С определението на САС изцяло са възприети доводите на държавното обвинение по всяка една от посочените от съдията 19 констатации за наличието на процесуални нарушения. Посочено е, че някои от тези констатации са незаконосъобразни, други неправилни, а трети изцяло неотносими към предмета на доказване, като е подчертано, че разпореждането е постановено в разрез с Тълкувателно решение № 2/2002г. на ОСНК на ВКС, което вероятно се дължи на неправилния му прочит.
Според СГП констатираните от съдията докладчик съществени процесуални нарушения в обвинителния акт, оценени от САС като несъстоятелни, незаконосъобразни и неотносими към предмета на делото, сочи на формирана предварителна незаконосъобразна оценка на работата на държавното обвинение и предмета на доказване, което ще доведе до постановяване на порочен съдебен акт.
От друга страна обстоятелството, че делото бе върнато на прокурора точно три месеца след внасянето му в съда, както и ненасрочването му в открито съдебно заседание след отмяната на разпореждането за връщане от САС, засилва съмнението за предубеденост или заинтересованост, пряко или косвено, от изхода на делото.
„Разглеждането на процеса беше забавено с общо 4 месеца и половина към днешна дата и с това се постига реално отлагате във времето евентуалното реализиране на наказателната отговорност на двете лица предадени на съд, което винаги е предпоставка и за намаляване размера на наказателната им отговорност предвид константната практика на Европейския съд по правата на човека в тази насока. С това са нарушени правата на държавното обвинение и същото е поставено в невъзможност да осъществява основната си функция.“ е посочено в искането за отвод.