Софийски градски съд (СГС) постанови осъдителна присъда по обвинителен акт на Софийска градска прокуратура (СГП) срещу подсъдимия А. А. за престъпление по чл. 343, ал. 1 ,б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и му наложи наказание 1 година „лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим и 2 години „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“.
По жалба на подсъдимия присъдата е проверена от Апелативен съд – София и е изцяло потвърдена.
Съдът е приел за доказано, че на 18.04.2016 г. около 10:10 часа подсъдимият А. А. управлявал лек автомобил по столичния бул. „България“. В същото време 80-годишната пешеходка И. Х. пресичала бул. „България“ с посока на движение отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила на подсъдимия. Тя предприела пресичането на необозначено за пешеходно преминаване място, насочвайки се към „проход“ в оградното съоръжение (мантинела). Когато я забелязал, подсъдимият се опитал да намали, но тъй като управлявал автомобила с несъобразена с конкретните пътни условия скорост, не могъл да спре своевременно и ударил с автомобила си пешеходката. В резултат на удара на пострадалата били причинени травматични увреждания, довели до смъртта ѝ.
Съдът е приел, че с поведението си подсъдимият е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл. 20, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), а именно: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразят с …, характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“
При определяне на наказанието съдът е отчел, че основна причина (наред с поведението на подсъдимия) за настъпването на пътнотранспортното произшествие е поведението на пострадалата пешеходка. То обаче не отнема вината на водача на моторното превозно средство. Когато пешеходец се движи на пътното платно в нарушение на правила, разписани в ЗДвП и ППЗДвП, той винаги съставлява опасност за движението, поради което водачът на пътно превозно средство е длъжен незабавно да предприеме мерки за намаляване на скоростта или за спиране. Поведението на пострадалата пешеходка е преценено от съда като изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство и поради това наказанието му е определено по правилата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – под установения в закона минимум.
Присъдата на СГС е влязла в сила. В рамките на компетентността си СГП предприе незабавни действия по привеждане в изпълнение на наложеното наказание „лишаване от свобода“.