Прокуратура на Република България
Районна прокуратура Кюстендил

Трафик на хора

Трафик на хора – дефиниция

Трафикът на хора е престъпна дейност, която се изразява в действия по набиране, транспортиране, приемане или укриване на хора в страната или чужбина с цел трудова, сексуална експлоатация, просия, за отнемане на телесен орган, тъкан или течност, или за да бъдат държани в принудително подчинение, независимо от съгласието им.

Национална комисия за борба с трафика на хора

www.antitraffic.government.bg

Пострадалото от трафика на хора лице се ползва със следните права:

Наказателно-процесуален кодекс

Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г., бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) В досъдебното производство пострадалият има следните права: да бъде уведомен за правата си в наказателното производство; да получи защита за своята сигурност и тази на близките си; да бъде информиран за хода на наказателното производство; да участва в производството съгласно установеното в този кодекс; да прави искания, бележки и възражения; да обжалва актовете, които водят до прекратяване или спиране на наказателното производство; да има повереник; да получи писмен превод на постановлението за прекратяване или спиране на наказателното производство, ако не владее български език. Искания, бележки, възражения, както и обжалване на актовете, които водят до прекратяване или спиране на наказателното производство, могат да бъдат извършвани по електронен път, подписани с квалифициран електронен подпис.

(2) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., доп., бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Органът, който образува досъдебното производство, уведомява незабавно пострадалия за това, ако той е посочил адрес за призоваване в страната или електронен адрес.

(3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., изм., бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Правата на пострадалия възникват, ако той изрично поиска да участва в досъдебното производство и посочи адрес в страната за призоваване и уведомяване за хода на производството. При изрично съгласие на пострадалия, което може да бъде оттеглено по всяко време, призоваването и уведомяването може да се извърши и на посочен от него електронен адрес.

Мерки за защита на пострадалия

Чл. 67. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 6.07.2015 г.) По предложение на прокурора със съгласие на пострадалия или по искане на пострадалия съответният първоинстанционен съд може да забрани на обвиняемия:

  1. да доближава непосредствено пострадалия;
  2. да осъществява контакт с пострадалия под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс;
  3. да посещава определени населени места, райони или обекти, в които пострадалият пребивава или посещава.

(2) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 6.07.2015 г.) Съдът уведомява пострадалия за възможността да бъде издадена Европейска заповед за защита.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 6.07.2015 г., доп., бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) Съдът разглежда незабавно предложението или молбата еднолично в открито заседание с изслушване на прокурора, обвиняемия и пострадалия. Определението на съда е окончателно.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 6.07.2015 г.) Забраната отпада след приключване на делото с влязла в сила присъда или когато производството бъде прекратено на друго основание.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 6.07.2015 г., изм., бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) Пострадалият по всяко време може да поиска от съда отмяна на забраната. Съдът се произнася по реда на ал. 3.

(6) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) В съдебното производство правомощията по ал. 3 и 5 се осъществяват от съда, който разглежда делото.

Чл. 67а. (Нов – ДВ, бр. 16 от 2019 г.) Прокурорът в досъдебното производство и съдът в съдебното производство незабавно уведомяват пострадалия със специфични нужди от защита в случаите, когато:

  1. обвиняемият наруши взетата мярка за неотклонение домашен арест или задържане под стража;
  2. взетата мярка за неотклонение домашен арест или задържане под стража бъде отменена или заменена с подписка или гаранция.

Закона за правната помощ

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2013 г.) (1) Правната помощ по чл. 21, т. 1 и 2 е безплатна и се предоставя на:

  1. пострадали от домашно или сексуално насилие или от трафик на хора, които не разполагат със средства и желаят да ползват адвокатска защита;

Чл. 23 (4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2013 г.) По наказателни дела преценката, че обвиняемият или подсъдимият няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, се извършва от органа, който ръководи процесуалните действия, въз основа на служебно установеното имуществено състояние на лицето по конкретното дело и на обстоятелствата по ал. 3, т. 1, 3, 4, 5, 6 и 7. За частния обвинител, гражданския ищец, гражданския ответник и частния тъжител преценката се извършва по реда на ал. 3.

Закона за борба с трафика на хора

Чл. 15. (Доп. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Държавните органи, комисиите, центровете и приютите в рамките на своята компетентност са длъжни да оказват закрила и помощ на лицата, които са жертва на трафика на хора, без да се допуска пряка или непряка дискриминация, привилегии или ограничения, основани на народност, произход, етническа принадлежност, лично положение, пол, сексуална ориентация, раса, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно, обществено и материално положение и наличие на психически и физически увреждания.

Чл. 16. (Доп. – ДВ, бр. 81 от 2019 г.) Дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина в сътрудничество с администрацията на Националната комисия и по реда, определен с Националния механизъм за насочване и подпомагане на жертви на трафик на хора, оказват помощ и съдействие на българските граждани, жертви на трафика на хора, за завръщането им в страната.

Чл. 17. Консулските служби при посолствата на Република България в чужбина, съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи, съдействат за бързото и своевременно издаване на документи за самоличност на български граждани, станали жертва на трафика на хора.

Чл. 18. (1) Дипломатическите и консулските представителства на Република България разпространяват до заинтересуваните лица и рискови групи информационни материали за правата на жертвите на трафика на хора.

(2) Дипломатическите и консулските представителства на Република България предоставят информация на органите на съответната чужда държава за българското законодателство в областта на борбата с трафика на хора.

Чл. 19. Обменът на информация и сътрудничеството с компетентните органи на други държави и международните организации се извършват в съответствие с действащото законодателство и международните договори, по които Република България е страна.

 Чл. 20. На жертвите на трафика на хора се осигуряват анонимност и защита на данните за самоличност.

Чл. 21. При постъпване на информация за дете - жертва на трафика на хора, органите по чл. 2 са длъжни незабавно да уведомят Държавната агенция за закрила на детето, която предприема съответните мерки по Закона за закрила на детето.

 Чл. 22. Децата - жертва на трафика на хора, се настаняват в самостоятелни помещения отделно от пълнолетните лица.

Чл. 23. (Доп. - ДВ, бр. 84 от 2013 г., изм., бр. 79 от 2015 г., в сила от 1.08.2016 г.) На децата - жертва на трафика на хора, и на децата на жертвите на трафик на хора се осигурява обучение в държавните или общинските училища в страната при условията и по реда на Закона за предучилищното и училищното образование.

Чл. 24. (1) (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2019 г.) Органите по закрила на детето, определени от Закона за закрила на детето, предприемат необходимите мерки за закрила на детето – жертва на трафик на хора, с оглед на гарантирането на неговите права.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 81 от 2019 г.).

Чл. 25. На лицата, които са жертви на трафика на хора и са изразили съгласие да сътрудничат за разкриване на извършителите на трафика, се предоставя статут на специална закрила за срока на провеждане на наказателното производство, която включва:

  1. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) предоставяне на разрешение за продължително пребиваване на територията на Република България за граждани на трети държави – по реда на Закона за чужденците в Република България;
  2. продължаване на престоя в приютите.

Чл. 26. (1) След като идентифицират лицата, които са жертви на трафика на хора, органите на досъдебното производство са длъжни незабавно да ги информират за възможността да получат специална закрила, ако в едномесечен срок декларират съгласието си да сътрудничат за разкриване на престъплението.

(2) По предложение на Държавната агенция за закрила на детето срокът по ал. 1 може да бъде продължен до два месеца, когато лицето, жертва на трафика, е дете.

Чл. 27. (1) Прокурорът се произнася с постановление по искането на лицето, жертва на трафика на хора, за предоставяне на статут на специална закрила в тридневен срок от постъпването му.

(2) Отказът за предоставяне на статут по ал. 1 може да се обжалва в тридневен срок пред по-горния прокурор, който е длъжен да се произнесе по жалбата незабавно.

Чл. 28. (Отм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.).

Чл. 29. Престоят в приютите се продължава в съответствие със срока, определен в акта по чл. 27 и не може да надвишава срока за приключване на наказателното производство.

 Чл. 30. (1) Статутът на специална закрила се прекратява от органа по чл. 27 преди изтичане на определения от него срок, когато:

  1. лицето е подновило контактите си с извършителите на престъплението, за разкриването на което е декларирало съдействието си;
  2. органът по чл. 27 счете, че декларираното съгласие е привидно;
  3. съществува опасност за обществения ред и националната сигурност.

(2) В случаите по ал. 1 прокурорът се произнася с постановление, което подлежи на обжалване в тридневен срок пред по-горния прокурор, който се произнася по жалбата незабавно.

Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., бр. 84 от 2013 г.) Жертвите на трафика на хора придобиват статута на специална закрила по реда на този закон и в случаите, в които им е предоставена защита в това качество по реда на друг закон.

 

Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления

Чл. 8. (1) Формите на подпомагане на пострадалите от престъпления са:

  1. медицинска помощ при спешни състояния по реда на Закона за здравето;
  2. психологическа консултация и помощ;
  3. (доп. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 6.10.2016 г.) безплатна правна помощ по реда на Закона за правната помощ;
  4. практическа помощ.

(2) Лицата по чл. 3, ал. 2 могат да ползват формите на подпомагане по ал. 1, т. 2 - 4.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 6.10.2016 г.) Формите на подпомагане по ал. 1, т. 2 и 4 се предоставят при спазване на принципа на поверителност преди образуване на наказателно производство, по време на или в подходящ срок след приключване на наказателното производство съобразно нуждите на пострадалите и на лицата по чл. 3, ал. 2.

(4) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 6.10.2016 г.) При необходимост безплатната психологическа консултация и помощ по ал. 1, т. 2 се предоставят и след постановяване на решението по чл. 24.

Чл. 9. (1) (Доп. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 6.10.2016 г.) Безплатната психологическа консултация и помощ се предоставят от специалисти - психолози от организациите за подкрепа на пострадали, съобразно нуждите на пострадалия и психологическото му състояние.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 6.10.2016 г.) Дейността по ал. 1 се финансира от Министерството на правосъдието, като процедурата по избор на организации за подкрепа на пострадали, условията и редът за финансирането, отчитането и контролът върху дейността им се определят с правилника за прилагане на закона при спазване на правилата за държавните помощи.

Чл. 12. (1) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 6.10.2016 г.) Пострадалите от престъпления имат право на еднократна финансова компенсация при условията и по реда на този закон.

(2) (Предишен текст на чл. 12 – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 6.10.2016 г.) Финансовата компенсация се предоставя след влизане в сила на:

  1. осъдителната присъда, включително в случаите, когато делото е било разгледано в отсъствие на подсъдимия;
  2. (нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 6.10.2016 г.) споразумението за решаване на делото в досъдебното производство;
  3. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., предишна т. 2, бр. 51 от 2016 г., в сила от 6.10.2016 г., изм., бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) прокурорския или съдебния акт, с който наказателното производство е било прекратено, с изключение на случаите, когато прекратяването е на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, 7, 8а и 9 от Наказателно-процесуалния кодекс;
  4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 6.10.2016 г.) прокурорския или съдебния акт, с който наказателното производство е било спряно поради неразкриване на извършителя на престъплението.

Чл. 13. (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 6.10.2016 г.) (1) Финансовата компенсация се изразява в предоставяне от държавата на парична сума, като максималният й размер за лице по чл. 3, ал. 1 или за лицата по чл. 3, ал. 2 не може да надвишава 10 000 лв.

(2) Когато финансовата компенсация се предоставя за издръжка на лица по чл. 3, ал. 2, ненавършили 18-годишна възраст, размерът за всяко едно лице е до 10 000 лв.

Чл. 14. (1) (Предишен текст на чл. 14 – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 6.10.2016 г.) Финансовата компенсация обхваща, заедно или поотделно, имуществените вреди, които са пряка последица от престъплението и се изразяват във:

  1. разходи за лечение, с изключение на разходите, които се поемат от бюджета на Националната здравноосигурителна каса;
  2. пропуснати доходи;
  3. разходи по плащане на съдебни и деловодни разноски;
  4. пропуснати средства за издръжка;
  5. разходи по погребение;
  6. други имуществени вреди.

(2) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 6.10.2016 г.) Редът за установяването на вредите по ал. 1 и изплащането на финансовата компенсация се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 15. (1) Финансова компенсация не се предоставя, когато:

  1. пострадалият е бил осъден за престъпление по чл. 3, ал. 3 през последните 5 години преди подаване на молбата за финансова компенсация;
  2. деянието е било извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или за негови ближни;
  3. деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана;
  4. пострадалият е получил обезщетение по друг начин;
  5. пострадалият не е уведомил компетентните органи за извършване на престъплението, освен ако по уважителни причини не е могъл да направи това.

(2) Когато пострадалият е допринесъл за настъпването на престъпния резултат, това води до намаляване на финансовата компенсация, която би получил.