Софийска градска прокуратура (СГП) протестира присъда от 24.03.2022 г. на Софийски градски съд (СГС), с която на подсъдимия Г. К. е наложено наказание 20 години „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. с чл. 115 от НК.
С присъдата подсъдимият е признат за виновен в това, че в периода от 08.02.2015 г. до около 23.00 ч. на 09.02.2015 г. в гр. София умишлено умъртвил чрез механична асфикция 5-годишния Н. П.
Обвинителният акт е внесен в съда от СГП на 24.10.2016 г. след проведено задълбочено разследване, включително приложени доказателства чрез молби за международна правна помощ и веществени доказателствени средства, получени при използване на специални разузнавателни средства.
С присъда № 182 от 16.07.2018 г. по н. о. х. д. № 4680/2016 г. по описа на СГС, НО, подсъдимият Г. К. е признат за виновен и му е наложено наказание „доживотен затвор без замяна“. Присъдата е отменена с решение № 339 от 06.08.2019 г. по в. н. о. х. д. № 164/2019 г. по описа на САС и делото е върнато на СГС за ново разглеждане от друг състав на съда. След ново разглеждане на делото от друг състав на СГС подсъдимият Г. К. отново е признат за виновен, като му е наложено наказанието от 20 години „лишаване от свобода“.
СГП счита, че така постановената присъда следва да бъде изменена, като на подсъдимия Г. К. бъде наложено най-тежкото наказание „доживотен затвор без замяна“. С това искане на 29.03.2022 г. СГП протестира присъдата.
Според СГП определеното по размер наказание от 20 години „лишаване от свобода“ е несъответно на извършеното престъпление и се явява недостатъчно за постигане на целите му, тъй като не са съобразени изключителната тежест на престъплението и личностовите характеристики на дееца.
СГП счита, че деянието е изключително тежко, осъществено спрямо беззащитно малолетно дете, като интензитетът на действията на подсъдимия надхвърля необходимото за причиняване на смърт на жертвата и е проявена жестокост както преди отнемането на живота, така и при последващите действия на подсъдимия по натъпкване на безжизненото тяло на детето в куфар и изхвърлянето му в язовир Пасарел.
СГП анализира и психологическите характеристики на подсъдимия, които го индивидуализират като агресивен и жесток човек, като и мотивите за извършване на престъплението, свързани с имуществени и финансови отношения.
Поради това СГП счита, че целите, визирани в чл. 36 от НК, ще бъдат достигнати в най-пълна степен при налагане на наказанието „доживотен затвор без замяна“, за да бъде подсъдимият отделен от обществото и да му се отнеме възможността да върши други престъпления.
Г. К. е с руско гражданство, с висше образование, осъждан.