С Присъда от 10.12.2015г. Софийски апелативен съд отмени в осъдителната й част присъда на СГС - НК. Така подсъдимата Мария Мургина бе оправдана от САС за извършено от нея престъпление по чл.143, ал.3, пр.10, вр. ал.1, пр.1 от Наказателния кодекс. След изготвяне на мотивите към присъдата Апелативна прокуратура –София допълни вече подадения протест до Върховния касационен съд.
С Присъда от 10.12.2015г. Софийски апелативен съд отмени в осъдителната й част присъда на СГС - НК. Така подсъдимата Мария Мургина бе оправдана от САС за извършено от нея престъпление по чл.143, ал.3, пр.10, вр. ал.1, пр.1 от Наказателния кодекс. След изготвяне на мотивите към присъдата Апелативна прокуратура –София допълни вече подадения протест до Върховния касационен съд.
В съдебно заседание по посоченото въззивно дело прокурор при САП е поддържал внесения от Софийска градска прокуратура обвинителен акт срещу подсъдимата Мария Мургина, с посочената в него квалификация, по която първоинстанционният съд е постановил своята осъдителна присъда. Софийски апелативен съд, въпреки че изразява пълно споделяне на установената от СГС фактическа обстановка, достига до неправилния извод, че не е осъществено деяние по чл. 143 НК, тъй като подсъдимата Мургина не била упражнила принуда спрямо свидетелката Ц.
САС е достигнал до своите заключения, без да зачита в пълнота решенията на ВКС, постановени по отменителните касационни решения, в които изрично са изказани становища за относимост на извършеното от Мургина към състав на чл. 143 НК.
Установено е, че в периода месец февруари 2007 г. – януари 2008 г. Мургина се е обаждала по телефона на свидетелката Ц., като настоявала да напусне поста си – териториален директор на ТД на НАП – Силистра и да се премести като служител в ТД - НАП- Варна, в противен случай, ако не направи това, я заплашила, че ще бъде уволнена дисциплинарно.
В настоящия случай отношенията между подсъдимата и св. Ц., която била нейна подчинена, са се развили в рамките на компетенциите на подсъдимата Мургина като изпълнителен директор на НАП, която имала право да освободи от длъжност или уволни свидетелката. Своите правомощия обаче, подсъдимата упражнила чрез заплаха, след като не получила доброволното съгласие на свидетелката Ц. да напусне. След неколкократни опити да мотивира служителката си да подаде молба, подсъдимата Мургина, разбирайки че това няма да стане, поне в желаните от нея срокове, предприела действия по назначаване на проверки на управляваната от св. Ц. дирекция на НАП. Извършената проверка от два екипа в ТД на НАП- Силистра, обаче не констатирала нарушения в работата на свидетелката, т.е не е имало сериозно основание свидетелката Ц. да бъде уволнена.
Апелативна прокуратура-София не споделя съображенията на въззивния съд, що се отнася до два основни момента: че подсъдимата Мургина на проведената на 15.02.2007 г. среща със св. Ц. не й е отправяла заплаха за уволнение и че подсъдимата всъщност е предприемала действия, съобразно своята компетентност и то съгласно законовите норми.
Показанията на свидетелката Ц. са напълно неоснователно игнорирани от Софийски апелативен съд. Не е отчетено, че те се потвърждават от свидетеля Д. Л., който заявява, че знае за това, че подсъдимата Мургина неколкократно искала оставката на св. Ц. В тази насока са и показанията на друг свидетел – Н. К., но въпреки дадената насока от ВКС за разсъждение и преценка на показанията на тези двама свидетели, САС напълно е отхвърлил показанията им, тъй като не били свидетели - очевидци. Срещата обаче е била само между свидетелката и подсъдимата, т.е. няма преки свидетели. Показанията на св. К. и посочените по-горе двама свидетели, както и подадената до ВКП молба от св.Ц., нейните последователни и непротиворечиви показания, трябва, според САП, да се ценят в съвкупност. Така, следвайки да кредитира показанията на тази свидетелка, относно случилото се на 15.02.2007г., съдът е следвало да кредитира и твърденията й за последващи телефонни обаждания от страна на М. Мургина, с настойчиво запитване кога ще бъде подадена молбата за напускане. След подаване на молбата на свидетелката Ц. във ВКП обажданията от страна на подсъдимата Мургина престанали.
Според Апелативна прокуратура – София следва да се обърне внимание на факта, че действително за уволнението на служителя не се иска неговото съгласие, но не се допуска и принуда спрямо волята му. В случая заплаха е отправена, очаквана е молбата на св. Ц. за напускане и, когато тя не е била подадена в посочения от подсъдимата срок, последвали обажданията от нея. Упражнената принуда е довела до резултат - подаване на молба от свидетелката Ц. за напускане – на 30.01.2008г.
Поради изложеното Апелативна прокуратура-София счита, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, поради което и на основание разпоредбата на чл. 354, ал.5 НПК е поискала ВКС да реши делото по същество като отмени оправдателната присъда на САС и да потвърди осъдителната присъда на Софийски градски съд.