ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЛИЦА, ПОСТРАДАЛИ ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ, ЗАКАНА С УБИЙСТВО ИЛИ НАРУШЕНА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ

Лица, пострадали от акт на домашно насилие,  от закана с убийство или от нарушаване на заповед за защита от домашно насилие, имат право на:

Безплатна медицинска и правна помощ
Съдействие от институции – дирекция „Социално подпомагане“, отдел “Закрила на детето“, кризисни центрове, здравни служби и др.
Съдействие от районен съд, районна прокуратура и органите на МВР

Безплатна медицинска помощ
По искане на пострадалото лице всеки лекар /вкл.и личния лекар/ е длъжен да издаде документ, в който писмено да удостовери констатираните от него увреждания  или следи от насилие.

За снабдяване със съдебномедицинско удостоверение за констатиране на причинени увреждания или следи от насилие пострадалите могат да се обръщат към Катедра „Съдебна медицина“ към УМБАЛ“ Проф. Д-р Стоян Киркович“ АД гр. Стара Загора, ул.“Армейска“ № 11 или към кабинети на съдебни лекари, находящи се в гр. Стара Загора, ул.“Св.Княз Борис“ № 87/ бившата стоматология – прегледа е срещу заплащане/. За оказване на спешна и неотложна медицинска помощ пострадалите лица могат да се обръщат към ФСМП Казанлък , МБАЛ „Д-р Христо Стамболски“ ЕООД, гр. Казанлък, ул.“Старозагорска“ № 1Б или на тел. 112.

Безплатна правна помощ

Лица,  пострадали от домашно или сексуално насилие или от трафик на хора, които не разполагат със средства и желаят да ползват адвокатска защита/ чл. 22 ал.1 т.7 от Закона за правната помощ/  – имат право на безплатна правна помощ съобразно чл. 21 от ЗПП. Безплатната правната помощ по Закона за правната помощ се предоставя в случаите, когато по закон се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство, както и ако страната с оглед здравословното, материалното или семейното си състояние не разполага с необходимите средства, за да заплати възнаграждение на адвокат.  Искането за правна помощ се отправя чрез молба до Националното бюро за правна помощ. Към молбата за безплатна правна помощ се прилагат и като доказателства издадени от съответните компетентни органи документи за семейното и имотно състояние.

Адрес за контакт: гр. София – 1421, ул.”Развигор” № 1, тел. 028193200.

Националното бюро за правна помощ администрира Национален телефон за първична правна помощ -  0700 18 250 , който функционира всеки работен ден от 09.00 до 17.00 часа/ на цената само на телефонния разговор/ и на който може да се получи безплатна правна консултация от опитни адвокати.

         Съдействие от институции:

Дирекция“Социално подпомагане“ гр. Казанлък  и отдел“Закрила на детето“- гр. Казанлък, обл. Стара Загора, бул.”Кн.Ал. Батенберг” № 4, телефон : 0431/6 20 16, 6 47 61 - в случаи на осъществено домашно насилие в присъствието на или над малолетно или непълнолетно лице, поставено под запрещение или  на лице с увреждания.

Кризисен център „Самарянска къща“ гр. Стара Загора, ул.”Патриарх Евтимий” № 57, тел. 042 – 62 10 83, 042 64 11 11 – осигурява социално – психологическа подкрепа, денонощна закрила, подслон и професионална помощ, финансова и юридическа подкрепа. Основната цел е да се подкрепи процесът на възстановяване на пострадали от насилие, трафик или друга форма на експлоатация, жени и техните деца чрез осигуряването на защитена среда и оказването на професионална помощ.

Районен съд гр.Казанлък – ул.“Отец Паисий“ № 16, 0431/ 6 38 34

Районна прокуратура  - Казанлък – ул.“Отец Паисий“ № 16, тел. 0431/ 6 27 37, 6 54 27

Районно управление на МВР гр. Казанлък – ул.“Д-р Стамболски“ № 2, 0431 / 6 23 43, за спешни повиквания – тел. 112.

Българска асоциация на организациите за подкрепа на пострадали – тел.02/981 93 00, 02/980 75 48 – безплатна психологическа консултация и помощ.

Чл.74 /1/ Пострадал е лицето,  което е претърпяло имуществени  или неимуществени вреди от престъплението

/2/. При смърт на лицето  това право преминава върху неговите

наследници.

Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) В досъдебното производство пострадалият има следните права: да бъде уведомен за правата си в наказателното производство; да получи защита за своята сигурност и тази на близките си; да бъде информиран за хода на наказателното производство; да участва в производството съгласно установеното в този кодекс; да прави искания, бележки и възражения; да обжалва актовете, които водят до прекратяване или спиране на наказателното производство; да има повереник; да получи писмен превод на постановлението за прекратяване или спиране на наказателното производство, ако не владее български език.

(2) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Органът, който образува досъдебното производство, уведомява незабавно пострадалия за това, ако той е посочил адрес за призоваване в страната.

(3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Правата на пострадалия възникват, ако той изрично поиска да участва в досъдебното производство и посочи адрес за призоваване в страната

Лице, което може да участва като частен обвинител

Чл. 76. Пострадалият, претърпял имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по общия ред, има право да участва в съдебното производство като частен обвинител. След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници

Молба за участие като частен обвинител

Чл. 77. (1) Молбата за участие в съдебното производство като частен обвинител може да бъде устна или писмена.

(2) Молбата трябва да съдържа данни за лицето, което я подава, и за обстоятелствата, на които се основава.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Молбата се прави най-късно до започване на разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд.

Функция на частния обвинител

Чл. 78. (1) Частният обвинител поддържа в съда обвинението наред с прокурора.

(2) Частният обвинител може да поддържа обвинението и след като прокурорът заяви, че не го поддържа.

Права на частния обвинител

Чл. 79. Частният обвинител има следните права: да се запознае с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в съдебното производство; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, когато са накърнени неговите права и законни интереси.

Чл.80 Пострадалият от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, може да повдига и поддържа обвинение пред съда като частен обвинител. След смъртта на лицето  това право преминава върху неговите наследници.

Чл.81/1/: Тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава и за обстоятелствата на престъплението. Към тъжбата се прилага документ за внесена държавна такса.

/2/: Тъжбата трябва да бъде подписана от подателя.

/3/: Тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или в едномесечен срок от деня, в който пострадалият е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство на основание, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.

Права на частния тъжител

Чл. 82. (1) Частният тъжител има следните права: да се запознае с делото и да направи необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в съдебното производство; да прави искания, бележки и възражения; да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси, и да оттегля тъжбата си.

(2) Частният тъжител може да се установи в съдебното производство и като граждански ищец в случаите и по реда, установени в този кодекс.

Чл.83. Пострадалият и подсъдимият  имат право да искат съдействие  от органите на МВР за събиране на сведения, които сами не могат да съберат.

Лице, което може да участва като граждански ищец

Чл. 84. (1) Пострадалият или неговите наследници, както и юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, могат да предявят в съдебното производство граждански иск за обезщетение на вредите и да се установят като граждански ищци.

(2) Гражданският иск не може да се предяви в съдебното производство, когато е предявен по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Молба за предявяване на граждански иск

Чл. 85. (1) В молбата за предявяване на граждански иск се посочват: трите имена на подателя и на лицето, срещу което се предявява искът; наказателното дело, по което се подава; престъплението, от което са причинени вредите, и характерът и размерът на вредите, за които се иска обезщетение.

(2) Молбата може да бъде устна или писмена.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Гражданският иск се предявява най-късно до започването на разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд.

Лица, срещу които може да се предяви граждански иск

Чл. 86. Гражданският иск в съдебното производство може да бъде предявен както срещу подсъдимия, така и срещу други лица, които носят гражданска отговорност за вредите, причинени от престъплението.

Права на гражданския ищец

Чл. 87. (1) Гражданският ищец има следните права: да участва в съдебното производство; да иска обезпечаване на гражданския иск; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси.

(2) Гражданският ищец упражнява правата по ал. 1 в пределите, необходими за доказване на основанието и размера на гражданския иск.

Ред за разглеждане на гражданския иск

Чл. 88. (1) Гражданският иск в съдебното производство се разглежда по правилата на този кодекс, а доколкото в него няма съответни правила, се прилага Гражданският процесуален кодекс.

(2) Разглеждането на гражданския иск не може да стане причина за отлагане на наказателното дело.

(3) Когато съдебното производство се прекрати, гражданският иск не се разглежда, но може да се предяви пред граждански съд.

Защита на свидетеля

Чл. 123. (1) Прокурорът, съдията-докладчик или съдът по искане на свидетеля или с неговото съгласие вземат мерки за неговата незабавна защита, когато са налице достатъчно основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването е възникнала или може да възникне реална опасност за живота или здравето на свидетеля, на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения.

(2) Защитата на свидетеля е временна и се осъществява чрез:

1. (изм. - ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 09.04.2014 г.) осигуряване на лична физическа охрана от:

а) органите на Министерството на вътрешните работи;

б) служителите на Бюрото по защита при главния прокурор - при необходимост, в случаите, когато това им е изрично възложено от прокурор по ал. 1;

2. запазване в тайна на неговата самоличност.

(3) Лична физическа охрана може да се осигури и по отношение на възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които свидетелят се намира в особено близки отношения, с тяхно съгласие или със съгласие на законните им представители.

Мерки за защита на пострадалия (Загл. изм. - ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 06.07.2015 г.)

Чл. 67. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 06.07.2015 г.) По предложение на прокурора със съгласие на пострадалия или по искане на пострадалия съответният първоинстанционен съд може да забрани на обвиняемия:

1. да доближава непосредствено пострадалия;

2. да осъществява контакт с пострадалия под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс;

3. да посещава определени населени места, райони или обекти, в които пострадалият пребивава или посещава.

(2) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 06.07.2015 г.) Съдът уведомява пострадалия за възможността да бъде издадена Европейска заповед за защита.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 06.07.2015 г., доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Съдът разглежда незабавно предложението или молбата еднолично в открито заседание с изслушване на прокурора, обвиняемия и пострадалия. Определението на съда е окончателно.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 06.07.2015 г.) Забраната отпада след приключване на делото с влязла в сила присъда или когато производството бъде прекратено на друго основание.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 06.07.2015 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Пострадалият по всяко време може да поиска от съда отмяна на забраната. Съдът се произнася по реда на ал. 3.

(6) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) В съдебното производство правомощията по ал. 3 и 5 се осъществяват от съда, който разглежда делото.

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) (1) Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

(2) За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Чл. 3. Защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от:

1. съпруг или бивш съпруг;

2. лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство;

3. лице, от което има дете;

4. възходящ;

5. низходящ;

6. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително;

7. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително;

8. настойник, попечител или приемен родител;

9. (нова - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;

10. (нова - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство

Чл. 4. (1) В случай на домашно насилие пострадалото лице има право да се обърне към съда за защита.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) В случаите, когато има данни за опасност за живота или здравето на пострадалото лице, то може да подаде и молба до органите на Министерството на вътрешните работи за предприемане на мерки съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи.

(3) По искане на пострадалото лице всеки лекар е длъжен да издаде документ, в който писмено да удостовери констатираните от него увреждания или следи от насилие.

Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) Мерките за защита от домашното насилие са:

1. задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;

2. отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда;

3. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда;

4. временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;

5. задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;

6. насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) Мерките по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се налагат за срок от три до 18 месеца.

(3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) Мярката по ал. 1, т. 4 не се налага при висящ съдебен спор между родителите по упражняване на родителските права, по определяне местоживеенето на детето или режима на личните отношения.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) Във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1 налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.

Чл.7. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) Компетентен да наложи мярка за защита е районният съд по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице.

Чл.8. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) Производството по издаване на заповедта може да се образува по молба на:

1. пострадалото лице, ако е навършило 14-годишна възраст или е поставено под ограничено запрещение;

2. брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице;

3. настойника или попечителя на пострадалото лице;

4. директора на дирекция "Социално подпомагане", когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания.

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) Молбата се подава в срок до един месец от акта на домашно насилие.

Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) При подаване на молба по чл. 8 не се внася държавна такса.

(2) При издаване на заповедта съдът възлага държавната такса и разноските по делото на извършителя на домашното насилие.

Чл. 15. (1) Съдът се произнася с решение в открито заседание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) При уважаване на молбата съдът издава заповед за защита.

Чл. 16. (1) Със заповедта за защита съдът налага една или повече мерки за защита.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) Заповедта трябва да съдържа предупреждението за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 3.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) Решението и заповедта се връчват на страните, а когато е наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 - и на районното управление на Министерството на вътрешните работи по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.

Чл. 144. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) За закана спрямо длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или спрямо лице, ползуващо се с международна защита, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако деецът се е заканил с убийство или деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, наказанието е лишаване от свобода до шест години.

Чл. 296. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 06.07.2015 г.) Който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от домашното насилие или Европейска заповед за защита, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.