Вчера, на 18.05.2016 г., Върховният касационен съд се произнесе с решение, с което уважи подадения протест на Апелативна прокуратура - София срещу решението на въззивния съд, потвърждаващо присъдата на СГС. С нея подсъдимият Кристофър бил признат за виновен за извършено от него убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана, вместо по повдигнатото му обвинение за умишлено убийство.
Вчера, на 18.05.2016 г., Върховният касационен съд се произнесе с решение, с което уважи подадения протест на Апелативна прокуратура - София срещу решението на въззивния съд, потвърждаващо присъдата на СГС. С нея подсъдимият Кристофър бил признат за виновен за извършено от него убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана, вместо по повдигнатото му обвинение за умишлено убийство.
Според прокурора от САП, неправилно първоинстанционният и въззивният съд са приели, че е било налице непосредствено и противоправно нападение, което е застрашавало личността на подсъдимия от страна на жертвата. Съдът не е отчел, че Кристофър е отишъл в кв. Горубляне на инкриминираната дата - 10.06.2014 г., предварително въоръжен с нож, за да „помогне“ за разрешаването на вече възникнал конфликт. Апелативният съд е приел, че носенето на нож от подсъдимия е „част от ежедневната му екипировка“ и държането на голям брой ножове, намерени в дома му по време на извършеното претърсване и изземване, се обяснява с „личен интерес на подсъдимия към този тип оръжия и тяхното колекциониране“.
Въззивният състав е приобщил към материалите по делото справка от Интерпол-Манчестър, от която е видно, че Кристофър се издирва за извършени на територията на Великобритания телесни повреди, притежание на наркотици, участия в сбивания, кражби, домашно насилие и др., които обстоятелства не са били правдиво анализирани от съда при обсъждането на личността на подсъдимия.
Според ВКС, въззивната инстанция е приела за установени факти, основани на спорни доказателства, като е даден превес на показанията, които установяват, че пострадалия Ботев е настигнал и задържал подсъдимия, след което е бил намушкан. Не е отчетено обаче, че показанията на част от тези свидетели са вътрешно противоречиви, като съдът не е положил усилия тези противоречия да бъдат отстранени. От друга страна са игнорирани показанията на групата свидетели-очевидци, които сочат, че не подсъдимият е бил нападнат, а е изчакал приближаването на пострадалия, след което е започнал хладнокръвно да нанася удари с нож – енергично и агресивно.
Според върховните съдии, това налага повторен разпит на отделни свидетели за изясняване на поведението на Ботев и Кристофър. По делото се налице и свидетели, които имат пряко и непосредствено възприятие от случилото се, които изобщо не са били разпитани.
По тези причини ВКС е отменил решението на Апелативния съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, като е указал разглеждането да започне от етапа на допускане на доказателства.
Припомняме, че срещу британския гражданин Мейсън Стивън Кристофър е внесен обвинителен акт от Софийска градска прокуратура за извършено от него престъпление по чл.115 НК, затова че на 10.06.2014 г. в гр. София, кв. Горубляне умишлено е умъртвил Емил Ботев чрез нанасяне на удари с нож в областта на корема и гърдите.
През 2015 г. Софийски градски съд призна подсъдимия за виновен, но за убийство извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана (чл. 119 вр. чл. 115 от НК) и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от четири години. Апелативен съд – София потвърди първоинстанционната присъда, която прокуратурата протестира основателно.