ПРЕССЪОБЩЕНИЕ

14 Март 2024 г.

Административният ръководител на Софийска градска прокуратура Илиана Кирилова изпрати писмо до Никола Минчев, народен представител в 49-ото Народно събрание и председател на Временната комисия за проверка на факти и обстоятелства, свързани с дейността на групата около Мартин Божанов:

 

 

Уважаеми г-н Минчев,

 

Във връзка с Ваше писмо изх. № ВКМБ-49-453-103-9/11.03.2024 г., с което ме уведомявате за предстоящото на 14.03.2024 г. заседание на Временна комисия на Народното събрание за проверка на факти и обстоятелства, свързани с дейността на групата около Мартин Божанов, с тема: „Евентуално наличие на групи за влияние в Софийска градска прокуратура“, Ви информирам следното:

В качеството ми на административен ръководител на Софийска градска прокуратура (СГП) съм служебно запозната, че се водят няколко досъдебни производства с предмет на доказване анонсираната тема за предстоящото заседание на Временната парламентарна комисия, в т.ч. и такива, по които има привлечени обвиняеми. Нещо повече, по едно от производствата вече има внесен и обвинителен акт. За предприетите действия, СГП своевременно е информирала българската общественост.

Имайки разрешение по чл. 198 от НПК дадох подробно интервю пред една медия, защото независимо от внушенията, които се нагнетяват в общественото пространство, че в прокуратурата като цяло работят „мафиоти“ и „престъпници“, СГП и изобщо прокуратурата вярва, че българската журналистика е тази, която стига най-бързо до българските граждани.

Изнасянето на друга информация по въпросните досъдебни производства, евентуален предмет на заседание на Временната парламентарна комисия, би могло да попречи на разследванията, както и да окаже влияние на хода на съдебното производство - нещо, което като прокурор не бих могла да допусна.

В този смисъл е и Решение № 6 на Конституционния съд (КС) от 06.06.2017 г., съгласно което „предоставянето по искане на Народното събрание на информация, представляваща следствена тайна…, по конкретно наказателно производство крие риск от  препятстване на  ефективността и шансовете за успешно финализиране на разследването, отговорност за което в крайна сметка  носи прокуратурата. Създава се възможност да се стигне до осуетяване разкриването на истината в досъдебното производство. Осведомяването на депутатите за предмета на конкретно наказателно производство, за извършени действия по разследването, за събраните доказателства или за предстоящи процесуални действия може да доведе и до нарушаване на редица права, включително и на  правото на личен и семеен живот по чл. 8 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, като част от националния правен ред, и то не само по отношение на обвинените лица, но и относно пострадали от престъпление, свидетели по делото, и на минималните стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпление.“

В Република България има конституционалисти, които за радост са още сред нас и които са ни учили, че правото е точна, почти математическа наука. Една изпусната запетая, една дума или изречение, казани не на място, а в резултат на желание за демонстриране на собствено его или в преследване на лични цели, може да има, а и вече има, негативни последици. Когато без мисъл се изричат тежки думи като „организирана престъпна група“, „мафия“, „корумпирани“, от страна на народни представители и други организации, това срива авторитета на всички държавни институции. И това е факт, защото всички ние знаем какво е доверието на българския народ в българските институции като цяло.

Наред с разпоредбите на НПК и цитираното решение на КС, които възпрепятстват разкриването на информация по водените в СГП досъдебни производства, използвам възможността да се присъединя и да Ви призова да се запознаете с Позиция на Асоциация на прокурорите в България, разпространена на 13.03.2024 г., според която „в една съвременна европейска държава се появи и битува сред обществото презумпция за виновност. Прибързаното тълкуване на обществените очаквания доведе именно до създаването на тези паралелни „разследващи“ формации, които твърдят, че търсят истината, но реално организират зрелища, в рамките на които магистрати биват унижавани публично. Подобен подход не може да бъде подкрепен от Асоциацията на прокурорите в България, защото истината може да бъде установена само в рамките на обективно, всестранно и пълно, законосъобразно производство, от компетентен за това орган, а публичното унижение никога не подпомага този процес. Своеобразното „риалити“ рефлектира върху достойнството и работата не само на висшите органи на съдебната власт, но и на всеки български магистрат.“

Уважаеми г-н Минчев,

Обичайно в заседанията на ръководената от Вас Временна парламентарна комисия участие взимат и лица, спрямо които в СГП се водят наказателни производства, част от които са и в съдебна фаза пред Софийски градски съд (СГС). Мястото, в което прокуратурата води своята борба, излага своите тези и събраните доказателствени средства, е именно съдебната зала. Нещо повече, в крайна сметка действията на прокуратурата подлежат на съдебен контрол, а не и на парламентарен. Това е съобразно принципите за разделение на властите, които Ви призовавам заедно да спазваме.

Подчертавайки своето уважение към Народното събрание като най-висш орган на власт в парламентарната демокрация и именно заради авторитета на законодателната власт, следва да имате предвид, че формата на изслушване, която предполага свободни интерпретации и коментари от страна на присъстващите, може да има негативен ефект и да повлияе не само върху текущи разследвания, водени в СГП, но и спрямо вътрешното убеждение на съдебните състави по висящи съдебни производства.

Наред с всичко дотук, вярвам знаете, че съобразно разпоредбите на НПК, ръководената от мен Софийска градска прокуратура, се явява единствената в страната, в чиито компетенции влиза изготвяне и поддържане на обвинителни актове спрямо лица, ползващи се с имунитет, в т.ч. и народни представители. Намирам в това потенциален конфликт на интереси, който считам, че следва взаимно да избягваме като представители на законодателната и съдебната власти.

Съгласно конституционно регламентираното разделение на властите, изричното решение на Конституционния съд от 2017 г., както и законовите разпоредби, намирам явяването ми пред Временната парламентарна комисия за неподходящо, поради което се налага учтиво да отклоня поканата Ви. Правя това и с оглед гарантиране на независимостта на българските магистрати – съдии, прокурори и следователи, както и в защита на върховенството на правото.

 

Приложение: Решение № 6 от 06.06.2017 г. на Конституционния съд на Република България

Прикачени документи