Чл.74 /1/ Пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението
/2/. При смърт на лицето това право преминава върху неговите
наследници.
Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) В досъдебното производство пострадалият има следните права: да бъде уведомен за правата си в наказателното производство; да получи защита за своята сигурност и тази на близките си; да бъде информиран за хода на наказателното производство; да участва в производството съгласно установеното в този кодекс; да прави искания, бележки и възражения; да обжалва актовете, които водят до прекратяване или спиране на наказателното производство; да има повереник; да получи писмен превод на постановлението за прекратяване или спиране на наказателното производство, ако не владее български език.
(2) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Органът, който образува досъдебното производство, уведомява незабавно пострадалия за това, ако той е посочил адрес за призоваване в страната.
(3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Правата на пострадалия възникват, ако той изрично поиска да участва в досъдебното производство и посочи адрес за призоваване в страната
Лице, което може да участва като частен обвинител
Чл. 76. Пострадалият, претърпял имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по общия ред, има право да участва в съдебното производство като частен обвинител. След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници
Молба за участие като частен обвинител
Чл. 77. (1) Молбата за участие в съдебното производство като частен обвинител може да бъде устна или писмена.
(2) Молбата трябва да съдържа данни за лицето, което я подава, и за обстоятелствата, на които се основава.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Молбата се прави най-късно до започване на разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд.
Функция на частния обвинител
Чл. 78. (1) Частният обвинител поддържа в съда обвинението наред с прокурора.
(2) Частният обвинител може да поддържа обвинението и след като прокурорът заяви, че не го поддържа.
Права на частния обвинител
Чл. 79. Частният обвинител има следните права: да се запознае с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в съдебното производство; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, когато са накърнени неговите права и законни интереси.
Чл.80 Пострадалият от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, може да повдига и поддържа обвинение пред съда като частен обвинител. След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници.
Чл.81/1/: Тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава и за обстоятелствата на престъплението. Към тъжбата се прилага документ за внесена държавна такса.
/2/: Тъжбата трябва да бъде подписана от подателя.
/3/: Тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или в едномесечен срок от деня, в който пострадалият е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство на основание, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.
Права на частния тъжител
Чл. 82. (1) Частният тъжител има следните права: да се запознае с делото и да направи необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в съдебното производство; да прави искания, бележки и възражения; да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси, и да оттегля тъжбата си.
(2) Частният тъжител може да се установи в съдебното производство и като граждански ищец в случаите и по реда, установени в този кодекс.
Чл.83. Пострадалият и подсъдимият имат право да искат съдействие от органите на МВР за събиране на сведения, които сами не могат да съберат.
Лице, което може да участва като граждански ищец
Чл. 84. (1) Пострадалият или неговите наследници, както и юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, могат да предявят в съдебното производство граждански иск за обезщетение на вредите и да се установят като граждански ищци.
(2) Гражданският иск не може да се предяви в съдебното производство, когато е предявен по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Молба за предявяване на граждански иск
Чл. 85. (1) В молбата за предявяване на граждански иск се посочват: трите имена на подателя и на лицето, срещу което се предявява искът; наказателното дело, по което се подава; престъплението, от което са причинени вредите, и характерът и размерът на вредите, за които се иска обезщетение.
(2) Молбата може да бъде устна или писмена.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Гражданският иск се предявява най-късно до започването на разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд.
Лица, срещу които може да се предяви граждански иск
Чл. 86. Гражданският иск в съдебното производство може да бъде предявен както срещу подсъдимия, така и срещу други лица, които носят гражданска отговорност за вредите, причинени от престъплението.
Права на гражданския ищец
Чл. 87. (1) Гражданският ищец има следните права: да участва в съдебното производство; да иска обезпечаване на гражданския иск; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси.
(2) Гражданският ищец упражнява правата по ал. 1 в пределите, необходими за доказване на основанието и размера на гражданския иск.
Ред за разглеждане на гражданския иск
Чл. 88. (1) Гражданският иск в съдебното производство се разглежда по правилата на този кодекс, а доколкото в него няма съответни правила, се прилага Гражданският процесуален кодекс.
(2) Разглеждането на гражданския иск не може да стане причина за отлагане на наказателното дело.
(3) Когато съдебното производство се прекрати, гражданският иск не се разглежда, но може да се предяви пред граждански съд.
Защита на свидетеля
Чл. 123. (1) Прокурорът, съдията-докладчик или съдът по искане на свидетеля или с неговото съгласие вземат мерки за неговата незабавна защита, когато са налице достатъчно основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването е възникнала или може да възникне реална опасност за живота или здравето на свидетеля, на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения.
(2) Защитата на свидетеля е временна и се осъществява чрез:
1. (изм. - ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 09.04.2014 г.) осигуряване на лична физическа охрана от:
а) органите на Министерството на вътрешните работи;
б) служителите на Бюрото по защита при главния прокурор - при необходимост, в случаите, когато това им е изрично възложено от прокурор по ал. 1;
2. запазване в тайна на неговата самоличност.
(3) Лична физическа охрана може да се осигури и по отношение на възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които свидетелят се намира в особено близки отношения, с тяхно съгласие или със съгласие на законните им представители.
Мерки за защита на пострадалия (Загл. изм. - ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 06.07.2015 г.)
Чл. 67. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 06.07.2015 г.) По предложение на прокурора със съгласие на пострадалия или по искане на пострадалия съответният първоинстанционен съд може да забрани на обвиняемия:
1. да доближава непосредствено пострадалия;
2. да осъществява контакт с пострадалия под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс;
3. да посещава определени населени места, райони или обекти, в които пострадалият пребивава или посещава.
(2) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 06.07.2015 г.) Съдът уведомява пострадалия за възможността да бъде издадена Европейска заповед за защита.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 06.07.2015 г., доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Съдът разглежда незабавно предложението или молбата еднолично в открито заседание с изслушване на прокурора, обвиняемия и пострадалия. Определението на съда е окончателно.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 06.07.2015 г.) Забраната отпада след приключване на делото с влязла в сила присъда или когато производството бъде прекратено на друго основание.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 06.07.2015 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Пострадалият по всяко време може да поиска от съда отмяна на забраната. Съдът се произнася по реда на ал. 3.
(6) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) В съдебното производство правомощията по ал. 3 и 5 се осъществяват от съда, който разглежда делото.