Двадесет и две години затвор при „строг“ режим за убийство на тригодишно момиче в с. Слана бара

30 Март 2018 г.

С решение на Върховния касационен съд Н.Ш. е осъден на двадесет и две години „Лишаване от свобода“ при „строг“ режим на изтърпяване за извършено от него убийство на тригодишната А.В. (престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 115 от НК).

С решение на Върховния касационен съд Н.Ш. е осъден на двадесет и две години „Лишаване от свобода“ при „строг“ режим на изтърпяване за извършено от него убийство на тригодишната А.В. (престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 115 от НК).

Ш. е осъждан неколкократно за извършени престъпления от общ характер. От м. септември 2016 г. той живеел на съпружески начала с Д. Г. и трите й деца, първоначално в кв. „Нов път“ в гр. Видин, а по-късно в кравеферма в с. Слана бара.

През декември 2016 г. Ш. бил осъден с наложено ефективно наказание и до 21.03.2017 г. се намирал във Врачанския затвор, когато бил условно предсрочно освободен, с изпитателен срок от един месец и двадесет дни.

От затвора той се върнал при Г., като заедно с нея работели в кравеферма в с. Слана бара и заедно с трите й деца обитавали стопанския двор.

Мъжът често посягал на децата в отсъствие на майката, като поради тази причина, едното от тях – шестгодишният А., избягал при баба си в с. Новоселци.

На 07.05.2017 г. Г. отишла с кравите на паша, а Ш. останал в обора. След като изринал и почистил, той се върнал в стаята на стопанската постройка, където се намирали двете дъщери на Г. Най-малката от тях - тригодишната А., се събудила и започнала да плаче. Момичето било родено недоносено, имало забавено развитие, не можело да ходи самостоятелно и да говори. Въпреки недоволството на Ш., детето продължавало да плаче и той започнал да му нанася удари с ръце по главата и тялото. Осъденият съблякъл момичето голо, ударил го с желязна тръба по главата, вследствие на което то паднало. Побоят продължил с ритници и удари, докато тригодишната А. спряла да диша и да реагира.

Ш. завил телцето на детето с яке и отишъл при свидетелка И., за да извика линейка, като се опитал да я заблуди, че момичето е паднало само от леглото.

Пристигналият на място лекарски екип установил, че детето е мъртво, както и че по тялото и главата му има видими следи от насилие. Пред полицейските служители Ш. признал за стореното.

Първоинстанционната присъда е била постановена по реда на съкратеното съдебно следствие (подсъдимият е признал изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за това). С нея на Ш. е било определено наказание „доживотен затвор“, което поради съкратеното съдебно следствие е било заменено от съда с „Лишаване от свобода“ за срок от двадесет и пет години.

С въззивното решение на Софийския апелативен съд присъдата е била изменена, като при условията на съкратеното съдебно следствие наложеното на Ш. наказание е било намалено на двадесет и две години „Лишаване от свобода“. Съдът е приел, че то е адекватно по вид измежду предвидените алтернативи.

Подсъдимият е осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец - майка на жертвата, сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за причинените в резултат от престъплението неимуществени вреди.

Присъдата не подлежи на обжалване и протест.