Софийски градски съд (СГС) призна за виновен 39-годишния Т. А. за това, че е избегнал установяването на данъчни задължения в особено големи размери и му наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, като отложи изпълнението на наказанието за срок от пет години.
Обвинителният акт за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, пр. 1, т. 2 , т. 6 и т. 7 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 93, т. 14 от НК е внесен от Софийска градска прокуратура (СГП) в съда на 02.11.2021 г.
Делото в съда е разгледано по реда на глава XXVII от НПК „Съкратено съдебно следствие“, като подсъдимият Т. А. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Поради това наказанието му е определено по правилата на чл. 58а от НК, като наложеното наказание „лишаване от свобода“ е намалено с една трета и срокът му е определен на три години.
Съдът е приел, че събраните в хода на досъдебното производство доказателства напълно подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание.
От тези доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че за времето от 01.05.2011 г. до 29.03.2014 г. в гр. София, като упълномощен да осъществява фактически дейност и представителство на търговско дружество „А. 82“ ЕООД, подсъдимият е избегнал установяването на данъчни задължения на обща стойност 103 390,64 лева. От тях 78 829,03 лева представлявали дължим данък върху добавената стойност, а 24 561,61 лева – дължим корпоративен данък. В качеството си на управляващ и представляващ ТД „А. 82“ ЕООД, обвиняемият Т.А., като посредствен извършител, чрез фактическите действия на счетоводителя на фирмата, потвърдил неистина в подадените в Териториална дирекция на НАП - София по електронен път справки-декларации, като Т.А. използвал документи с невярно съдържание – дневници за покупки, в които отразил фактури по доставки, които реално не били извършени, при представяне на информация пред органите по приходите. Така обвиняемият приспаднал неследващ се данъчен кредит по неосъществени реално доставки. Освен това обвиняемият декларирал и годишен корпоративен данък в размер по-малък от реално дължимия за 2011 г. и данъчна загуба, съответно недължим корпоративен данък вместо реално дължимия такъв за 2013 г. в годишните данъчни декларации на дружеството съответно за 2011 г. и 2013 г. По този начин обвиняемият избегнал установяването на данъчни задължения в особено големи размери.
Присъдата на Софийски градски съд е влязла в сила.