ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОСТРАДАЛИ ОТ ТРАФИК ЛИЦА

ДОСТЪП ДО БЕЗПЛАТНА ПРАВНА ПОМОЩ

Правната помощ се осъществява от адвокати и се организира от Националното бюро за правна помощ.

Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 7 от Закона за правната помощ, пострадалите от трафик на хора имат право на безплатна правна помощ, изразяваща се в консултация с оглед постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело, както и за подготовка на документи за завеждане на дело.

Адрес на Националното бюро за правна помощ – град София 1421, ул. „Развигор“ № 1;

Национален телефон за правна помощ - 070018250.

ДОСТЪП ДО МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ

Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1, т. 1, т. 1а и т. 7 от Закона за здравето, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани с:

  • медицинска помощ при спешни състояния;
  • интензивно лечение на здравно неосигурени лица;
  • експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност;

ВЪЗМОЖНОСТ ЗА КОМПЕНСАЦИЯ ПО ЗАКОНА ЗА ПОДПОМАГАНЕ И ФИНАНСОВА КОМПЕНСАЦИЯ НА ПОСТРАДАЛИ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ /ЗПФКПП/

          По реда на ЗПФКПП, подпомагане могат да получат пострадали, претърпели имуществени и неимуществени вреди от престъпления от общ характер, а финансова компенсация - пострадали, претърпели имуществени вреди от престъпленията: 1. тероризъм; умишлено убийство; опит за убийство; умишлена тежка телесна повреда; блудство; изнасилване; трафик на хора; 2. престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група; 3. други тежки умишлени престъпления, от които като съставомерни последици са настъпили смърт или тежка телесна повреда.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗПФКПП, формите на подпомагане на пострадали от престъпленията са:

  1. медицинска помощ при спешни състояния по реда на Закона за здравето;
  2. психологическа консултация и помощ;
  3. безплатна правна помощ по реда на Закона за правната помощ;
  4. практическа помощ.

Организациите за подкрепа на пострадали и всички други юридически лица, които при изпълнение на своята дейност контактуват с пострадали от престъпления, са длъжни да им оказват практическа помощ.

Практическата помощ се изразява в разполагането на видно място на съответни информационни табла и други материали за правата на пострадалите от престъпления по този закон, в създаването на спокойна и благоприятна среда при осъществяването на контакта с тях, в предоставянето на информация относно риска от вторично и повторно виктимизиране, от сплашване или отмъщение, както и в предоставяне на съвети относно предотвратяването им.

Организациите за подкрепа на пострадали осигуряват подслон или друго подходящо временно настаняване на пострадалите от престъпления, за които е налице непосредствен риск от вторично и повторно виктимизиране, сплашване и отмъщение.

Пострадалите от престъпления имат право на еднократна финансова компенсация при условията и по реда на ЗПФКПП.

Финансовата компенсация се предоставя след влизане в сила на:

  1. осъдителната присъда, включително в случаите, когато делото е било разгледано в отсъствие на подсъдимия;
  2. споразумението за решаване на делото в досъдебното производство;
  3. прокурорския или съдебния акт, с който наказателното производство е било прекратено, с изключение на случаите, когато прекратяването е на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, 7, 8а и 9 от Наказателно-процесуалния кодекс;
  4. прокурорския или съдебния акт, с който наказателното производство е било спряно поради неразкриване на извършителя на престъплението.

Финансовата компенсация обхваща, заедно или поотделно, имуществените вреди, които са пряка последица от престъплението и се изразяват в:

  1. разходи за лечение, с изключение на разходите, които се поемат от бюджета на Националната здравноосигурителна каса;
  2. пропуснати доходи;
  3. разходи по плащане на съдебни и деловодни разноски;
  4. пропуснати средства за издръжка;
  5. разходи по погребение;
  6. други имуществени вреди.

ПРАВА НА ПОСТРАДАЛИЯ НА ДОСЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО

Наказателно-процесуален кодекс

Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г., бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) В досъдебното производство пострадалият има следните права: да бъде уведомен за правата си в наказателното производство; да получи защита за своята сигурност и тази на близките си; да бъде информиран за хода на наказателното производство; да участва в производството съгласно установеното в този кодекс; да прави искания, бележки и възражения; да обжалва актовете, които водят до прекратяване или спиране на наказателното производство; да има повереник; да получи писмен превод на постановлението за прекратяване или спиране на наказателното производство, ако не владее български език. Искания, бележки, възражения, както и обжалване на актовете, които водят до прекратяване или спиране на наказателното производство, могат да бъдат извършвани по електронен път, подписани с квалифициран електронен подпис.

(2) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., доп., бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Органът, който образува досъдебното производство, уведомява незабавно пострадалия за това, ако той е посочил адрес за призоваване в страната или електронен адрес.

(3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., изм., бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Правата на пострадалия възникват, ако той изрично поиска да участва в досъдебното производство и посочи адрес в страната за призоваване и уведомяване за хода на производството. При изрично съгласие на пострадалия, което може да бъде оттеглено по всяко време, призоваването и уведомяването може да се извърши и на посочен от него електронен адрес.

 Мерки за защита на пострадалия

 Чл. 67. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 6.07.2015 г.) По предложение на прокурора със съгласие на пострадалия или по искане на пострадалия съответният първоинстанционен съд може да забрани на обвиняемия:

  1. да доближава непосредствено пострадалия;
  2. да осъществява контакт с пострадалия под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс;

3.да посещава определени населени места, райони или обекти, в които пострадалият пребивава или посещава.

(2) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 6.07.2015 г.) Съдът уведомява пострадалия за възможността да бъде издадена Европейска заповед за защита.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 6.07.2015 г., доп., бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) Съдът разглежда незабавно предложението или молбата еднолично в открито заседание с изслушване на прокурора, обвиняемия и пострадалия. Определението на съда е окончателно.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 6.07.2015 г.) Забраната отпада след приключване на делото с влязла в сила присъда или когато производството бъде прекратено на друго основание.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 6.07.2015 г., изм., бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) Пострадалият по всяко време може да поиска от съда отмяна на забраната. Съдът се произнася по реда на ал. 3.

(6) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) В съдебното производство правомощията по ал. 3 и 5 се осъществяват от съда, който разглежда делото.

Чл. 67а. (Нов – ДВ, бр. 16 от 2019 г.) Прокурорът в досъдебното производство и съдът в съдебното производство незабавно уведомяват пострадалия със специфични нужди от защита в случаите, когато:

  1. обвиняемият наруши взетата мярка за неотклонение домашен арест или задържане под стража;
  2. взетата мярка за неотклонение домашен арест или задържане под стража бъде отменена или заменена с подписка или гаранция.

КОМПЕТЕНТНИ ОРГАНИ, КЪМ  КОИТО МОЖЕТЕ ДА СЕ ОБЪРНЕТЕ, ЗА ДА ПОЛУЧИТЕ ЗАЩИТА ЗА ВАС И ЗА ВАШИ БЛИЗКИ

Съгласно Закона за борба с трафика на хора /ЗБТХ/, мерките за предотвратяване и противодействие на трафика на хора, мерките за закрила и помощ на жертвите на трафика на хора и предоставянето на статут на специална закрила на жертвите на трафика на хора, които сътрудничат на разследването, се осъществяват от Националната и местните комисии за борба с трафика на хора, Приюти за временно настаняване на жертвите на трафика на хора и приюти за последваща реинтеграция и Центрове за закрила и помощ на жертви на трафика на хора.

Съгласно чл.15 от ЗБТХ, държавните органи, комисиите, центровете и приютите в рамките на своята компетентност са длъжни да оказват закрила и помощ на лицата, които са жертва на трафика на хора, без да се допуска пряка или непряка дискриминация, привилегии или ограничения, основани на народност, произход, етническа принадлежност, лично положение, пол, сексуална ориентация, раса, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно, обществено и материално положение и наличие на психически и физически увреждания.

Дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина в сътрудничество с администрацията на Националната комисия и по реда, определен с Националния механизъм за насочване и подпомагане на жертви на трафик на хора, оказват помощ и съдействие на българските граждани, жертви на трафика на хора, за завръщането им в страната /чл.16 от ЗБТХ/.

          Консулските служби при посолствата на Република България в чужбина, съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи, съдействат за бързото и своевременно издаване на документи за самоличност на български граждани, станали жертва на трафика на хора /чл.17 от ЗБТХ/.

          Органите по закрила на детето, определени от Закона за закрила на детето, предприемат необходимите мерки за закрила на детето – жертва на трафик на хора, с оглед на гарантирането на неговите права /чл.24 от ЗБТХ/.

Контакт с Националната комисия за борба с трафик на хора

НКБТХ
София 1797
бул. „Д-р Г. М. Димитров“ №52А

тел: 02 807 80 50
факс: 02 807 80 59

e-mail: [email protected]