Във връзка с публично разпространени твърдения от народен представител от 51-вото Народно събрание, Дирекция „Публична комуникация“ уточнява, че същите могат да бъдат определени като неверни и манипулативни.
На 2 юли 2025 г. прокурор от Софийска градска прокуратура е постановил отказ за образуване на досъдебно производство във връзка със сигнал, подаден по електронна поща от народния представител Кр.П. В сигнала се твърди, че са налице съмнения за „координирана дейност (от страна на БПЦ и РПЦ), целяща стратегическо влияние върху младите хора в България, желаещи в бъдеще да станат духовници, извън установените образователни и религиозни канали в страната“.
След анализ на данните от фактическа и правна страна прокурорът от СГП е стигнал до извода, че в конкретния случай липсват каквито и да е данни за извършено престъпление от общ характер, в частност за престъпление по чл. 105, ал.1 от НК (поставяне в услуга на чужда държава или на чужда организация).
В постановлението на СГП се посочва, че сигналът на Кр.П. съдържа предположения и то абстрактни за евентуално бъдещо поведение на трети лица - български граждани, които биха заминали да учат в духовни учебни заведения в чужбина.
Изпращането от страна на Негово Светейшество Патриарх Даниил на уведомяващо писмо до митрополитите „за възможността за кандидатстване на студенти от България в духовните учебни заведения на Руската православна църква в трите направления - бакалавър, магистър и доктор по богословие“, не е поведение, съдържащо данни за осъществено престъпление от общ характер, в частност по чл. 105, ал.1 от НК, се посочва в постановлението на прокурора от СГП.
В доктрината ясно е обосновано, че за да е налице престъпление по чл. 105, ал.1 от НК не е достатъчно определено лице да има намерение да служи на чужда държава, а е необходимо изявление, уговорка, вид реално поведение от представител на чужда държава или организация, че приема и се съгласява с това, установява наблюдаващият прокурор.
Съгласно Конституцията на Република България вероизповеданията са свободни и отделени от държавата, а изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи, както и свободата на мисълта са ненакърними. Конституцията прогласява, че държавата следва да съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.
Конституционният съд посочва в едно от решенията си, че държавата чрез своите органи и институции, не може да се намесва във вътрешноорганизационния живот на религиозните общности и институции. Те се регулират чрез устави и други вътрешноорганизационни правила.
Ненамесата на държавата във вътрешните дела на религиозните общности и институции, както и в тяхното обществено проявление следва и от редица международни задължения, включително от Международния пакт за граждански и политически права на ООН.
Публично известен факт е, че България е обявена за неприятелска държава от Руската федерация, но този факт не представлява законова пречка български граждани да се обучават в учебни заведения там.
Обучението на български граждани в богословски учебни заведения, както в България, така и в чужбина, е гарантирано от Конституцията право, се посочва в постановлението на прокурора от СГП. В законодателството ни няма забрана гражданите да се обучават в светски висши учебни заведения, няма и законова пречка при желание те да се обучават и в духовните учебни заведения в Руската федерация. Изборът на учебно заведение освен основно гражданско право е и въпрос на лична преценка на всеки гражданин, се посочва в постановлението на СГП, което ще бъде изпратено на народния представител.