Софийска градска прокуратура внесе в Софийски градски съд обвинителен акт срещу руския гражданин Г. К. за умишлено убийство на малолетно лице – чл. 116 ал. 1 т. 4 пр. 2 вр. чл. 115 от НК.
Обвиняемият е със статут на постоянно пребиваващ в РБългария, а постоянното му местожителство е в Северен Кипър. През 2012 г. от Костин в интернет сайт била публикувана обява за продажба на имоти в Северен Кипър. От обявата се заинтересувал бащата на пострадалото дете и се свързал с Г. К. . Бащата заедно с майката малко по-късно отишли в С. Кипър, а Г. К. и съпругата му, която се представила за агент по недвижими имоти, им предложили да разгледат няколко обекта. После семейството се прибрало в Русия, но продължило да води електронна кореспонденция с обвиняемия за евентуална покупка на жилище.
В началото на 2013 г. родителите на пострадалото дете купили жилище в комплекс в С. Кипър на името на майката. В средата на същата година тя и синът й се преместили да живеят от Русия в С. Кипър. Бащата често ги посещавал, както и контактувал с обвиняемия Г. К. , който активно му предлагал да инвестира в строителство в страната.
По-късно се стигнало и до конкретен проект – Г. К. предложил семейството да се включи в изграждането на жилищна сграда – блок с 20 апартамента. Изписването на договора за уреждането на отношенията било възложено на майката на детето, тъй като тя имала и юридическо образование.
За изпълнението на този проект обв. Г. К. показал земя, която се продавала в гр. Керения, Северен Кипър, върху която следвало да бъде изграден комплексът. Той предложил на бащата да заплати сумата от 60 000 евро, като дял в бъдещия проект.
От своя страна той платил сумата от 60 000 евро, една част в кеш, която дал на обв. Г. К. , друга превел по банков път по негова сметка. За тази сума не бил съставен договор, но Г. К. заявил, че след подготовката на всички документи по закупуването на имота, ще предостави такъв на майката.
Започнало реализиране на проекта по строителството, като при последващите си посещения в Северен Кипър през януари на 2014 г. при семейството си, бащата видял как върху земята, за която бил платил сумата, се извършва строителство. Документи за земята, строящата се сграда и такива съпътстващи строежа, той обаче не видял и не получил. При поставянето на този въпрос обв. Г. К. му отговарял, че такива били правилата в Северен Кипър, като първоначално се заявявало намерение за закупуване чрез превеждане на сумата, а в последствие след около 18 месеца се изваждали и документи. Тъй като виждал, че вложените от него пари отиват за строежа на жилищния комплекс, а и семейството му се чувствало добре в Северен Кипър, бащата на детето решил да се включи и в друг инвестиционен проект на Г. К. . Междувременно решил и да продаде къщата си в Русия и той да се премести в Северен Кипър.
Заедно със съпругата си я продали за сумата от 328 600 евро.Той отново вложил пари и във втория проект, като заплатил в полза на Г. К. сумата от 125 257 британски паунда, а сумата била от продажбата на къщата.
Тъй като изискуемата парична сума била в голям размер възникнали затруднения с превода на сумите от Русия към С. Кипър в руската банка, която изисквала документ обективиращ сделка. Затова бил изготвен фиктивен договор между съпругата на Г. К. и майката на пострадалото дете. Една част от парите, поискани от Г. К. за втория инвестиционен проект, били налични в банкова сметка на майката – 73794 британски паунда, които тя превела в Северен Кипър, а друга част - 328 600 евро превела от Русия на 05.06.2014 г.
Впоследствие Г. К. изписал собственоръчно на бял лист хартия, че е получил сумата, като го дал на бащата. Този факт е установен и от изготвената по делото графическа експертиза на почерк и подпис на бял лист хартия формат А4, предаден с протокол за доброволно предаване по делото.
За участие в този проект обв. Г. К. бил заплатил сумата от 13 343 британски паунда.
След известно време по подобен начин Г. К. предложил и трети инвестиционен проект. Земята за него струвала 346 500 британски паунда, от които 259 701 паунда заплатил отново бащата, а с 86 799 паунда взел участие Г. К. .
За нито един от трите инвестиционни проекта, за които мъжът бил инвестирал, не получил от Г. К. официален документ, обективиращ негова собственост на територията на С. Кипър. Отговорът бил, че впоследствие такъв ще бъде предоставен на майката.
Във времето, когато тя била в Русия, за продажбата на посочената по-горе семейна къща, пострадалото дете било оставено на грижите на обвиняемия Г. К. и съпругата му. Тогава майката казала на съпруга си, че желае да пътува за България през месеците юли и август 2014 г., тъй като в Северен Кипър било много горещо. След този разговор тя посетила посолството на България в Москва, като преди това Г. К. бил уговорил с негов братовчед да я посрещне и да й съдейства за получаване на нужните документи за България.
Била й издадена виза за срок от 6 месеца за пребиваване в България, с цел туризъм на 01.07.2014 г., както и на детето. След това тя отново се върнала в Северен Кипър.
Пътуването било осъществено с полет на турските авиолинии от гр. Никозия / Р. Кипър/ до гр. Анкара /Р. Турция/, от гр. Анкара /Р. Турция/ до гр. Москва/ Руска Федерация/ на 16.05.2014 г. и по обратния маршрут на 13.06.2014 г. При този полет тя пътувала с куфар “Самсунайт”, зелен на цвят, от външната задна страна на куфара долу в дясно със залепен хартиен стикер с баркод, цифри “ТК 628515” и изписано на латиница името й.
При престоя си в Русия, тя заявила на съпруга си, че е забравила оригиналния акт за раждане на детето в Северен Кипър, а за издаването на визата и е необходим такъв. Затова се наложило издаването и на препис на акта на раждане от руските власти. В резултат на това майката имала два акта за раждане на детето си.
На 16. 06. 2014 г. тя се обадила от С. Кипър на съпруга си и неочаквано за него му съобщила, че техните отношения били приключили и започнала бракоразводна процедура. След около 3 седмици тя показала в обв. Г. К. решение за разтрогване на брака й.
След така осъществените действия на територията на Северен Кипър, множество финансови операции и сделки, инвестирани парични средства от бащата на детето по сметки на съпругата на Г. К. , той взел решение да мотивира майката да смени местоживеенето си, за да препятства последващите й претенции към уговорените инвестиции.
Той успял да я убеди да се премести да живее в България заедно с пострадалото дете. Тя се съгласила и на 13.07.2014 г. пристигнали в София. Със същия полет ги придружавал обвиняемият, както и дъщеря му.
При пристигането си в България Г. К. ги настанил да живеят в едно от жилищата му в София, където останали до септември 2014г .По-късно те се преместили в апартамент под наем, в близост до дома на Г. К. .
Обвиняемият предоставил автомобил, както и карта за мобилен телефон на майката. Впоследствие детето й било записано на различни курсове, както и на плуване на „Дианабад”.
По същото време, когато майката и детето вече били в България, бащата отишъл в Северен Кипър, като на летището го посрещнал Г. К. , който съзнателно го заблудил, че семейството му заминало с млад мъж с турски произход в неизвестна посока.
Бащата търсел семейството си, но опитите му останали неуспешни. Не могъл да влезе и в общото им жилище в С. Кипър, тъй като ключалката на бравата била сменена. Върнал се в Русия, откъдето продължил да води електронна кореспонденция с обвиняемия и съпругата му. Чрез разговорите си с Г. К. , мъжът търсил информация за семейството си, като той му отговарял „Спокойно, когато Анна свърши парите, тя сама ще се върне“. В нито един момент Г. К. не казал, че знае къде се намират майката и детето.
На 01.11.2014 г. бащата пристигнал в България, където бил посрещнат от Г. К. . Настанил го в хотел в столицата и отново му предложил да вложи пари – този път в имот в София. Договорът за тази сделка също не бил нотариално заверен, като обв. Г. К. заявил, че това било достатъчно.
Г. К. си открил нова банкова сметка в България и на 20.11.2014 г бащата му превел сумата от 80 000 евро.
По време на пребиваването си в България след август 2014 г. Г. К. планувал различни пътувания заедно с майката и пострадалото дете. Тримата посетили Сандански, Рупите, Пловдив, после Приморско, Созопол и Бургас, след това ходили и до Велико Търново.
Семейството се установило да живее трайно в гр. София. През цялото време на пребиваване в столицата, обв. Г. К. контролирал движението, взаимоотношенията и личния живот на майката.
На 07.01.2015 г. тя писала електронно писмо на майка си, която била в Русия, че детето й се чувства много добре в България, че са се установили тук и че част от нейните обекти в Северен Кипър били в стадии на продажба и парите, които ще получи от там ще и бъдат преведени в Софийска банка. Заявила на майка си, че нейният бизнес в Северен Кипър бил в общ дял със строителна компания, която принадлежала на семейството на Г. К. .
В този период жената започнала да се интересува по настоятелно пред обвиняемия Г. К. относно реализирането на сделките с нейните имоти в Северен Кипър и очакваните от там финансови постъпления и средства.
Притиснат от всички обстоятелства, посочени по-горе, Г. К. взел решение да се облагодетелства лично, както и семейството си, с получените в Северен Кипър и София големи суми пари. Единствената пречка за реализирането на този план било знанието на майката, която била в течение на всички сделки.
В 13.08 ч. на 08.02.2015 г. бил проведен телефонен разговор между нея и Г. К. , когато тя и синът й се намирали в района на УМБАЛ СМ“Пирогов“ на бул.“Цар Борис ІІІ“. След това те отишли в дома на обв. Г. К. . Там жената оставила някои свои лични вещи и мобилния си телефон. Около 13.33 ч. обв. Г. К. под предлог,че ще ги разходи до морето, ги качил в автомобила си и потеглили към Приморско.
Пътуването им до морския град е документирано от камери на бензиностанции, където тримата спирали. Около 19.00 ч. на 08.02.2015г. обв. Г. К. пристигнал в района на Приморско заедно с майката и пострадалото момче. В този район той останал до 19.50 ч, след което тръгнал в посока София, но без майката, само с детето.
На 02.03.2015 г. в местността „Китка”, резерват „Перла”, находящ се до тракийско селище „Беглиташ” до гр. Приморско, е намерен труп на жена, за който в последствие при образуваното наказателно производство от ОП - Бургас е установено, че е на майката.
Тъй като останал сам с малолетното дете, обв.Г. К. решил да се освободи физически от него като го умъртви. За тази цел на неустановено място в гр.София в периода 08.02.2015г.-09.02.2015г.обв.Г. К. притиснал с едната си ръка шията на детето, а с другата си ръка частично запушил носните дихателни отвори – ноздрите на детето, като по този начин го задушил и му причинил механична асфиксия, в резултат на която настъпила смъртта на момчето.
Обв. Г. К. съблякъл дрехите на умъртвеното дете, повил го старателно със синя хавлиена кърпа, поставил го в куфара “Самсунайт”, зелен на цвят, собственост на майка му.
На 09.02.2015 г. около 08.11 ч., сутринта Г. К. , решавайки да се отърве от тялото, се придвижил с лекия си автомобил до района на с.Долни Пасарел, водоема при ВЕЦ „Кокаляне” и огледал добре района.
Същият ден в 11.30 часа той посетил стоматолог, тъй като казал, че има проблем, но се оплакал и от контузия на дясната си китка.
На 09.02.2015 г. след 12.00 ч обв. Г. К. посетил своя позната, като й казал, че майката и убитото дете са заминали. Той й казал още, че е минал, за да остави учебници. В един от тях жената видяла акта за раждане на момчето и му казала, че то не може да излезе извън страната без документа.
Привечер в 21.59 ч. се прибрал в дома си, взел куфара „Самсунайт”, който бил поставил трупа на умъртвеното от него дете, след което натоварил куфара с трупа в лекия автомобил и около 22.15 ч. на 09.02.2015г. потеглил с лекия си автомобил в посока с. Кокаляне. Пристигнал около 22.39 ч., като преминал покрай ресторант „Златна рибка” в 22.41ч. , след това около 22,51ч. покрай ресторант „ШЕФС“ в Долни Пасарел и отново посока с. Кокаляне. Там при бент „Кокаляне“ - около 22.51 паркирал автомобила, взел куфара с трупа, преминал по въжения мост и го изхвърлил във водата при бент „Кокаляне” на язовир Искър. Към 23.06ч провел разговор по мобилния си телефон с братовчед си в Русия, след което си тръгнал по обратния маршрут.
На 10.02.2015г. в 08.09ч. с полет на “Турските авиолинии” Г. К. напуснал пределите на България в посока Северен Кипър.
Тялото на детето бе открито на 20. 03. 2015 г. от случайни граждани.
Изготвената по делото петорна съдебно-медицинска експертиза установява,че тялото е престояло във вода и влажна среда между 30 и 60 дни след смъртта си до откриването му. Установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства, от материалите по молбата за правна помощ изпълнена от компетентния орган на Руската федерация в едно с приобщената електронна кореспонденция, както и от данните от прилаганите специални разузнавателни средства, обективирани във веществени доказателствени средства.
От субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл- обвиняемият е съзнавал обществено-опасния му характер, както и обществено-опасните последици и е искал и целял тяхното настъпване.
Обвинението се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал-разпити на свидетели, заключенията на експертизи-съдебно-медицинска на труп, съдебно медицинска по писмени данни,биологични, ДНК на веществени доказателства, митохондриални ДНК на веществени доказателства, комплексна съдебно-психиатрична и психологична, техническа по мобилни клетки и местонахождение, графическа експертизи, протоколи за оглед, протоколи за претърсване и изземване, протоколи за доброволно предаване, протоколи от ВДС по прилагани СРС, материали от Руска федерация по молба за правна помощ, както и приобщени писмени данни.
Предстои СГС да насрочи разглеждането на делото.