По внесен от Районна прокуратура – Враца обвинителен акт срещу Тамара Миронова от с. Бели извор съдът постанови присъда за извършено от нея престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс. На подсъдимата е наложено наказание една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години.
По внесен от Районна прокуратура – Враца обвинителен акт срещу Тамара Миронова от с. Бели извор съдът постанови присъда за извършено от нея престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс. На подсъдимата е наложено наказание една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години.
Тамара Миронова (на 40 години) от тридесет години била в приятелски отношения с Мария П., с която израснали в с. Бели Извор. В периода 2008 – 2015 г. двете жени не поддържали контакт помежду си, но през април 2015 г. възобновили приятелството си чрез социалната мрежа „Фейсбук“ и разменили телефонните си номера. В един от разговорите подсъдимата споделила на Мария, че срещнала техен общ познат – Марио Д., като нейната приятелка й споделила, че изпитва симпатии към него. Миронова съобщила на жената, че харесваният от нея мъж се разделил със съпругата си, сам отглеждал своите деца и поради това имал парични затруднения. На свой ред, Мария изразила пред подсъдимата желанието си да му помага.
Възползвайки се от това обстоятелство, без да се е срещнала с въпросния мъж, подсъдимата решила да набави за себе си имотна облага като се възползва от приятелката си.
С тази цел, на 15.05.2015 г., Мария П. рефинансирала свой банков кредит и на следващия ден предала на Миронова парична сума в размер на 400 лв., тъй като била въведена от нея в заблуждение, че едно от децата на мъжа е болно, а той нямал възможност да заплати лечение.
Няколко седмици по-късно, като разбрала, че приятелката й изтеглила нов заем, подсъдимата й споделила, че Марио Д. имал нужда от пари за закупуване на лекарства, както и да отпразнува рожден ден на едно от децата си. Пострадалата отново се отзовала на помощ като дала 150 лв., които Миронова следвало да предаде на мъжа.
Само дни след тези събития, след пореден разговор между двете жени, Мария за пореден път подпомогнала Марио Д. с 250 лв. Този път основание за това било заплащането на данък и закупване на винетен стикер за лекия му автомобил.
Подсъдимата Миронова водила кореспонденция с пострадалата жена, преструвайки се, че пише от името на въпросния мъж, като заявила, че има нужда от пари, за да заведе семейството си на почивка, както и да закупи храна за тях. Заблудената жена отново чрез приятелката си го подпомогнала с парична сума в размер на 300 лв.
Кореспонденцията в социалната мрежа продължила и през следващите дни. От свой профил, но представяйки се за Марио Д., подсъдимата споделила на Мария, че „мутри“ го изнудвали за пари. Спомената като дължима сума възлизала на 3000 лв. Притеснена от прочетеното, на 20.07.2015 г., Мария заложила свои лични вещи в заложна къща, за които получила 410 лв. и изтеглила поредни два кредита в размер на 1000 лв. и 650 лв. Всичките пари били предавани от пострадалата жена на Миронова за покриване на посочения дълг към „мутрите“. Последната сума, получена от подсъдимата на 31.07.2015 г., била в размер на 443 лв. Към онзи момент общият размер на имотната вреда за Мария П. достигнал 3793лв.
Майката на пострадалата разбрала за изтеглените кредити от нейната дъщеря и предоставянето на паричните суми на Миронова и сезирала полицейските органи. В хода на проверката, с протокол за доброволно предаване подсъдимата предала два мобилни телефона, като по време на производството било установено, че от същите били изпращани съобщения към пострадалата.
През целия период на водена кореспонденция и предаването на парите пострадалата нито веднъж не се срещнала с Марио Д. Тя поддържала връзка чрез SMS-и по телефон, вярвайки, че комуникира с него, но посочените телефонни номера били ползвани от подсъдимата Миронова. По същия начин била водена и комуникация чрез „Фейсбук“, при която доверчивата жена била заблуждавана, че общува с харесвания от нея мъж.
Разпитан по делото Марио Д. заявил, че се познавал с двете жени, но не се е срещал с тях от повече от двадесет години и не е получавал никакви суми от тях.
Присъдата не е окончателна.