Районната прокуратура в Петрич предаде на съд Й.Г. за документно престъпление по чл. 310, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Районната прокуратура в Петрич предаде на съд Й.Г. за документно престъпление по чл. 310, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Обвиняемата Й.Г. работела в гр. Петрич за търговец, предлагащ услугите на мобилен оператор, като през 2005 г. станала управител на търговски обект.
През м. март 2014 г. Г., в качеството си на длъжностно лице, решила да се възползва от служебното си положение, за да получи мобилно устройство на лизинг. Тя съставила два договора с използване на данни на своя девер Б.Г., който бил дългогодишен абонат и лоялен клиент на „КБМ“ (Т.), без негово знание и съгласие. Единият бил за мобилна услуга по определена програма, а другият –за лизинг на лаптоп „Lenovo“. Съгласно погасителния план, мобилното устройство на стойност 1147.70 лв. следвало да бъде изплатено с 23 месечни вноски по 49.90 лв. всяка. Обвиняемата Г. се подписала за представителя на оператора, а на мястото на потребителя имитирала подписа на Б.Г.
През февруари 2016 г. пострадалият Г. посетил офис на „Т.“, за да изясни защо са му били спрени изходящите обаждания при наличието на редовни плащания от негова страна. При извършена справка било установено, че той дължи около 500 лв. за лаптоп, който взел на изплащане.
Б.Г., който до онзи момент нямал никаква представа, че негово име фигурира в двата договора, подал искане до централата на „Т.“ за предоставяне на копие от въпросните документи. Като се уверил, че положеният в тях подпис е фалшифициран, той подал жалба в РУ-Петрич.
Впоследствие Г. разбрал, че известно време след активирането на договорите, лизинговите вноски били плащани от неустановено лице, но впоследствие спрели, като общият размер на задължението възлиза на около 700 лева.
При извършването на графологично изследване на подписите и почерка в документите обвиняемата Й.Г. отказала да даде сравнителните образци, но с определение на съда такива били иззети принудително. По резултатите от експертизата било установено, че подписите на потребител и лизингополучател не са изписани от пострадалия Б.Г., а от обвиняемата Г.
За това престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ до пет години.