На 23 ноември 2017 г. Софийска градска прокуратура (СГП) привлече в качеството на обвиняеми Милен Балчев и Стефчо Минчев за извършено престъпление по транспорта, при което е последвала смърт на 19 моряци при потъването на кораба „Хера“ на 13 февруари 2004 г.
На 23 ноември 2017 г. Софийска градска прокуратура (СГП) привлече в качеството на обвиняеми Милен Балчев и Стефчо Минчев за извършено престъпление по транспорта, при което е последвала смърт на 19 моряци при потъването на кораба „Хера“ на 13 февруари 2004 г.
И двамата са с обвинение по чл.340, ал.3 б.“б“ във вр. с ал.1, пр.3 ,алт.1 и 3 от НК във вр. с чл. 20 ал.2 от НК, затова че в периода 23.07. 2002 г. - 13.02.2004 г. в гр.Варна са допуснали да се повреди и потъне моторен кораб „Хера“, от което е последвала смърт за повече от едно лица – 19 български и чужди граждани.
Към периода на деянието Милен Балчев е бил генерален директор и ръководител „Експлоатация“ на фирма „Провидънс шипинг енд трейдинг“ ООД. Това дружество, съгласно стандартен договор за мениджмънт на кораб Шипман 98 от 01.02.2002 г., е менажирало моторен кораб “Хера“, собственост на „MAESTRA SHIPPING S.A.“, плаващ под юрисдикцията на Правителството на Кралство Камбоджа. Милен Белчев е бил и пълномощник на собственика на фирма „MAESTRA SHIPPING S.A.“.
През същия период Стефчо Минчев изпълнявал длъжността “Технически директор“, ръководител „Материално техническо снабдяване“, ръководител на бреговата структура на търговско дружество „Провидънс шипинг енд трейдинг“ ООД и ръководител „Морски операции“.
За времето от 23 юли 2002 г. до 13 февруари 2004 г. двамата обвиняеми в съучастие допуснали да се повреди моторен кораб „Хера“, като не извършили необходимия ремонт и отказали извършването на планирани ремонтни дейности.
На 02.09.2002 г. в гр.Варна те приели без забележки и последващи рекламации ремонта на моторен кораб „Хера“ с акт за край на ремонта. Същевременно разследването е установило, че била извършена замяната на листове ламарина от палубната обшивка и дънния настил с ламарини с дебелини, по-малки от редуцираните остатъчни дебелини спрямо новите построечни такива.
В края на месец август 2003 г., след извършването на класификационен преглед на 22.08.2003 г. в гр.Варна, възложили и допуснали извършването на преустройство на кораба чрез свалянето на 16 броя товарни стрели с прилежащото им оборудване, като не уведомили упълномощената от Камбоджанския корабен регистър класификационна организация - Български корабен регистър (БКР) и в нарушение на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974г. /SOLAS/ и Протокола към нея от 1988г., ратифицирани от Република България и Кралство Камбоджа.
До 13.02.2004 г. след извършения ремонт от 23.07.2002 г. до 02.09.2002 г. и конструктивни промени на моторен кораб „Хера“, извършени след 22.08.2003 г., не снабдили капитана на кораба с актуална „Информация за устойчивостта на кораба за капитана“ в нарушение на Правило 22, глава 1-2 на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море“ от 1974 г. и Протокола към нея от 1988 г.
Най-общо, причините за потъването на кораба, според заключението на проведените множество експертизи, включително и в Института по хидродинамика и аеродинамика към БАН /ИХА/, са следните:
В резултат на описаните ремонтни работи и конструктивни промени е било влошено якостното състояние на конструкцията на кораба и така бурята, на която той е бил подложен на 13 февруари 2004 г., е причинила деформация повече от допустимата в корпуса (в района на първия хамбар). От това е последвало разхлабване на крепежа на люковото закритие на хамбара, при което в него е навлязла голяма маса морска вода. Водата и въглищата, с които е бил натоварен „Хера“ са образували течна смес. При бурята и въздействието от нея, на което е бил подложен плавателния съд, движението на тази смес в товарната част на кораба е довело до загуба на устойчивост, накланяне на носовата част във водата и последвало потъване на „Хера“.
Делото е образувано на 16 февруари 2004 г. непосредствено след потъването на плавателния съд.
В хода на разследването са извършени множество следствени действия, събрани са документи, разпитани са свидетели, назначени са множество експертизи и е извършен и следствен експеримент.
На 19 февруари 2010 г. разследването по делото е спряно, тъй като не са били събрани категорични доказателства за самоличността на извършителя.
Разследването е възобновено на 9 май 2013 г.
Двамата обвиняеми са с мярка за неотклонение „Подписка“, като им е наложена от наблюдаващия прокурор забрана да напускат пределите на страната.