На 9 декември 2015 г. в сградата на Съдебната палата се проведе среща на екип от членове на Висшия съдебен съвет и представители на прокуратурите от апелативен район - София по повод промени в съдебната карта на районните съдилища и прокуратури. Участие в срещата взеха членовете на ВСС: г-жа Елка Атанасова, г-н Камен Иванов и г-н Калин Калпакчиев.
На 9 декември 2015 г. в сградата на Съдебната палата се проведе среща на екип от членове на Висшия съдебен съвет и представители на прокуратурите от апелативен район - София по повод промени в съдебната карта на районните съдилища и прокуратури. Участие в срещата взеха членовете на ВСС: г-жа Елка Атанасова, г-н Камен Иванов и г-н Калин Калпакчиев.
Събитието се организира след изготвен анализ от работна група от членове на ВСС и прокурори от страната за актуализиране на критериите за оптимизиране на щатната численост на прокурорите и администрацията и тяхната натовареност.
Целта на срещата беше в диалогичен формат да се обсъдят въпроси, касаещи предстоящите промени.
Г-жа Албена Вутова, административен ръководител – апелативен прокурор на Апелативна прокуратура – София, представи на участниците в събитието обобщени изводи от доклада, изготвен от САП въз основа на становищата и предложенията на окръжните и районните прокуратури, касаещи бъдещата реорганизация.
Основните предимства на обединението на малките районни прокуратури, които посочиха магистратите от апелативен район - София, са: по-гъвкаво разрешение на организационните и кадрови проблеми, тясна специализация на прокурорите, по-ефективно управление на ресурсите, оптимизиране на щата за обща и специализирана администрация и намаляване на разходите за тяхната издръжка, разрешаване на проблемите с отводите и самоотводите на прокурорите от малките населени места, както и отпадането на необходимостта от командироването на прокурори от прокуратури с по-малка и средна натовареност в други с по-голяма такава. В същото време, закриването на отделни прокуратури при функциониране на районни съдилища в същите населени места може да доведе до нарушение на чл. 126 от Конституцията на Р България, а именно: принципа на съответствие на структурата на прокуратурата с тази на съда. Магистратите отчетоха това обстоятелство като сериозен недостатък в процеса на сливането. Закриването на по-малките прокуратури би ограничило достъпа на гражданите до правосъдие и затруднило възможността за ефективен и непосредствен контрол върху дейността на разследващите и полицейските органи по места. Липсата на съответна материално-техническа база, на определен етап, може също да се очертае като важен проблем.
Представителите на ВСС посочиха, че Висшият съдебен съвет няма за цел механичното обединяване на районни прокуратури, а то ще се извърши само, ако са налице конкретните критерии, посочени в изготвените доклади. Промяната в структурите на съдилищата и прокуратурите ще се извърши с оглед постигането на заложените цели, а именно - повишаване на качеството на правораздаването, осигуряване на достъпа на гражданите до правосъдие, постигане на стандарти за ефективно управление на човешките ресурси, преодоляване на проблемите с прекомерното натоварване на магистратите в някои структури. Намаляването на разходите не е нито основна, нито съществена цел на реформата. Не става дума за загуба на работни места, а по-скоро за трансформиране на някои длъжности.
В хода на дискусията беше обърнато внимание върху социално-икономическите и демографските фактори, конкретните особености на съдебните райони, териториално-административните структури, с които следва да се съобрази ВСС при извършването на промените.
От страна на ръководителите на окръжните и районните прокуратури бяха споделени проблемите, свързани с кадровото обезпечаване, прецизиране на критериите за обединение и промени в спецификата на управлението при евентуални сливания.
Участниците в срещата изразиха общо мнение за необходимостта от прагматичен подход и поетапност при извършването на реорганизацията, както и че в обсъждането на предстоящите промени следва да участват не само представителите на органите на съдебната власт, но и на цялото общество, включително структурите на МВР, гражданите, общини, неправителствени организации, защото се засяга достъпът до правосъдие на гражданите.