По обвинителен акт на Софийска градска прокуратура (СГП) са окончателно признати за виновни А. Г. и Р. К. за това, че на 30.09.2008 г. в гр. София, парк „Борисовата градина“, за времето от 21:00 ч. до 23:00 ч., в съучастие като съизвършители, умишлено умъртвили М. С., като деянието е извършено по особено мъчителен за убития начин (престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК). Р. К. е извършил престъплението като непълнолетен, но в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което наказанието му е определено при законовата редукция на чл. 63, ал. 2, т. 1 НК. А. Г. е осъден на 15 години лишаване от свобода, а Р. К. на 6 години лишаване от свобода. Постановено е и двете наказания да бъдат изтърпени при първоначален строг режим.
След внасянето на обвинителния акт на СГП подсъдимите са признати за виновни по обвинението за убийство с присъда № 199 от 22.06.2016 г. по н. о. х. д. № 3766/2013 г. на Софийски градски съд (СГС), като са оправдани то да е извършено по хулигански подбуди. На А. Г. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 13 години, а на Р. К. – за срок от 4 години и 10 месеца.
С решение № 330 от 12.07.2017 г. по в. н. о. х. д. № 84/2016 г. на Апелативен съд – София (САС) присъдата на СГС е изменена, като наказанието на А. Г. е увеличено на 15 години лишаване от свобода, а наказанието на Р. К. е увеличено на 6 години лишаване от свобода.
С решение № 39 от 21.06.2018 г. по н. о. х. д. № 1258/2017 г., III н.о. на Върховен касационен съд (ВКС), решението на САС е изменено, като наказанието на А. Г. е намалено от 15 на 10 години лишаване от свобода, а наказанието на Р. К. – от 6 години на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода.
С решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) от 14.06.2022 г. по делото „Стоянова срещу България“ (жалба № 56070/2018 г.), влязло в сила на 14.09.2022 г., е установено нарушение на чл. 14, вр. чл. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Акцент в решението е въвеждането на хомофобските подбуди като квалифициращо обстоятелство при насилнически деяния, което е сторено със ЗИДНК, обн., ДВ., бр. 67 от 04.08.2023 г. Другата критика на ЕСПЧ е отправена към приложения по делото механизъм за преценка на тези подбуди доколкото те не са били част от законодателната уредба към момента на извършване на деянието.
Решението на ЕСПЧ е дало основание на главния прокурор на Република България да внесе пред ВКС искане за възобновяване на наказателното производство (чл. 422, ал. 1, т. 4 НПК).
С решение № 302/23.08.2023 г. по н. о. х. д. № 223/2023 г., III н.о. на ВКС, искането е намерено за основателно и производството по делото е възобновено. ВКС е отбелязал необходимостта съдилищата да отчетат хомофобските подбуди, като пояснят каква тежест им придават и ги съобразят при преценката относно справедливостта на наложените наказания в светилната на липсващата към момента на деянието законодателна уредба. Решение № 39/21.06.2018 г. на ВКС е отменено и делото е върнато за разглеждане от друг състав на върховната съдебна инстанция.
С решение № 427/16.11.2023 г. по н. о. х. д. № 799/2023 г., II н.о. на ВКС, решението на САС № 330/12.07.2017 г. е оставено в сила, като са обсъдени хомофобските подбуди. В мотивите на решението си ВКС изрично е отбелязал, че убедеността на подсъдимите, че могат да определят кръга на лицата, които имат право да посещават едно обществено място – един от най-големите паркове в столицата, само и единствено въз основа на личната им преценка за действителната или предполагаема сексуална ориентация на посетителите, илюстрира дълбока порочност във формираните у тях възгледи за равноправието на хората, за отхвърлянето на всякакъв вид дискриминация, като проява на демократичното общество, за зачитане свободата на личността и правото на живот, като върховно благо.
Решението на ВКС от 16.11.2023 г. е окончателно.
В рамките на законовите си правомощия СГП незабавно предприе необходимите действия за привеждане в изпълнение на наложените наказания.