Софийска градска прокуратура (СГП) внесе в Софийски градски съд (СГС) обвинителен акт срещу 56-годишния В. Б. за причинена смърт на едно лице и средна телесна повреда на друго, като случаят е особено тежък – престъпление по чл. 342, ал. 3,б. „в“, вр. ал. 1 от НК.
Според обвинителния акт на 13.12.2019 г., около 19:30 ч. обвиняемият В. Б. управлявал лек автомобил в гр. София по бул. „Никола Вапцаров“ с посока на движение от ул. „Атанас Дуков“ към бул. „Симеоновско шосе“. В района на спирка на масов градски транспорт скоростта на автомобила било около 67км/ч при разрешена 50км/ч. В близост имало и училище.
Автомобилът наближавал пешеходна пътека, отбелязана с пътна маркировка. Преди пешеходната пътека се намирала стоп линия, обозначена също с пътна маркировка, а отстрани на стоп линията – на тротоара и в тревните площи, била разположена светофарна уредба със секции за пешеходци и автомобили.
Около 15 на брой пешеходци, повечето от които деца, изчаквали разрешителен сигнал на светофара, за да пресекат бул. „Н. Вапцаров“, по който се движел автомобилът на обвиняемия. Сред тези пешеходци били пострадалите А. К. и Н. М. – и двете на 14 години.
На автобусната спирка също имало около 10 души, повечето от които деца.
Докато наближавал пешеходната пътека, пред автомобила на обвиняемия и встрани от него нямало други автомобили, които да пречат на видимостта му.
Когато автомобилът, управляван от обвиняемия, бил на поне 116 м преди стоп линията на пешеходната пътека, за автомобилите светнал жълт сигнал на светофарната уредба. Обвиняемият виждал събралите се хора на разделителния остров, които се канели да пресекат платното за движение. Той виждал и автобусната спирка и хората на нея. Въпреки това, според обвинителния акт В. Б. не реагирал и продължил движението на автомобила си в лявата лента на платното за движение без да намалява скоростта или да премине в друга лента за движение (средната). Когато автомобилът, управляван от обвиняемия, бил на поне 60-61 м преди стоп линията на пешеходната пътека, за автомобилите светнал червен сигнал на светофарната уредба. Обвиняемият обаче продължил да шофира в лявата лента на платното за движение без промяна в скоростта на автомобила.
Секунда по-късно за пешеходците светнал зелен сигнал на светофарната уредба. В този момент автомобилът, управляван от обвиняемия бил на поне 42 м преди стоп линията на пешеходната пътека (и на поне 47 м от мястото на първия удар). Това бил последният момент, в който В. Б. можел да реагира чрез аварийно спиране така че да предотврати пътнотранспортното произшествие. В следващия момент пешеходките А. К. и Н. М., предприели пресичане на платното за движение, държейки се ръка за ръка.
Въпреки че опитал да реагира след навлизането на пешеходките на платното за движение, обвиняемият вече не разполагал със съответното време и необходимото разстояние. Все пак обвиняемият успял да задейства спирачната система, в резултат на което намалил скоростта. Автомобилът му първо ударил А. К. със скорост около 58 км/ч, а след това и Н. М. със скорост около 54 км/ч. В резултат на удара била причинена смъртта на А. К., а на Н. М. била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в открито счупване на костите на дясна подбедрица, довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник.
Съгласно обвинението, ако обвиняемият се е движел със съобразена скорост, е можел да предотврати пътнотранспортното произшествие при своевременна реакция. Като се е движел с несъобразена скорост, не спрял на забранителен сигнал на светофар и пред пешеходна пътека, обвиняемият причинил пътнотранспортното произшествие и общественоопасния съставомерен резултат.
От субективна страна обвиняемият е действал виновно, умишлено, при форма на вината косвен (евентуален) умисъл. В. Б. е осъзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и ги е допускал (без пряко да ги иска или цели).
Предстои насрочване на разпоредително заседание по делото от СГС.