Елена Катранджиева: Не можах да изрека думата смърт в пледоария
Превантивната роля на наказанието се състои в неговата неизбежност, а не в неговата жестокост. Наказателният процес е много формален и тромав, с прекалено много изисквания и ограничения към разследващите
Елена Катранджиева: Не можах да изрека думата смърт в пледоария
Превантивната роля на наказанието се състои в неговата неизбежност, а не в неговата жестокост. Наказателният процес е много формален и тромав, с прекалено много изисквания и ограничения към разследващите
Визитката на Елена Василева Катранджиева няма как да е кратка, предвид 39-годишния юридически стаж в прокуратурата. Родена e в Смолян, зодия риби. Детството й е преминало в родопското село Арда, където завършва основното си образование. По-късно учи в Немската езикова гимназия "Вилхелм Пик", в Бургас. Висшето си образование завършва в юридическия факултет на Софийския университет. За около година след това, работи като екскурзовод и от там следва професионалното й развитие в прокуратурата, в Хасково.
Кариерата си започва през 1974 г. като младши прокурор в ройонна прокуратура. Година по-късно става прокурор и няколко години след това, зам.-районен и районен прокурор.
От 1983 г. преминава в окръжното държавно обвинение, а от 2004 г. насам, заема длъжността зам.-административен ръководител. Приключва дългогодишния си трудов стаж на 12 март т. г., когато навършва 65 г., и излиза в пенсия. Близо месец по-късно, не закъснява признателността за професионализма й. С решение на Висшия съдебен съвет от 4 април, е наградена с отличие "служебна благодарност и грамота", за проявен висок професионализъм и образцово изпълнение на служебните задължения.
Казва за себе си, че най-много мрази лъжата, обича честните, прями и добросъвестни хора.
- Г-жо Катранджиева, какво ви накара да станете прокурор?
- Не мога да дам отговор какво точно ме е накарало, може би някакъв филм съм гледала. Смятам, че съм професионално реализиран и щастлив човек, защото силното ми и непоколебимо желание, откакто се помня, бе да стана прокурор. Завърших средното образование и първата година ме приеха немска филология, посочена като втора специалност, след право. Въпреки че изкарах висока оценка, не успях да се класирам в юридическия факултет, който по онова време беше само един в Софийския университет, и с ограничен брой студенти. Отказах да запиша филология, въпреки настояванията на родителите ми, защото твърдо и безусловно бях решила да следвам право и да стана прокурор. На следващата година бях приета.
- Има ли някои, на когото подражавате?
Още когато постъпих като младши прокурор, окръжен ръководител беше Петър Павлов. Той е образцов пример за мен, и като прокурор, и като човек. Отидох до него и му казах, че искам да стана прокурор, да ме наблюдава и ако ме хареса, да ме вземе на работа. Като стажантка бях сред първите, от работещите, и така ме назначиха. Не съжалявам, макар че тази професия изисква много психическа енергия, не само физическа. И ако човек не си обича професията, не би могъл да я работи толкова дълго време.
- Каква ценна вещ взехте от кабинета си?
- Най-напред прибрах снимките на внучките си които, разбира се, обичам най-много и които ме зареждат. След това взех цветята и личните си вещи, сред които един моливник, който съм го ползвала дълги години, а сега го поставих на бюрото си вкъщи.
- Разкажете за страстта си към картините?
- Страстта към картините я имам от моя съпруг (лека му пръст). Той беше много лирична и артистична личност, имаше разностранни интереси и обичаше да рисува. Когато дойдох в Хасково, той ме въведе в средите на артистите и художниците. И може би на това се дължи силното ми желание за чести срещи с изкуството. В къщи имам много картини. Обичам да гледам картини и когато имам възможност, си купувам. Те дават красота, спокойствие. Следя театралните постановки, не пропущам изложби в Хасково. Когато имам възможност, го правя и в София. Дори понякога по-младите колеги от окръжна прокуратура се шегуват с мен на тази тема, но аз приемам закачките им добронамерено и с чувство за хумор.
На изпращане от целия колектив на ОП получих много топло отношение и една прекрасна картина, която си бях харесала, но не си позволих да я купя. Исках да им благодаря и да им кажа много мили думи, но тъй като съм емоционална, се развълнувах, сълзите ми задавиха гърлото и не можах да кажа нищо.
Колегите от Окръжен съд, също ме изненадаха приятно с картина, с разкошни цветя, на хасковска художничка. С особено внимание ме удостои и колективът на Районна прокуратура, ОСО, ТСО Свиленград и други, които с хубавите си и човешки пожелания ме трогнаха много.
Благодаря на всички и искам да ги уверя, че ще ми липсват много.
- Знам, че обичате да пътувате, къде мечтаете да отидете още?
- Родопчанинът е човек с широка и волна душа, който обича да приема гости, да ходи на гости, и да пътува. И аз като пълнокръвна родопчанка съм израснала с любовта към природата, красивия родопски пейзаж и често имам желание да виждам нови красоти.
Ние сме една групичка, обикаляме на екскурзии, на почивки. Миналата година ходих 6 пъти в чужбина, за тази година също имам планове. Това ме зарежда някак си, успокоява ме. Бих желала да видя един нов различен свят, какъвто е този в Китай и Япония, и да отида в екзотичния мексикански курорт Акапулко.
- Кой е най-големия ви триумф в професията?
- Не мога да кажа, че съм имала триумф. Преди 1989 г. съм имала две-три по-големи дела, с по-сериозни обвинения. Но това е една добре свършена работа. Спомням си едно от тях за документни престъпления, присвоявания, срещу един партиен секретар, което ми отне много емоции, нерви и работа. Но бях доволна, че в крайна сметка имаше осъдителна присъда.
- Направихте ли си равносметка за свършената работа, през тези близо 40 г.? Имала ли сте оправдателни присъди?
- Разбира се, че имам. Едва ли има прокурор с такъв стаж, който да няма такива. Моите са 5-6. Никога обаче не съм се стремяла на всяка цена и до край, да отстоявам позициите си. Когато съм била убедена, че съм права, съм се борила усърдно и докрай. Когато обаче съм сгрешила, съм се оттегляла и съм губила достойно. Спомням си, че първата оправдателна присъда я изживях много болезнено и вечерта не можах да заспя, после го приемаш като работа.
По три от тези дела в залата се установи, че съм допуснала грешка, оттеглих си обвинението и сама поисках оправдателни присъди. Едната от тях е за длъжностни престъпления по чл. 282 от Наказателния кодекс /НК/, който трудно се доказва, трябва и субективен елемент да се хване. Другата ми оправдателна присъда беше заради промяна в показанията на пострадалия по дело за грабеж, извършен в Димитровград. Грешката ми беше, че не бях разпитала пострадалия пред съдия, въпреки че категорично твърдеше, че нападателят е именно подсъдимият. Това е една формалност на НПК, което стана причина за законосъобразна, но несправедлива оправдателна присъда. Въпреки че бях сигурна, че това е извършителят, бях принудена да си оттегля обвинението. Подсъдимят трябваше да бъде оправдан, заради промяна в показанията на свидетел, което стана в съдебна зала.
Имах още една заради промяна в заключението на вещо лице, по дело за средна телесна повреда. Експертът промени заключението си в съдебна зала, че се касае за лека телесна повреда, а не за средна.
- Кое дело си спомняте най-ярко?
- Няма да забравя първото си тежко дело в окръжна прокуратура и за радост, единствено, по което се налагаше да поискам смъртна присъда, тогава имаше такова наказание. През 1986 г. едно красиво момиче на 8-9 г. беше брутално изнасилено и жестоко убито от един рецидивист на около 30 г., който освен това, беше нагъл и не съжаляваше за нищо.
Когато влезнах в залата, видях майката на убитото дете, цялата в черно, да ридае, и нещо задави гърлото ми. Погледнах майката на убиеца, която също плачеше и получих сърцебиене. В пледоарията си няколко пъти повторих, че няма друга възможност освен най-тежкото наказание, но не можах да изрека думата смърт. По време на целия процес и четене на смъртната присъда, не посмях повече да погледна присъстващите в залата.
Когато разбрах, че присъдата е изпълнена, си спомних за майката на осъдения, просълзих се и през нощта не можах да заспя. Изживях го много тежко като майка.
- За или против смъртното наказание?
- Аз съм против смъртното наказание. В 21 век не може да се говори за смъртно наказание. Освен това смятам, че превантивната роля на наказанието се състои в неговата неизбежност, а не в неговата жестокост. Възможността да не заловят и накажат е обстоятелство, на което залагат извършителите на престъпления.
- Била ли сте заплашвана някога?
- Спомням си за един случай като млад прокурор, в районна прокуратура /РП/. Работих по едно нашумяло тогава дело за валутни престъпления, извършени от група известен криминален контингент. Делото беше обемисто, продължи няколко дни, пледоариите бяха два дни, а само моята беше около 4 часа. Вечерта получих заплахи по телефона, явно от близките на подсъдимите, защото те бяха задържани. Трябва да ви кажа, че не се изплаших въобще. Мисля, че този който смята нещо да направи, той не обявява. Това, което е решил, си го извършва тихомълком. Този, който обявява и заплашва, смятам, че е в някаква безизходица и това е една мярка, която в никакъв случай няма да доведе до някакъв резултат. На сутринта колата ни беше надраскана и със спукани гуми. Въпреки това, всички 7-8 души получиха осъдителни присъди.
- Предлаган ли ви е подкуп?
- Мисля, че митовете и легендите за подкупната съдебна система са силно преувеличени. Безспорно и тук, както навсякъде има корупция, но смятам, че тя в никакъв случай не е повече от тази в другите сфери.
Лично на мен за толкова много години само веднъж ми е предлаган директно подкуп. За кратко време след 89 г. под бизнесцентъра имаше казино, което се държеше от един грък. Бях разпоредила да бъде запечатано заради сериозни нарушения по реда на надзора за законност. Тогава гъркът нахълта в кабинета ми и попита "Колко струва, за да се отвори казиното?". Помолих го да напусне кабинета и повече не го видях. По-късно това помещение стана заведение за хранене.
- Упражняван ли ви е натиск? Искано ли ви е ходатайство?
- Искане за грубо и категорично ходатайство си спомням по едно дело за документни престъпления и злоупотреби, в което обвиняемият беше активист на БЗНС. Тогавашният председател на ИК на ОНС (известен земеделец) ми каза, че имало решение делото да се прекрати. Отговорих му, че такова решение може да вземе само прокуратурата. Изготвих обвинителния акт, по който имаше осъдителна присъда.
Когато е възможно в рамките на закона, не е необходимо да го каже някой. Аз съм нямала случаи, както чувам някъде, че директно се заповядва по този начин да се реши делото, да се прекрати, да се внесе или други. Това е единственият случай, но аз не се поддадох. Не съм се чувствала ограничена, работила съм според вътрешното си убеждение. Това може би е нещото, което най-много харесвам на прокурорската работа. И с течение на времето съм се убедила, че не съм сбъркала в избора на професия.
- Позволявате ли си да давате съвети на младите прокурори?
- Аз винаги съм питала и съм се съобразявала с опита и съветите на по-възрастните колеги. Не знам дали имат нужда от моите съвети, но ще им пожелая да вярват в справедливостта, да обичат работата си, колкото съм я обичала аз, за да са щастливи.
- Къде е мястото на прокуратурата - в съдебната система или в изпълнителната власт?
- Категорично в съдебната система, за да бъде независима. Ако е в изпълнителната, тя ще бъде подчинена на изпълнителната власт. Сега се говори, че прокуратурата има конюнктурни дела и се ръководи от политическата ситуация, и от това кои са на власт. В изпълнителната власт, тя ще бъде много зависима, според мен.
- Какво мислите за СРС-тата?
- Те нашумяха и предизвикаха интерес и коментари през последните няколко години, когато аз работих предимно по административни и граждански дела, които нямат отношение към тях. Мисля, че те са необходими за разкриване на тежки престъпления, но трябва да се използват разумно, по строги, точни и ясни правила.
- Виждате ли недостатъци в законодателството. Какви евентуални промени бихте предложили?
- Мисля, че наказателният процес е много формален и тромав, с прекалено много изисквания и ограничения към разследващите, които полагат грижа предимно за извършителите на престъпления и по-малко за техните жертви. Бих искала работата на прокуратурата да се облекчи в този процес, като се премахнат ненужните и формални действия, които понякога не водят до качествено разследване, а са основание за злоупотреба с право от страна на защитата.
Знам, че донякъде това са европейски изисквания и че колегите адвокати ще ми възразят, но на тях искам да кажа, че на едно обучение по европейско право, баварски, а не български прокурори изразиха становище, че нашият НПК е изготвен от адвокатското лоби в парламента. На второ място смятам, че ненужно се ангажира капацитета на прокуратурата с някои административни и граждански дела, тъй като основната й задача е борба с престъпността.
По линия на надзора за законност прокуратурата следва да насочи усилията си към активизиране дейността на контролните органи, а не да изземва техните функции и задачи, като извършва вместо тях проверките лично, някога и по въпроси, по които не е компетентна.
- Удовлетворява ли ви наградата на ВСС?
- Удовлетворена съм, че има някакво признание за дългогодишната ми работа в прокуратурата, в която съм вложила много усилия, душа и емоционална енергия.
- Липсва ли ви вече работата?
- Имам чувството, че съм в отпуска, и че ще се върна отново.
- С какво ще се занимавате от тук нататък, някои ваши колеги станаха адвокати?
- Нямам планове. Доста съм изморена. Най-напред ще си почина, ще се радвам на прекрасните си внучки, ще пътувам, пък времето ще покаже.
- Искате ли да кажете нещо в заключение?
- Пожелавам на вашите читатели и всички хора много здраве, късмет и повече усмивки.…
в."Хасковска Марица" - 11 април 2013г., автор: Анета Кутелова