Окръжен съд – Сливен е насрочил заседанието си за 16.01.2019 г.
Окръжна прокуратура – Сливен предаде на съд Росица Р. Тя е обвинена за това, че на 04.05.2018 г. в гр.Сливен, чрез използване на документ с невярно съдържание – трудов договор, сключен между търговско дружество като работодател и обвиняемата, като работник/служител, удостоверяващ неверни обстоятелства относно образованието и придобитият трудов стаж на Росица Р., същата е направила опит да получи от държавния бюджет на Република България неследваща се парична сума в големи размери – 12 406 лв. - престъпление по чл.256 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК.
Обвиняема е родена в гр.Котел, където и живее. През 2004 г. е завършила средното си образование в гр.Котел, не е завършила висше образование и не е работила никога като счетоводител. През 2005 г. заминала да живее и работи в Кралство Великобритания. Съгласно получен в ТП на НОИ – Сливен формуляр от компетентната институция на Великобритания, обвиняемата е с потвърден период на осигурителна заетост от общо 8 години, 3 месеца и 18 календарни дни.
Тъй като съпругът на обвиняемата е отишъл да работи в Дубай и тя останала сама във Великобритания се наложило да се прибере и да заживее в България.
Тя решила след пристигането си в България да се възползва от възможността, която й дава прякото прилагане на нормативна разпоредба за получаване на парично обезщетение за безработица и да получи максимално възможния размер на обезщетение за максимално дълъг период, съобразно трудовия й стаж. Съгласно цитираната разпоредба, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице, съгласно посоченото законодателство. Това означава, че при изчисляване размера на паричното обезщетение за безработица на Росица Р., която има осигурителни периоди по законодателството на друга държава–членка на ЕС - Великобритания, когато компетентната държава е България, а компетентната институция е НОИ, ще се прилага правото на България. При изчисляване на дохода, въз основа на който ще бъде определен размера на обезщетението се вземат предвид само доходите, получавани от обвиняемата при последната й работа от трудово или служебно правоотношение в България и от изискуемите 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.
За тази цел Росица Р. е следвало да сключи трудов договор с български работодател, с висок размер на трудовото възнаграждение, тъй като съгласно чл.54б от Кодекса за социално осигуряване дневното парично обезщетение за безработица е в размер на 60% от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за предходните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малък от минималния дневен размер и по-голям от максималния дневен размер на обезщетението за безработица, които се определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. За трудовия стаж, който обвиняемата е имала – 8 години, 3 месеца и 18 календарни дни, съгласно чл.54в от Кодекса за социално осигуряване, тя е следвало да получи обезщетение за безработица за 8 месеца. Съгласно чл.12 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г. минималния размер на обезщетение за безработица е 9 лв., а максималният размер на обезщетението възлиза на 74,29 лв. на ден.
Обвиняемата се познавала с жена (свидетелка по делото), която е била управител на търговско дружество от гр.Сливен и с предмет на дейност - счетоводни услуги. Обвиняемата поискала от свидетелката формално да я назначи с трудов договор в управляваното от нея дружество, с изпитателен срок от един месец, като сумата на дължимото й трудово възнаграждение щяло да бъде осигурено от самата нея, за да не се ощети дружеството-работодател. След изтичането на едномесечния изпитателен срок е следвало свидетелката формално да освободи от заеманата длъжност обвиняемата, което от своя страна ще доведе до възможността Росица Р. да подаде заявление в ТД на НОИ - Сливен за получаване на обезщетение за безработица със средства от държавния бюджет, съобразно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г.
Въпреки, че Росица Р. нямала необходимото образование и професионален опит, с цел да получи максималния размер на обезщетение за безработица, тя поискала от свидетелката да бъде назначена на длъжност „Ръководител счетоводен отдел“, с основно месечно възнаграждение 2 300 лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и придобит професионален опит 7,80% - 179,40 лв.
Такъв договор бил сключен, а след един месец прекратен. След това Росица Р.е подала заявление в ТП на НОИ гр.Сливен, за получаване на обезщетение за безработица, като в тези случаи при определяне размера на обезщетението за безработица се вземат предвид само доходите, получавани от лицето при последната му работа по трудово или служебно правоотношение при български работодател.
След като заявлението било получено в ТП на НОИ – Сливен, от тяхна страна е била извършена проверка по разходите на държавно обществено осигуряване на търговското дружество и след установяване гореизложените факти е сигнализирана прокуратурата.
Окръжен съд – Сливен е насрочил заседанието си за 16.01.2019 г.