• Апелативна прокуратура - София
• Прокуратура
• История

История

Най-новият етап в изграждането на правосъдната система в България започва от 12.07.1991 г. с приемане от Великото народно събрание на новата Конституция на Република България. Тя е първата, която прокламира, че “България е Република с парламентарно управление”. В глава ІV-та Конституцията третира въпросите на съдебната власт.
Съдебната власт в Република България съгласно Конституцията е система от органи: съд, прокуратура, следствие (чл.117, ал.2 от Конституцията, чл.129, чл.132, ал.1, чл.133).
Конституцията изрично урежда независимостта на съдебната власт.
Въведени са конституционни гаранции за независимост на магистратите, за свободно изграждане на вътрешно убеждение и подчинението им само на закона.
Ръководителите на върховните съдебни ведомства и Главният прокурор се назначават и освобождават от Президента на Република България по предложение на Висшия съдебен съвет.
Въвеждат се принципите на публичност, обективност, равенство на страните и състезателност в съдебния процес.
В глава VІ-та на Конституцията за Съдебната власт (чл.126 и чл.127) са уредени структурата и функциите на Прокуратурата.
Изрично е посочено, че структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата. При осъществяване на своята дейност прокурорите са независими от съда.
В устройствения Закон на съдебната власт от 1994 г. (ЗСВ) се детайлизират структурата и функциите на отделните звена, статутът на магистратите, техните права и задължения, въпросите на несменяемост и несъвместимост, дисциплинарна отговорност и движение в йерархията, организацията и дейността на ВСС.

Апелативна прокуратура – София се създава с Конституцията на Република България (1991 г.), Закона за съдебната власт (1994 г.) и Решения по Протокол № 45 от 22.12.1997 г. и Протокол № 1 от 14.01.1998 г. на Висшия съдебен съвет за определяне на седалището и съдебния район на прокуратурата.

Апелативна прокуратура – София започва своята дейност на 01.04.1998 г.

• В периода 01.04.1998 г. – 03.05.2004 г. административен ръководител е Иван Петров, а в периода 03.05.2004 г. – 05.10.2006 г. Апелативна прокуратура - София се ръководи от Лъчезар Маринов.
• В периода 05.10.2006 г. – 19.07.2012 г. Апелативна прокуратура - София се ръководи от Вичо Вичев.
• В периода 19.07.2012 г. – 20.03.2013 г. административен ръководител е Ангел Илиев.
• В периода 04.04.2013 г. – 20.11.2013 г. Апелативна прокуратура - София се ръководи от Йордан Стоев - ИФ административен ръководител – апелативен прокурор.
• В периода 20.11.2013 г. – 20.11.2018 г. Апелативна прокуратура - София се ръководи от Албена Вутова - административен ръководител – апелативен прокурор.
• В периода 21.11.2018 г. до 06.11.2019 г., Албена Вутова е ИФ административен ръководител – апелативен прокурор.
• От 07.11.2019 г. административен ръководител – апелативен прокурор е Радослав Димов.

Обща и специализирана администрация подпомага прокурорите при осъществяване на техните правомощия и осигурява технически дейността им.
Апелативна прокуратура – София осъществява ръководство и контрол на дейността на окръжните прокуратури от своя район.
В апелативния район на Апелативна прокуратура – София се включват седем окръжни прокуратури и Софийска градска прокуратура, която е със статут на окръжна прокуратура, както и 28 районни прокуратури.

Апелативна прокуратура – София е най – голямата апелативна прокуратура в страната. Нейният апелативен район е ограничен от три външни граници на Република България, което обуславя и високата престъпност на територията й. В района са най-големите прокуратури в страната: Софийска градска прокуратура и Софийска районна прокуратура. При създаването на Апелативна прокуратура – София в нея работят 15 прокурори и 14 съдебни служители. В момента съставът й наброява 25 прокурори и 35 съдебни служители.

Определящо в дейността на Апелативна прокуратура - София е утвърждаване ролята на съдебната власт като независима държавна власт, която във всяко демократично общество е гарант на правовия ред, призвана да защитава правата и законните интереси на гражданите, така че посредством професионална работа и отговорност пред държавата и обществото да утвърждава върховенството на закона и държавността.