Софийски градски съд (СГС) с определение постанови осъденият М. В. да изтърпи при първоначален строг режим 6 месеца от наказанието „лишаване от свобода“, което е било наложено за срок от 1 година и е било отложено за изпитателен срок от 3 години.
Производството пред съда е инициирано по предложение на председателя на Пробационния съвет – София – град, което е поддържано от Софийска градска прокуратура.
С определение на СГС, влязло в сила на 16.02.2021 г., на осъдения М. В. е било определено едно общо най-тежко наказание между наложените му с присъди на Софийски районен съд (СРС) и СГС, а именно – „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение е било отложено за срок от 3 години. СГС постановил през изпитателния срок осъденият да изпълнява пробационна мярка „включване в програма за обществено въздействие“.
Изпълнението на тази мярка започнало на 11.06.2021 г., за което осъденият бил доведен принудително в пробационната служба. През първата година от надзора пробационната мярка била изпълнявана от осъдения. На 14.02.2022 г. М. В. бил включен в нова програма за обществено въздействие, но по нея той взел участие само в едно занятие. Системно не се явявал за изпълнение на пробационната мярка и дори сам декларирал, че отказва да я изпълнява. Пред СГС осъденият заявил, че работи, както и че се грижи за дядо си и поради това не можел да се явява за изпълнение на пробационната мярка. Било установено обаче, че М. В. е бил в дома си по времето, когато твърди че работел и в същото време не се явявал за изпълнение на мярката. Освен това пробационната служба осигурявала възможност да бъде съобразено евентуалното работно време на изпълняващите пробация и издавала служебни бележки, които да послужат пред работодател.
От доказателствата по делото съдът установил, че рискът от рецидив при осъдения е в средни стойности, което го прави реален и сочи, че въпреки изпълнението на пробационната мярка за срок от една година, не е постигнато поправяне на осъдения. Налице са дефицити в отношението му към правонарушението, в уменията за мислене, налице са и контакти с лица от криминалния контингент, които завишават риска от нови противоправни прояви на осъденото лице. Освен че отказва да изпълнява пробационната мярка без да е налице каквато и да било уважителна причина, М. В. отново бил осъден, за трети път, по присъда на СРС, и бил привлечен в качеството на обвиняем и задържан по досъдебно производство, наблюдавано от Специализирана прокуратура.
Всички тези обстоятелства мотивирали извода на СГС, че наложеното на осъдения М. В. условно наказание и частичното изпълнение на пробационната мярка не са дали целения от съдилищата поправителен и възпиращ ефект и че за да бъде превъзпитан осъдения към спазване на законосъобразно поведение, отложеното наказание „лишаване от свобода“ трябва отчасти да се изтърпи ефективно.
Определението на СГС е влязло в сила.
СГП незабавно предприе действия по привеждане в изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което вече се изтърпява от осъдения М. В.