1. Главният прокурор се назначава и освобождава от Президента на Република България по предложение на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране (чл.129, ал.2 от Конституцията).
2. Кандидатури за избор на главен прокурор могат да бъдат предлагани от не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет както и от министъра на правосъдието (чл.173, ал.2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).
3. Главният прокурор по право е член на Висшия съдебен съвет (чл.130, ал.1 от Конституцията).
4. При осъществяване на своите правомощия главният прокурор се подпомага от администрация (чл.340 ЗСВ)

1. Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори (чл.126, ал.2 от Конституцията).
2. Главният прокурор ръководи прокуратурата, подпомаган от своите заместници при Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура (чл.138, т. 1 и чл. 139, ал. 1 ЗСВ).
3. Главният прокурор издава инструкции и дава указания относно дейността на прокуратурата (чл.138, т. 4 ЗСВ).
4. Главният прокурор организира и разпределя работата на своите заместници (чл.139, ал. 1 ЗСВ).
5. Главният прокурор всяка година до 30 април внася във Висшия съдебен съвет обобщен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратура и на разследващите органи (чл. 141, ал.1 ЗСВ).

1. Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори (чл. 126, ал. 2).
2. Главният прокурор може да сезира Конституционния съд (чл.150, ал.1).

1. Главният прокурор може да възлага свои правомощия на заместниците си при Върховна касационна прокуратура и Върховна административна прокуратура, освен, ако със закон не е предвидено друго (чл.139, ал.1 ЗСВ).
2. Главният прокурор лично или чрез определени от него прокурори извършва ревизии и контролира работата на всички прокурори (чл.142, ал.1 ЗСВ).
3. Главният прокурор прави предложения пред Върховния касационен съд и Върховния административен съд за тълкувателни решения и постановления (чл.125 ЗСВ).
4. Главният прокурор или негов заместник може да участвува в заседанията на Общото събрание на Върховния касационен съд и Върховния административен за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления (чл.129, ал.1, т. 1 ЗСВ).
5. Главният прокурор прави предложения пред Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи към ВСС във връзка с осъществяване на правомощията по (чл.38, ал.3, т.3 ЗСВ).
6. Главният прокурор прави искане до Висшия съдебен съвет за вземане НА решение за временно отстраняване от длъжност на съдия, прокурор или следовател в определените от закона случаи (чл.230, ал. 2 ЗСВ).
7. При изискване от страна на Висшия съдебен съвет главният прокурор дава становище по въпроси решавани от Висшия съдебен съвет по (чл.30, ал.1 / чл.30, ал.2 ЗСВ).
8. Главният прокурор определя свои представители за участие в Междуведомствения съвет за методическо ръководство на Единната информационна система за противодействие на престъпността (чл.383, ал.2 ЗСВ).
9. Главният прокурор ежегодно до 30 април внася във Висшия съдебен съвет обобщен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи (чл. 141 ЗСВ).
10. Главният прокурор в съответствие със Закона за статистиката предоставя статистически данни на Националния статистически институт за публикуване (чл.377 ЗСВ).

1. Главният прокурор на Република България осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори (чл.46, ал. 4 Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/).
2. С разрешение на главния прокурор предварителното производство може да бъде извършено и в друг следствен район с оглед на по-пълното разследване на престъплението (чл.195, ал.4 НПК).
3. В изключителни случаи главният прокурор може да продължи срока на разследване (чл.234, ал.3, изр. 2-ро НПК).
4. Трансфера на лица, осъдени от съд на Република България, за изтърпяване на наказанието в държавата, чийто граждани са, и приемането на български граждани, осъдени от чуждестранен съд за изтърпяване на наказанието в Република България се решава от главния прокурор по споразумение с компетентния орган на другата държава, при наличие на писмено съгласие на осъденото лице (чл.453, ал.1 НПК).
5. Мястото, времето и редът за предаването и приемането на осъдения се определят по споразумение между главния прокурор и компетентния орган на другата държава (чл.455 НПК).
6. Главният прокурор може да направи искане пред чуждестранните органи за задържане на лице, осъдено от български съд и намиращо се на територията на държавата, чийто гражданин е, за което ще бъде направено искане за приемане изпълнението на присъдата, като уведоми, че спрямо това лице има влязла в сила присъда (чл.456 НПК).
7. Главния прокурор прави предложение пред Софийския градски съд за решаване на въпросите , свързани с изпълнението на присъдата на чуждестранен съд, след като осъдения пристигне в Република България или се установи, че се намира на нейна територия (чл.457, ал.1 НПК).
8. Главния прокурор прави предложение пред Софийския градски съд за изпълнение на решение на чуждестранен съд за изменяване на присъдата, постановена от съда на друга държава, след трансфера на осъденото лице (чл.458, ал.1 НПК).
9. Решението за отменяване на присъдата, постановено от съда на друга държава след трансфера на осъдения, се изпълнява незабавно по нареждане на главния прокурор (чл.458, ал.2 НПК).
10. Когато присъдата на чуждестранния съд е отменена и е постановено ново разследване или разглеждане на делото, въпросът за образуване на наказателно производство по отношение на лицето, предадено за изтърпяване на наказанието, се решава от главния прокурор в съответствие със законите на Република България. (чл.458, ал.3 НПК).
11. При амнистия в държавата, в която е постановена приетата за изпълнение присъда, изпълнението на наказанието се прекратява незабавно по нареждане на главния прокурор (чл.460, ал.2 НПК).
12. Главният прокурор уведомява незабавно компетентния орган на държавата, на която лицето е предадено за изтърпяване на наказанието, ако в Република България е последвала амнистия (чл.460, ал.3 НПК).
13. Главният прокурор може да прави предложение пред Върховния касационен съд за възобновяване на наказателно дело при условията на (чл.422, ал.1, т.4 - 6 от НПК), когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, което има съществено значение за делото и когато по присъди, решения и определения, непроверени по касационен ред са допуснати съществени нарушения по (чл.348, ал.1, т.1-3 НПК), допусната е екстрадиция в случай на задочно осъждане при дадена гаранция от българската държава за възобновяване на наказателното дело за престъплението , за което екстрадицията е допусната (чл.422, ал.1, пр. 2-ро НПК).

След проверката по чл. 10 министърът на правосъдието изпраща незабавно на Върховната касационна прокуратура молбата за екстрадиция и приложените към нея документи или молбата за временно задържане.

При множество молби за екстрадиция Върховната касационна прокуратура съгласува поредността им с Министерството на правосъдието. (чл. 12).

В неотложни случаи компетентните органи на молещата държава могат да поискат от Министерството на правосъдието или от Върховната касационна прокуратура временно задържане на исканото лице преди изпращането на молба за екстрадиция.

В случай че молбата за временно задържане е подадена от държава, с която Република България няма сключен договор за екстрадиция, министърът на правосъдието уведомява Върховната касационна прокуратура за наличието на взаимност.

След установяване местонахождението на лицето на територията на Република България и самоличността му Върховната касационна прокуратура го задържа за срок до 72 часа и изпраща молбата за временно задържане заедно с всички документи на окръжния прокурор, в чийто район се намира лицето.

В срока по ал. 5 окръжният прокурор назначава защитник и преводач на лицето, ако не владее български език, и внася в съответния окръжен съд искане за временното му задържане.

Определението по ал. 7 може да се обжалва и протестира пред съответния апелативен съд в тридневен срок.
Върховната касационна прокуратура уведомява незабавно министъра на правосъдието и молещата държава за взетата мярка.

Прокурорът отменя мярката временно задържане, ако в определения от съда срок на временно задържане Република България не получи молбата за екстрадиция и документите по чл. 9, ал. 3. (чл. 13).

След получаване на молбата по чл. 9 Върховната касационна прокуратура образува преписка по случая. При множество молби те се обединяват в една преписка.

Върховната касационна прокуратура задържа лицето за срок до 72 часа, включително и когато срокът на временното задържане, определен от съда по реда на чл. 13, ал. 7, е изтекъл или е взета друга мярка, която осигурява участието на лицето в производството по екстрадиция.

Преписката заедно със задължителни указания се изпраща на съответния окръжен прокурор, в чийто район се намира исканото лице.

Окръжният прокурор в срока по ал. 2:

1. Осигурява на исканото лице защитник, ако няма такъв, и преводач, ако не владее български език;
2. Запознава лицето и неговия защитник с всички документи по преписката и взема писмени обяснения от лицето;
3. Запознава лицето с правото му да изрази съгласие пред съда за незабавното му екстрадиране;
4. Внася искане пред съответния окръжен съд за вземане на мярка задържане под стража на исканото лице до приключване на производството по екстрадиция;
5. Внася преписката за разглеждане в съответния окръжен съд. (чл. 14).

В случаите на чл. 14, ал. 4, т. 4 окръжният съд разглежда незабавно искането за вземане на мярка задържане под стража по реда на (чл. 64, ал. 3 и 5 НПК).

Явяването на исканото лице се осигурява от прокурора. Участието на защитник и преводач в съдебното заседание е задължително.

Определението на окръжния съд може да се обжалва и протестира в тридневен срок пред съответния апелативен съд. (чл. 15).

Решението на окръжния съд подлежи на проверка от апелативния съд по жалба на лицето и неговия защитник или по протест на прокурора в 7-дневен срок от обявяването му.

Заверен препис от решението на апелативния съд се изпраща в срок до 24 часа на министъра на правосъдието за уведомяване на молещата държава и на Върховната касационна прокуратура за издаване на постановление за изпълнение на екстрадицията. (чл. 20).

При допусната екстрадиция Върховната касационна прокуратура със съдействието на Националното централно бюро "Интерпол" уговаря с молещата държава датата и мястото на предаване на лицето.

Предаването на лицето се извършва в изпълнение на постановление на Върховната касационна прокуратура, като органите на Министерството на правосъдието осигуряват охраната и конвоирането му. (чл. 26).

В срока по чл. 42, ал.1 и 2 прокурорът внася искане в съответния окръжен съд за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража на исканото лице. (чл. 43).

Европейската заповед за арест се разглежда в открито съдебно заседание в състав трима съдии с участието на прокурор.

В съдебното заседание съдът изслушва прокурора, исканото лице и неговия защитник. (чл. 44).
Заверен препис от влязлото в сила решение за изпълнение на Европейската заповед за арест незабавно се изпраща на Върховната касационна прокуратура за издаване на постановление за изпълнение на решението. (чл. 53).
Когато по независещи от държавите членки причини предаването на лицето в срока по ал. 1 не е извършено, Върховната касационна прокуратура, Националното централно бюро "Интерпол" и издаващият орган незабавно уговарят нова дата за предаване. В този случай предаването се извършва не по-късно от 10 дни от новата дата.
Предаването може да бъде временно отложено от окръжния съд при основателно предположение, че то ще застраши живота или здравето на исканото лице. Европейската заповед за арест се изпълнява незабавно след отпадане на това предположение. Върховната касационна прокуратура и издаващият орган незабавно уговарят нова дата за предаване. В този случай предаването се извършва до 10 дни от новата дата. (чл. 54).

Европейска заповед за арест в Република България се издава от:

1. Съответния прокурор - за обвиняем или за осъден с влязла в сила присъда;
2. Съответния съд - за подсъдим. (чл. 56).

1. Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест (чл. 210, ал. 3).
2. Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура могат да искат отмяна на влезли в сила съдебни актове на основанията и в срока, определени за страните (чл. 238, ал. 2).

Главният прокурор участвува в открито заседание на Върховния касационен съд в състав под председателството на председателя на съда за разглеждане на жалба, с която се оспорва законосъобразността на избора на член на Висшия адвокатски съвет (чл.114).

Предложение за отмяна на натурализация или за лишаване от българско гражданство се прави от главния прокурор (чл.31, ал.1).

В шестмесечен срок от публикацията на специалния бюлетин публикуван от Българската народна банка с информация относно необслужваните кредити Главният прокурор представя пред Висшия съдебен съвет информация за резултатите от проверките, направени по публикуваните случаи (чл.4)

Имунитетът на съдиите от Конституционния съд се снема за възбуждане на наказателно преследване при наличието на достатъчно данни за извършено тежко умишлено престъпление, представени пред Конституционния съд от главния прокурор (чл.9 , ал.2).

1. В пределите на компетентността предоставена му от Конституцията главният прокурор предявява протест за отмяна на нормативен акт или на отделни негови разпоредби, ако те противоречат на нормативен акт от по-висока степен (чл.16, ал.2).

По предложение на министъра на вътрешните работи или на главния прокурор Министерският съвет с решение приема, допълва и изменя списък на физическите лица, юридическите лица, групите и организациите, спрямо които се прилагат мерките по този закон (чл.5, ал.1).

Когато основанието за включване на дадено лице в списъка по ал. 1 е отпаднало, министърът на вътрешните работи или главният прокурор по свой почин или по искане на заинтересованите лица в 14-дневен срок от узнаването на основанието за отпадане внася предложение в Министерския съвет за заличаването на това лице от списъка (чл.5, ал.6).

Следователите и прокурорите незабавно уведомяват главния прокурор, когато образуват наказателно производство за тероризъм, финансиране на тероризъм,у образуване, ръководене или членуване в организирана престъпна група, която си поставя за цел да извършва тероризъм или финансиране на тероризъм, приготовление към извършване на тероризъм, явно подбуждане към извършване на тероризъм или закана за извършване на тероризъм по смисъла на Наказателния кодекс (чл.5, ал.8).

Главният прокурор има право да иска използване на специални разузнавателни средства и да използва събраните чрез тях данни и веществени доказателствени средства, съобразно неговата компетентност (чл.13, ал.1, т.5).

Главният прокурор определя свой заместник за участие в състава на Националната комисия за борба с трафика на хора към Министерския съвет за осигуряване на взаимодействието и координацията между държавните и общинските органи, както и между тях и неправителствените организации за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и формиране на националната политика в тази област (чл.4 ал.3).

Главният прокурор има право на обръщение по Българското национално радио и Българската национална телевизия (чл.52).