По обвинителен акт по бързо производство на Районна прокуратура-Стара Загора е осъден Иван М., на 61 г., за това, че затова, че на 09.04.2018 г. в село Хрищени, общ. Стара Загора, е запалил сграда със значителна стойност - едноетажна къща в село Хрищени, общ. Стара Загора, на стойност 38 330 (тридесет и осем хиляди триста и тридесет) лева, собственост на К.З. – престъпление по чл.330,ал.1 от Наказателния кодекс.
По обвинителен акт по бързо производство на Районна прокуратура-Стара Загора е осъден Иван М., на 61 г., за това, че затова, че на 09.04.2018 г. в село Хрищени, общ. Стара Загора, е запалил сграда със значителна стойност - едноетажна къща в село Хрищени, общ. Стара Загора, на стойност 38 330 (тридесет и осем хиляди триста и тридесет) лева, собственост на К.З. – престъпление по чл.330,ал.1 от Наказателния кодекс.
Районен съд - Стара Загора е разгледал делото по реда на съкратеното съдебно следствие, в едно съдебно заседание, като са били разпитани свидетели и приети писмени доказателства. Участвалият в съдебно заседание прокурор е поискал на подсъдимия да бъде определено наказание шест години „лишаване от свобода“, при първоначален „строг“ режим. Мотивите на прокурора за налагане на исканото наказание са били напълно приети от съдебния състав. След като бил признат за виновен от Районен съд - Стара Загора на подсъдимия Иван М. е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест години при първоначален „строг” режим. След редукцията на наказанието по чл.58а,ал.1 от Наказателния кодекс, така определеното наказание е намалено с 1/3 и Иван М. трябва да изтърпи ефективно наказанието си, а именно „лишаване от свобода” за срок от четири години.
В хода на производството, водено срещу Иван М. е установено, че той и свидетелката К.З. живели на съпружески начала в периода 1994 г.- 2008 г. Двамата обитавали къща в с. Хрищени, общ. Стара Загора, собственост на обвиняемия по наследство. През 1997 г. между Иван М. и сестра му възникнали имуществени спорове относно този имот и той решил да прехвърли собствеността на къщата на К.З. за да предотврати евентуалната й делба. Формално сделката била обективирана с нотариален акт като покупко-продажба, без реално обвиняемия, в качеството си на продавач, да получи посочената в договора сума. За него с нотариалния акт било учредено право на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота.
През 2008 г. свидетелката К.З и Иван М. се разделили, като той напуснал къщата и заживял в същото село Хрищени с друга жена. С нея обитавали чужд имот - къща, предоставена им за безвъзмездно ползване. От това съжителство се родила дъщеря, която отглеждали заедно. През следващите години Иван М. многократно искал да се нанесе, заедно с новото си семейство, в част от имота, чиято собственост прехвърлил на свидетелката К.З и върху който имал право на ползване. Свидетелката обаче му поставяла условие да ползва имота сам, без семейството си, съобразно клаузата в договора за покупко-продажба. На 29.06.2016 г. Иван М. разбрал, че чуждата къща, в която живеел със семейството си, била обявена за продан, което означавало, че щял да остане без дом. Отишъл в къщата при К.З. с намерение да разговарят за пореден път и да се разберат относно ползването на имота. Двамата се скарали и Иван М. нанесъл на свидетелката удар в областта на корема с нож, който носел със себе си. След деянието бил задържан под стража, а няколко месеца по-късно бил осъден на осем години „лишаване от свобода“ за опит за убийство. Наказанието било приведено в изпълнение в Затвора-Стара Загора.
На 05.04.2018 г., със Заповед на Началника на Затвора, Иван М. бил награден с пет денонощия домашен отпуск за Великденските празници. Прибрал се в село Хрищени в квартирата, в която живеели съпругата и малолетната му дъщеря. На 09.04.2018 г. минал покрай къщата, която формално продал на свидетелката К.З. и отново се ядосал, че семейството му било принудено да живее на квартира под наем, а тя ползвала къщата, без да е платила за нея. Вечерта, след като консумирал алкохол, решил, че трябва да запали имота, за да не може и свидетелката да живее в него. Около 23 ч. тръгнал за къщата, като взел със себе си шише с ракия и шише с бензин. Влязъл в двора през незаключената врата и се качил по външната метална стълба на тавана. Светнал със запалка и разлял ракията и бензина по оставен на пода на таванското помещение найлон, след което го запалил. Слязъл от тавана и след като видял, че покривът започнал да гори, си тръгнал. Прибрал се в квартирата, където по- късно бил задържан.