Административният ръководител – градски прокурор на Софийска градска прокуратура Илиана Кирилова изпрати от името на прокурорите в СГП обобщено становище по проекта на Закон за съдебната власт (ЗСВ), публикуван за обществено обсъждане на 25.03.2024 г.

Становището съдържа анализ на тестовете на проекта на ЗСВ, които в най-голяма степен касаят дейността на прокурорите от СГП без да изчерпват критиките към него.

Предложеният проект е изработен преди решението на Конституционния съд по висящото к. д. № 1 от 2024 г., към което е присъединено к. д. № 2 от 2024 г., касаещи структурните промени в съдебната власт и в този смисъл е прибързан.

Анализът на текстовете в посочения проект разкрива редица разпоредби, които са в противоречие с Основния закон – сам по себе си обект на разглеждане от Конституционния съд. Проектът не е в състояние да изпълни целите, заложени в мотивите към него – част от които неясни, и не съдържа регламент, който да би могъл да осигури условия за подобряване работата на съдебната власт.  

В становището се оспорват решенията, които налагат задължително образуване на досъдебно производство в случаите на отмяна на постановление за отказ от образуване на досъдебно производство, както и в случаите, когато автор на сигнала е определено лице или държавен орган.

На критика е подложена и уредбата на предварителната проверка, която се въвежда в чл. 211а НПК. Освен че нейното място в процесуалния закон не е удачно, абсолютно неясно е кои са лицата, титуляри на правото на адвокатска защита, какво по съдържание ще бъде правото на адвокатска защита, както и с какви гаранции е скрепено това право. Срокът за предварителната проверка не държи сметка за естеството и сложността на голяма част от случаите, които се поставят във фокуса на внимание на прокуратурата и които е невъзможно да бъдат проверени в толкова кратък двумесечен срок без възможност за удължаването му. В тази връзка СГП призовава да се отчете обстоятелството,  че за изминалата 2023 г. едва 0,087 % от общия брой постановления за отказ от образуване на досъдебно производство са били отменени от Софийски градски съд. Това показва, че прокурорите в СГП извършват качествени проверки и правилно издават постановления за отказ от образуване на досъдебно производство именно по тези сложни от фактическа и правна страна случаи.  

Отбелязва се същественото значение на разпоредбите, които касаят състава на Висшия прокурорски съвет (ВПС) и неговите функции, тъй като в тези разпореди се съдържа законодателната идея Прокуратура на Република България да бъде поставена под пълния контрол за актуалната политическа конюнктюра и то не просто формално, а по начин да може реално да бъде управлявана от нея. От тук произтичат всички останали измерения на дебата по повод проекта на ЗСВ (а и на конституционния такъв по повод съдебната власт), изразяващи се в необоснованото разделение между съдии от една страна и прокурори и следователи от друга (отчитайки безспорното обстоятелство, че те нямат и не е необходимо да имат напълно еднакъв статут), ограничаване функциите на главния прокурор по начин, че той почти да бъде лишен от възможността да ръководи прокуратурата, но в същото време търсейки отчетност от него, граничеща с отговорност и т.н.

Възразява се срещу разпоредбите, които ограничават възможността на професионалната квота на прокурорите и следователите да участват във ВПС за сметка на обичайно противната на прокуратурата страна в процеса – адвокатурата, която не носи задължението за разкриване на обективната истина. Сериозни критики са отправени към приоритизирането на определени неправителствени организации за сметка на други, на база типизиран опит, определен по неясни критерии, като предпоставка същите да могат да правят предложения за кандидати в двата съвета. Продължавайки в тази насока, проектът въвежда неясното по своето съдържание и крайно спорно изискване към кандидатите, свързано с публичната им репутация и обществена подкрепа.  

Изразява се несъгласие със срока за командироване, като подробно се мотивира тезата, че той няма да реши кадровото обезпечаване, а ще задълбочи проблемите. Освен доводите, свързани с характера и естеството на делата, които се разглеждат от СГП, се отбелязва и че прокуратурата работи не самостоятелно, а в тясна връзка и взаимодействия с други държавни органи, които също сами по себе си са в невъзможност да осигурят разследване в основния двумесечен срок. Не на последно място за продължителността на производството е от значение и упражняването от обвиняеми и пострадали на право им да обжалват актовете на органите на досъдебното производство било пред съда, било пред горните нива на прокуратурата, което те упражняват по собствена воля.

Като страна в процеса СГП изразява несъгласие и със срока за командироване, предвиден за съдии.

От своя страна срокът за командироване би следвало да е обвързан с конкурсните процедури по начин, че регулярното и ритмично провеждане на последните да осигури попълването на работните места в съответните прокуратури и следствени отдели и командироването като мярка да бъде само по изключение. Всъщност, макар да се поставят инструктивни срокове за обявяване и провеждане на конкурсите – което в сходен вид е разписано и в действащия ЗСВ, самата конкурсна процедура не търпи промяна в подложения на обсъждане проект, поради което не може да се очаква тя да доведе до ритмичност и бързина при провеждането на конкурсите, съответно до редуциране на необходимостта от командироване.

Критикува се формалният подход, заложен при атестирането, без да се държи сметка за реалната работа на магистрата, както и прехвърлянето на дисциплинарната дейност към ВПС чрез премахването на възможността на административния ръководител да налага наказание „забележка“.

Изразява се несъгласие с решението да се налага дисциплинарно наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност“ за действия, които накърняват престижа на съдебната власт, тъй като съдържа реална опасност по субективни и конюнктурни съображения да бъдат извеждани от съдебната власт магистрати, които упражняват правото да изразяват позициите си по въпроси, касаещи съдебната власт.

Открива се противоречие с Конституцията в разпоредбата, която въвежда допълнителни предпоставки за освобождаване от длъжност на несменяем магистрат извън лимитативно изброените в чл. 129, ал. 5 от Основния закон.

Аргументира се неяснота в съдържанието на разписаното в проекта задължение на магистратите за деклариране на дейности и членства в „тайни и/или неформални организации и общества“. Доколкото липсва дефиниция на използваната терминология както в проекта на ЗСВ, така и в друг нормативен акт, е налице пълно неразбиране какви обстоятелства подлежат на деклариране, съответно на проверка при подадена декларация. 

Организацията на дейността на прокуратурата по отдели се определя като вътрешноорганизационен въпрос, чието място не се намира в закона.

Предлага се преосмисляне на разпоредбите относно възнагражденията на съдебните служители, както и относно изискването за деклариране на имущество и интереси.

Обосновава се необходимостта структура на Националния институт на правосъдието и броя на служителите в администрацията му да бъдат определяни от Общото събрание на двата съвета – ВСС и ВПС.

Посочва се, че дейността на СГП, която е най-голямата прокуратура в страната, би била съществено затруднена без взаимодействие с администрация към главния прокурор. Защитава се необходимостта от съответно допълнение по отношение на администрация към главния прокурор, която да бъде натоварена с редица функции, обслужващи дейността на прокуратурата.

Маркирани са и други въпроси, които предизвиква проектът на ЗСВ.

Всички дефицити на посочения проект - логически, технически, явно противоконституционни, са толкова дълбоки, че се налага изграждането на изцяло нов проект и то след произнасянето на Конституционния съд.