Гергана Мутафова, районен прокурор на Пловдив, в интервю за Радио "Фокус" – Пловдив, за битовата престъпност и начините за овладяването и, за престъпленията и ефективността от наказанията, които се налагат по закон у нас.
Фокус: Прокурор Мутафова, през последните дни в обществото се обсъжда много остро темата за битовата престъпност, а Вашата идея за овладяването и, с участието на кметовете на населени места, полиция и прокуратура, доби популярност. Какво точно предвиждате да се случи в това отношение?
Гергана Мутафова: Ние, в Районна прокуратура Пловдив, изготвихме едно предложение до областния управител с наше желание той да бъде модератор на една мултидисциплинарна среща през следващата седмица, в която да участва, от една страна ОД на МВР, от друга страна кметове на общини на територията на областта, и с участието на съответните прокуратури, във връзка с криминогенната обстановка в областта. Тази наша идея дойде след една оценка на криминогенната ситуация в последните месеци и година. Бих искала да кажа, че това не се дължи на рязкото увеличаване на престъпността, свързана с битови кражби и др., но се дължи на една по-голяма чувствителност на обществото към този вид престъпления и заради случилите се няколко тежки престъпления през последните месеци. Това ме наведе към мисълта да търся по-добро, адекватно решение от страна на прокуратура и полиция относно това, което очаква обществото от нас - гражданите, както на Пловдив, така и на тези малки населени места. Защото, така както си вършим работата днес, очевидно не е достатъчно и следва да направим стъпка напред, в която да потърсим решаване на този комплексен проблем, който само с методите на наказателно правната репресия не може да бъде решен до степен, която гражданите желаят. Нашето предложение включва три въпроса, които следва да бъдат изяснени, вероятно в поредица от срещи и поставяне на задачи. Първият въпрос следва да бъде насочен към Дирекцията на полицията в Пловдив и кметовете на общини, които да подадат информация към полицията, за да се направи актуален анализ на криминогенната обстановка през последната една година в малките населени места, в отдалечените райони, районите предимно с възрастно население и обезлюдените райони. Там, където имаме рязка промяна на криминогенната обстановка, трябва да направим добър анализ на причините, на които това се дължи - дали имаме различен вид население, което се е заселило в тези места, дали имаме трайна безработица, за да можем ние да имаме ясна представа във всяко едно населено място какво е населението с потенциален риск да извършва престъпление и как може да се противодейства на този проблем. На следващо място, следва да се направи добра преценка и изследване на въпроса дали оптимално са разпределени ресурсите на полицията в тези населени места, относно наличието на патрули и районни инспектори, свързани с опазване на обществения ред и така да стигнем до въпроса за ангажираността на кметовете на общини, относно изследването на въпроса дали има актуално към днешна дата видеонаблюдение във всяко едно населено място, каква е техническата му пригодност, да се изследва въпросът каква е собствеността му, може ли да се рехабилитира то със средства на общината. Да се направи пълна карта на наличното видеонаблюдение, което би могло да се ползва както за превантивни мерки, така и за разкриване на вече извършени престъпления. Третото ми предложение, което съм отправила за разговор по време на тази работна среща през следващата седмица, е пълна проверка на уличното осветление в малките населени места, в малките улици по селата, особено в тези, в които няма трайно живущи, или има само възрастно население. Това е важен въпрос за обща превенция на бъдещи престъпления и основен фактор за разкриване на извършителите на престъпления. Очаква се по време на срещата да бъдат поставени и много други въпроси, както от страна на колегите ми – прокурорите, така и от страна на кметовете на общини, за решаване на този комплексен проблем, какъвто е битовата престъпност.
Фокус: Напоследък доста се коментира и въпросът, свързан с бързото правосъдие. Какъв е ефектът от прилагането му? Калко такива дела има в Районна прокуратура??
Гергана Мутафова: В Районна прокуратура Пловдив имаме значителен ръст на бързите и незабавни производства. Само в рамките на два месеца от началото на годината 200 бързи и незабавни производства през Районна прокуратура Пловдив са заведени, разгледани и внесени в съда. Смея да твърдя напълно отговорно, че това е една доста сериозна цифра. Това са обвинителни актове, които са внесени в съда в рамките на 3 до 7 дни. Около 60 броя от тях са само за шофиране в нетрезво състояние с над 1.2 промила алкохол в кръвта и каране без книжка.
Фокус: Това няма как да не се отрази на натовареността на прокуратурата. Достатъчно ли са прокурорите в Районната прокуратура?
Гергана Мутафова: Натовареността на прокурорите в Районна прокуратура традиционно е много висока. Разбира се, че не стигат прокурорите, които са 33-ма. Опитваме се и се надяваме да продължим така и през тази година и малкият брой на прокурорите да не се отразява на качеството и на бързината на работата ни.
Фокус: Друга обсъждана тема напоследък е и тази за по-строги наказания за извършигтелите на кражби и грабежи. Как стятате, това ще доведе ли до по-добър резултат?
Гергана Мутафова: Да, това е тема, която напоследък е доста актуална и се обсъжда както в медиите, така и в професионалните среди, сред нас колегите. От 15 години съм прокурор и наблюдавайки тенденцията в наказателната политика в страната, виждам, че тя върви по една плавна, възходяща линия към увеличаване на наказанията за различни видове престъпления. Така, през годините, не само за кражбите, а и за други престъпления в НК, са завишавани минимумите за престъпления, а и максимумите. Искам да кажа за вашите слушателите, че и сега законът за извършване на кражба в условията на рецидив, предвижда наказание „лишаване от свобода” минимум три години, което може да стигне до максимум 10 години „лишаване от свобода”. Хората следва да са напълно наясно, че е невъзможно по смисъла на закона, т.е, не можем да имаме никаква преценка от страна на прокурора, или на съдията, когато имаме извършено престъпление, в условията на рецидив като кражба, не може да имаме налагане на наказание „лишаване от свобода” условно, или „пробация”. Тъй като излезнаха по медиите такива съждения, че съдиите били налагали наказание „пробация’ при телефонни измами, извършени в условията на рецидив, или при кражби. Това в закона е забранено. Завишаването на минимума за престъплението кражба в условията на рецидив от 3 на 5 години е възможна законодателна мярка, за да се превантира по някакъв начин едно лице, което в своята трайна дейност, нетрудова, и извършващо престъпления по занаят - защото след като е рецидивист, това е многократно извършвано деяние, би могло да бъде възпряно. Искам да кажа, от позиция на моята практика като прокурор толкова години, че не бива да застъпваме само тази теза и да залягаме само на това очакване, и то в завишен размер, че ако едно лице извършва престъпления против собствеността многократно, то би се възпряло автоматично от обстоятелството, че минимума, в който ще влезне в затвора за пореден път, от 3 години е станало на 5 години. Смея да твърдя, че голяма част от рецидивистите това не ги интересува. Да, възможно е една законодателна промяна да бъде част от пакета комплексни мерки за борба с битовата престъпност и с тежките престъпления против личността, които се случват. Но нека не очакваме, че това ще бъде магическата пръчка, с която ще се спре битовата престъпност в малките населени места, или извършванията на тежки грабежи, които се случват през последните месеци. По тази причина ние сме направили това предложение за среща с хората - представители на местната власт по места, с полицията и прокуратурата, защото смятаме, че едно автоматическо изменение на закона по смисъла на наказателния кодекс няма да доведе до този бърз и очакван резултат от хората и те отново ще се чувстват неудовлетворени от нашата работа.
Фокус: Смятате ли, че трябва да има някаква специална служба, която да се занимава с хора, пребивавали по-дълго в затвора и да ги поема, когято те излизат на свобода?
Гергана Мутафова: Да, част от комплексните мерки, които следва да бъдат взети за реално постигане на реален резултат, който удовлетворява обществото е и работа с лицата, които пребивават по-дълго в затворите, лица, които многократно влизат в затвора, е да обръщаме внимание на това така, че тази повтаряемост сред някои от тях да се сведе до минимум. Тоест, да се намали броят на хората, които влизат в тази голяма широка фуния на потенциалните извършители на престъпления чрез общата превенция, от една страна. От друга страна, специалната превенция спрямо лицата, които вече постъпили в затвора, така щото те да не повторят или потретят влизането си там. Разбира се, това го има и при досега действащото законодателство - затворническата администрация, с нейните специализирани органи и администрация, и социални работници, които работят с хората, пребиваващи в затворите. Трябва всички да сме наясно, че бъдещата реинтеграция на лица, които пребивават по затворите, особено с наказание „лишаване от свобода над три години”, е едно доста съществено перо в нашата обща държавна дейност, за да намалим броят на извършителите на престъпления като цяло.
Цветана ТОНЧЕВА