ЖЕРТВИ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ
Домашното насилие съставлява физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост (икономическо насилие), принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, осъществено спрямо възходящ, низходящ; съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете; лице с което се намира или е било във фактическо, съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство, вкл. и когато е извършено от лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително; лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително; настойник, попечител или приемен родител; възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство; лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.
В случай на домашно насилие пострадалото лице има право да се обърне към съда за защита. В случаите, когато има данни за опасност за живота или здравето на пострадалото лице, то може да подаде и молба до органите на Министерството на вътрешните работи за предприемане на мерки съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи.
По искане на пострадалото лице всеки лекар е длъжен да издаде документ, в който писмено да удостовери констатираните от него увреждания или следи от насилие.
Мерките за защита от домашното насилие са:
- задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;
- отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда;
- забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда;
- временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
- задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
- насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.
Производството по издаване на заповедта може да се образува по молба на:
- пострадалото лице, ако е навършило 14-годишна възраст или е поставено под ограничено запрещение;
- брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице;
- настойника или попечителя на пострадалото лице;
- директора на дирекция "Социално подпомагане", когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания.
Молбата е писмена и съдържа:
- имената, адреса и единния граждански номер на молителя, адреса на дирекция "Социално подпомагане"; в случай че пострадалото лице не може или не желае да разкрие постоянния или настоящия си адрес, то може да посочи друг адрес;
- имената и настоящия адрес на извършителя или друг адрес, на който може да бъде призован, включително телефон и факс;
- данни за семейната, родствената или фактическата връзка между пострадалото лице и извършителя;
- мястото, начина и други факти и обстоятелства за извършеното домашно насилие;
- подпис.
При подаване на жалбата не се внася държавна такса.
Неизпълнението на заповед за защита от домашното насилие е престъпление по българския Наказателен кодекс и в такъв случай имате основание да се обърнете към прокуратурата. Към прокуратурата следва да се обърнете и в случаите, когато домашното насилие е упражнено по начин, който определя действията като престъпни на самостоятелно основание – например, причинени са телесни увреждания, унищожени са вещи, осъществено е хулиганство, самоуправство и др.
При подаване на молбата, към нея се попълва и прилага Формуляр - пострадал от домашно насилие /Приложение №1/, съдържащ информация за правата и възможностите на пострадалите. Бланка на формуляра може да намерите на интернет страницата на Районна прокуратура- гр. Перник /www.prb.bg/bg/rppernik/, както и на място в деловодството.