На 05.01.2016 година в Районна прокуратура град Дупница е получено съобщение, видно от което,
С решение от 28.12.2015г. по адм. д. № 240 по описа за 2015г., Административен съд – град Кюстендил е отхвърлил жалбата на главен редактор на вестник от Дупница срещу отказ за предоставяне на обществена информация, с решение № 1537 от 07.08.2015г. на Административен ръководител – районен прокурор на Районна прокуратура Дупница.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
Адм.д.№240/2015г. по описа на Кюстендилски Административен съд е било образувано по жалба от главен редактор на вестник от Дупница срещу решение от 07.08.2015г., издадено от Административен ръководител – районен прокурор на Районна прокуратура Дупница, по заявление с вх.№1537/2015г., с което е отказан достъп до обществена информация.
В жалбата са били изложени оплаквания за материална незаконосъобразност на оспореното решение, представляваща порок на акта по смисъла на чл. 146, т. 4 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Развиват се съображения с основен акцент върху обстоятелството, че жалбоподателката като главен редактор на вестник е подател на сигнал срещу цитирани общински съветници и в това си качество следва да получи на основанията по ЗДОИ достъп до мотивите за отказа на районната прокуратура да образува наказателно производство срещу посочените лица във връзка със случая. Навежда се аргумент за надделяващ обществен интерес.
След като е разгледал делото, АС- Кюстендил е приел, че: „Оспореният пред съда отказ е и материалнозаконосъобразен. Въз основа на изложеното по горе относно съдържанието на искането за достъп до обществена информация се формира изводът, че обобщено тя касае мотивите на прокуратурата, т. е. материализирания в нейно постановление за прекратяване на досъдебно производство анализ на доказателства по същото и правната интерпретация, произтичаща от този анализ. Искането се отнася до информация, която на е извън обхвата на ЗДОИ – чл. 2, ал. 1 вр. чл. 37, ал. 1, т.1 от ЗДОИ. Водените досъдебни производства, материалите по тях и постановените актове на прокуратурата не съставляват обществена информация по дефиницията на чл. 2 от ЗДОИ. За същите, когато са част от прокурорска преписка или досъдебно производство и касаят конкретни случаи, за които е проверявано дали са налице данни за извършени престъпления от длъжностни или други лица, следва да се прилагат нормите на НПК, които в случая се явяват специални по отношение тези на ЗДОИ. Редът за предоставяне на информация, събрана, създадена и съхранена при разследването и проверката по едно наказателно производство, независимо от етапа на досъдебната фаза, в която то се намира, дори когато информацията не е квалифицирана, е регламентиран в чл. 198, ал. 1, съответно чл. 213, ал. 1, чл. 243, ал. 3, чл. 244, ал. 3 от НПК. В разглежданата конкретна хипотеза е приложима разпоредбата на чл. 243, ал. 3 от НПК, регламентираща съобщаването на постановлението за прекратяване на наказателно производство чрез връчване на препис от него и спрямо кои лица. Съобразно характера на информацията, до която е поискан достъп с подаденото до ответника заявление и приложимата спрямо нея правна уредба следва, че същата с чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ е изключена от приложението на този закон. Става въпрос за информация, за която в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване.
Неоснователна е аргументацията на жалбоподателката с позоваване на надделяващ обществен интерес. Това обстоятелство би било с правно значение и би подлежало на обсъждане в хипотезите по чл. 13, ал. 4, чл. 17, ал. 2, чл. 31, ал. 5 и чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. В случая е ирелевантно поради възприетата в предходния абзац неприложимост на цитираната правна уредба.
Необходимо е да се добави към гореизложеното и с оглед наведените оплаквания, че в приложното поле на ЗДОИ попадат само онези актове на органите на съдебната власт, включително и прокуратурата, които са част от извършваната от тях административно - правна дейност и са издадени в изпълнение на административните им функции като част от държавния апарат.
Извън обсега на ЗДОИ е и информацията, искана от жалбоподателката с процесното заявление по предпоследния от поставените въпроси. Очевидно е, че тази информация не се създава и съхранява от прокуратурата нито при осъществяване на административната й дейност, нито при функционирането й съобразно същинските функции на този орган на съдебната власт. Информацията по разглеждания въпрос /предпоследния по заявлението/ е в обсега на уредбата по Закона за търговския регистър.”