяло политически доминиран Висш прокурорски съвет, в който е съсредоточена цялата кадрова власт. Това ще доведе до постоянни дисциплинарни производства срещу прокурорите, до служебното им притискане, докато постепенно във времето редиците им се попълнят с нови, примирими хора, за които независимостта не е приоритет.
Паралелно с това на практика проектът налага задължение на прокурорите да прилагат държавната репресия. Той предвижда, че прокурорът е длъжен да образува досъдебно производство, когато сигналът е подаден от държавен орган. Много от сигналите към Софийската градска прокуратура (СГП) се подават именно от държавни институции. В условия на реваншизъм, негативни кампании и честа смяна на ръководства на държавни ведомства задължителните наказателни производства биха представлявали наказателни “шамари”.
В момента прокуратурата не е длъжна автоматично да образува дела и затова наблюдаваме злоупотреба с обществен натиск. Още преди да сме получили сигнал, в медийното пространство широко се разпространява информация за престъпления, които са описани в него. Моделира се общественото мнение. Създава се предварителна нагласа, че конкретният случай трябва да се внесе с обвинение в съд.
В действителност в сигнала няма данни за никакви престъпления. И след като прокуратурата постанови отказ или прекрати наказателното производство, тя бива обвинявана, че “смачква” случая, че “отказва да се занимава” с него, че “не е видяла престъпление” в тежките нарушения и т.н.
Има още много примери за това как се създават предварително очаквания конкретни случаи да се решават по определен начин.
Истината е, че прокуратурата работи според изискванията на закона, прилагайки го еднакво спрямо всички. Показателно е това, че отменените от съда откази според статистиката за миналата година са едва 0,087% от общия брой постановени откази. Става дума за два отказа. След отмяната им от съда и след допълнителна проверка към момента единият от случаите отново е решен с отказ. Отказът или прекратяването не са индикация, че прокуратурата не работи. Те означават, че прокурорът е извършил съответната проверка на данните, събрал е доказателствата и е взел решение въз основа на тях.
Прокуратурата не е цялата държава и не трябва да поема всички нейни отговорности чрез наказателната репресия. Много по-важна е ролята на превенцията, функционално разпределена между близо 100 контролни органа.
Какво лошо има във Висшия прокурорски съвет да влязат представители на академичната общност, адвокатурата, неправителствени организации? Няма ли така да се засили отчетността на прокуратурата, за която настояват авторите на проекта?
Първо да изясним какво се разбира под “отчетност”. Това по същество е статистика. Отчетността не е контрол, какъвто се цели в момента. Прави се опит зад камуфлажа на отчетността да се установи контрол върху действията на прокурорите. Това е категоричният и нетърпящ възражения извод. Конкретните юридически съображения на въпроса ви са в становище на СГП, изпратено до Министерството на правосъдието. Те се отнасят до заложения избирателен подход към определянето на представители от т.нар. обществена квота и до изискващата политическо одобрение процедура за това.
Илюзорно е да се мисли, че опити за политически контрол върху магистратите няма да има. Опити винаги ще има. Важно е магистратите да работят в условия, които гарантират тяхната независимост. Законът трябва да създава гаранции срещу злоупотреби, а не да открива пътя за тях.
Вие сте били участник в работната група, която е подготвяла промените в ЗСВ. Там изразихте ли негативното си становище към предложенията. Вашите идеи бяха ли чути?
Изразихме становище, но чухме многократно по различни поводи, че “такава е политическата воля”. Очевидно беше, че работната група е създадена, за да легитимира едно предварително взето решение. Дискусия имаше по въпроси, които не бяха интересни за властта. Имаше идея да се премахне предварителната проверка. Тогава щеше да се стигне до абсурда прокуратурата да не може изобщо да реализира правомощията си извън наказателното производство. Това не се осъществи, но не защото ние възразихме, а защото възразиха и представители на неправителствения сектор. Такова беше равнището на чуваемост.
Едно от възраженията на СГП срещу предложенията е, че работата ви би се затруднила без взаимодействие с администрацията на главния прокурор. Обяснете какво общо има администрацията на главния прокурор с работата на обвинителите?
Прокуратурата не е изградена само от прокурори, но и от служители, които осигуряват и подпомагат дейността им. Администрацията на главния прокурор (АГП) е тази, която създава условията и гаранциите за безпрепятствено функциониране на прокуратурата като система на всичките ѝ нива.
Само един от примерите е защитата на личните данни, единният подход към които се осъществява чрез администрацията на главния прокурор. Той представлява администратора на лични данни - прокуратурата. Главният прокурор е работодател - той назначава и освобождава съдебни служители, командирова, разрешава ползване на отпуск и др. Също така представлява прокуратурата като юридическо лице, като страна по граждански и трудови дела и по граждански договори, както и в институционални и международни отношения, възложител е по Закона за обществените поръчки, разпоредител е с бюджет, задължен субект е по Закона за достъп до обществена информация. Във всички тези случаи главният прокурор се подпомага от администрация, която пък прави връзката между всички звена на прокуратурата в цялата страна.
Очаквате ли проектът да бъде изтеглен? За това ли настоявате?
Очакваме законодателната патология да бъде преустановена и проектът да се преосмисли изцяло, отговорно и с грижа за реалните му последици, като се съобразят аргументите на цялата юридическа общност. Спринтирането на властта да подчини ЗСВ на промените в конституцията беше с цел да се преобърне каквото може, докато може и на всяка цена.
В последните три месеца Софийската градска прокуратура влезе в полезрението на медиите с две шумни дела. Едното срещу организирана престъпна група (ОПГ), част от която е бил покойният Мартин Божанов - Нотариуса, а второто срещу ОПГ за корупция и контрабанда. По първото дело защо все още няма обвиняеми?
На този етап няма доказателства за обвинение, въпреки че по делото се проверява щателно всяка информация. Само на слухове обвинение не може да се изгради. Има данни за евентуално вмешателство по конкретни граждански дела. Те също са обект на разследване и към момента не могат да бъдат потвърдени. Не е установено Мартин Божанов да се е ползвал от протекции на съдии и прокурори.
Установихте ли магистратите, които са ходили в частния клуб на Божанов? Те как обясняват посещенията си там?
Експертизата на картите за достъп до клуба не дава информация за ползването им от конкретни магистрати. Магистрати, за които има слухове, че са посещавали заведението, отричат. Няма свидетели, които да твърдят, че са виждали магистрати да посещават клуба.
През 2021 г. служители на МВР забелязали неспазване на противоепидемичните мерки в същия клуб. По този повод от органите на МВР е било извършено претърсване и изземване, както и обиски на лица, празнували рожден ден там. Не е имало магистрати, не са били открити постановления или други актове на магистрати, флашки или каквато и да е друга информация, свързваща клуба с магистрати. По случая е било образувано дело за наркотици.
Бил ли е Нотариуса анонимен свидетел?
Не ми е известно Нотариуса да е бил анонимен свидетел по дела.
По второто дело - за контрабандата и корупцията в митниците, бяхте упрекнати, че прокуратурата отново действа като бухалка и че странно е съвпаднало разплитането на случая с разпада на некоалицията. Кого атакувате с разследването?
Работим сега, защото сега получихме данните. Ако трябва да се съобразяваме с политическите процеси, означава да не сме прокуратура, а бухалка. Както по всяко друго дело, така и по делото за корупция в митниците се стремим да установим какво точно се е случило и има ли основания да бъде потърсена от някого наказателна отговорност за евентуално извършени от него престъпления.
СГП обвини бившия главен секретар на МВР Живко Коцев за търговия с влияние, но с какви доказателства разполагате, за да повдигнете това обвинение? Само на базата на познанството му с баща и син Димитрови ли е обвинението?
Съвкупността от доказателства произтича от явни и тайни източници. Прокуратурата не повдига обвинения на база лични познанства. СГП е отговорна към закона, към справедливостта и към обществото и така ще бъде.
Нередно ли е, че соченият за контрабандист Стефан Димитров е организирал срещи между бившата шефка на митниците Петя Банкова и Живко Коцев?
Служебното качество на г-жа Банкова и г-н Коцев им е позволявало директна комуникация без посредници. Моралните измерения на този въпрос са извън предмета на обвинението. Ние изследваме дали има нерегламентирани отношения и връзки, които да са елемент на престъпление.
От канала, който е действал две години, колко цигари са били заловени? По време на мерките за неотклонение се чу за два тира - един заловен в Румъния и един край село Црънча. Има ли и други задържани цигари?
В самото начало на разследването информирахме за задържани 1501 мастербокса, или 15 010 000 къса цигари. В помещение, ползвано от един от обвиняемите, също са открити цигари, идентични с намерените в един от тировете. Мащабите на дейността на групата трябва да бъдат установени чрез доказателства по предвидения в НПК ред и към това е насочено разследването.
Ще има ли и още обвинени, които са на по-ниски нива в митниците и МВР?
Това ще преценят наблюдаващите прокурори. Ако има законови основания за повдигане на такива обвинения, това ще бъде направено. В хода на обемно разследване за организирана престъпна група по принцип е възможно да се променят участниците в групата, да се включат в състава ѝ нови лица, да се измени вторичната престъпна дейност, периодът на действие на групата и т.н.
Защо толкова се бави Европейската заповед за арест на сочения за главен контрабандист Никола Николов-Паскал?
Спазваме процедурата, която ни е начертал законът. В конкретния случай трябва да бъде проведено издирване на лицето. Същевременно са събрани доказателства, които налагат допълнителна проверка на обстоятелства, отнасящи се до обвинението срещу него с оглед прецизирането му. Ако това не бъде направено, би се наложила повторна процедура по искане на Европейска заповед за арест.