Обвинителен акт срещу Момчил Тодоров внесе Окръжната прокуратура – Благоевград за извършени от него три престъпления: по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 201; по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 308, ал. 1, вр. чл. 316, ал. 1 вр. чл. 308, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и по чл. 201 от Наказателния кодекс.
Обвинителен акт срещу Момчил Тодоров внесе Окръжната прокуратура – Благоевград за извършени от него три престъпления: по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 201; по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 308, ал. 1, вр. чл. 316, ал. 1 вр. чл. 308, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и по чл. 201 от Наказателния кодекс.
Обвиняемият Тодоров бил назначен на длъжност касиер в „Райфайзенбанк България“ ЕАД - Офис 1 Благоевград през 2000 г. с трудов договор. Осем години по-късно той бил преназначен на длъжност „отговорен касиер“. През времето на работата в банката Тодоров успял да изгради име на съвестен и добър служител и се ползвал с доверието на всички колеги и най-вече на регионалния мениджър.
Вследствие на получен на 23.11.2010 г. сигнал за нарушения в касовата дейност на Офис 1 Благоевград, със заповед на изпълнителния директор на „Райфайзенбанк България“ ЕАД е започнал извънреден одит на офиса и касовата му дейност, като по това време Тодоров бил в платен годишен отпуск.
В хода на осъществения вътрешен одит били установени редица нарушения, извършени от обвиняемия, вследствие на които проверяващите констатирали липси на банкоматите, обслужвани от Офис 1 Благоевград, присвоявания от депозитни сметки на клиенти на банката, липса на налични парични средства в касата на Тодоров, на която той бил отговорен касиер.
На следващия ден от проверката комисия, извършила ревизия чрез фактическо преброяване на наличностите в деветте обслужвани от офиса банкомата, установила, че за периода, през който Момчил Тодоров обслужвал банкоматите, от 25.09.2008 г. до 18.11.2010 г., са се натрупали липси. Разследването стигна до заключението, че те се дължали на взетите от обвиняемия парични суми в процеса при обслужване на АТМ устройствата. Фактически при изпълнение на задълженията си по обслужване, попълване и осчетоводяване на горепосочените банкомати бившият касиер присвоил от поверените му пари на „Райфайзенбанк България“ ЕАД сума от 405 000 лв.
След проверки по касовите операции по сметките на клиентите на офис Благоевград на РББ било констатирано, че обвиняемият Тодоров неправомерно отклонявал средства от сметките на определени клиенти и ги присвоявал. Сред нарочените от него сметки били тези на негови близки и познати, а друг критерий за подбор са били рядко обслужвани от титулярите сметки, по които не е имало много движение. Чрез отделни действия обвиняемият Тодоров успял да отклони от сметките на четиринадесет клиента и да се разпореди в свой личен интерес с парична сума в общ размер на 119 878 евро и 173 274 лв., или с обща левова равностойност 407 037.61 лв.
За улесняване на престъплението в повечето от случаите Тодоров съставял неистински официален документ, като му придавал вид, че изхожда от титуляра на сметката. Оформял референцията за касова операция „теглене в брой“ на определена сума пари и получена от титуляра на депозитната сметка. Тегленето ставало без знанието и съгласието на лицето, на чието име била депозитната сметка в РББ.
В резултат на проверката била установена и липса от наличността на касата, на която той бил отговорен касиер, в размер на 1498.18 лв. и 100 евро, или с обща левова равностойност 1693.76лв.
Във връзка с констатираните нарушения Тодоров бил търсен от одиторите, но не бил открит. Той не се явил на работа и след приключване на отпуск на 29.11.2010 г., след което били правени опити от отделни служители в офиса да се свържат с него, но и те останали неуспешни.
На 01.12.2010 г. обвиняемият се свързал по телефон с един от колегите и му продиктувал размери на сумите и депозитните сметки на клиенти на банката, които е присвоил, както и на чие име трябвало да бъдат върнати конкретните суми. В огнеупорната каса за съхранение на вещи на Тодоров бил намерен лист с изписани имена и посочени суми срещу тях.
Впоследствие, в хода на досъдебното производство, от назначената комплексна видеотехническа и лицево - идентификационна експертиза на осем видеокамери за външно и вътрешно наблюдение на банковия офис се установява как обвиняемият Тодоров изнасял паричните средства извън офиса. Най-често това ставало с подготвяне на известно количество пачки с банкноти в касовото помещение и поставянето им в полиетиленова торбичка.
До присвояване на сумите се е стигнало вследствие на допуснати нарушения от страна на обвиняемия на служебни задължения и възползването от оказваното му доверие, както и занижения вследствие на това контрол. Неговите колеги, както и тези с контролните функции, подписвали оформените от него документи без да участват във фактическото отброяване на паричните средства.
По време на разследването било установено, че бившият касиер се увличал по хазартни игри като правел залози в игрите „Еврофутбол“ и „Тото“. Изкушавал се от това да прави големи залози, като си мислел че така си увеличава шанса за по-голяма печалба. С тази цел започнал да взема от паричните средства на банката, за да има възможност за по-големи залози, като стигал до еднократни такива в размер на 15 000 лв. Надявал се, че като получи голяма печалба от хазартни игри, с част от нея ще възстанови парите на банката. Осъзнавал, че не е редно да взема от парите, за които трябвало да се грижи, да ги пази и управлява, че трябвало да преустанови тези си действия, но натрупаните значителни дефицити били в твърде големи размери, които той нямал възможност да погаси без голяма печалба от хазарта.
След извършване на престъпленията Тодоров се укрил и продължителен период от време бил издирван с Европейска заповед за арест. На 09.04.2014 г. измамникът бил задържан в Швейцария и предаден на българското правосъдие.
Първоначално наложената мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по-късно била изменена в „парична гаранция“ в размер на 10000 лв.
Предстои Окръжният съд в Благоевград да насрочи първото заседание по делото.