11 февруари 2026 г.
Павлина Желева, Лекс.бг
Г-н Стоев, когато преди два месеца ви избраха за апелативен прокурор на Пловдив, един от членовете на ВСС каза, че сте „дялан камък“ в съдебната система. Как възприемате това определение?
Приемам изказването спокойно и без емоция. В днешно време в публичното пространство често се използват метафори, така че не е нещо необичайно. Но за мен е важен контекстът, в който бе направено изказването, а именно оценката за работата ми като магистрат в продължение на 30 години. Членовете на Прокурорската колеги на ВСС изразиха аргументите си за професионалните ми качества, резултатите от моята работата като следовател и прокурор, представената концепция за развитието на Апелативна прокуратура-Пловдив в следващите пет години и дадоха своето положително становище за кандидатурата ми. Тяхното доверие е важно за мен. Сега моята задача е на практика да осъществя концепцията си за работа и да правя всичко възможно за издигането на авторитета на институцията.
Това означава ли, че вече свикнахте на новата длъжност, защото преди да заемете този пост нямахте административен опит, както и магистратски стаж в Пловдив?
Да, досега не съм заемал ръководна позиция в прокуратурата, но това за мен не е някакъв недостатък, а по-скоро го възприемам като предимство. Все пак да си административен ръководител не е титла, а отговорност. Отбелязвам, че през годините съм работил в сложни структури, ръководил съм разследващи екипи по тежки престъпления и съм участвал във вземането на стратегически решения в съдебната система и ДАНС.
Дойдох в Пловдив от Върховната касационна прокуратура, където бях прокурор в отделите „Специализиран“ и „Инспекторат“. Дейността ми там ми даде възможност да се запозная с работата на всички нива в системата в различните съдебни райони в страната, включително и за апелативния район в Пловдив. Преди това пък дълги години бях следовател в Окръжния следствен отдел към Окръжна прокуратура-Велико Търново, което означава, че познавам проблемите на регионално ниво.
Обстоятелството, че не съм бил магистрат в Пловдив и региона, възприемам като предимство, защото ми позволява да работя без предварителни зависимости и утвърдени вътрешни схеми. Фокусът ми е единствено и само върху закона, професионалните стандарти и ефективността на прокурорската дейност. Вече мина половин година, откакто съм административен ръководител на Апелативна прокуратура-Пловдив (преди да бъде избран за апелативен прокурор на Пловдив Стоев беше и.ф. ръководител на тази прокуратура – бел. ред.). Период, който определям като активен, изключително динамичен и ползотворен за мен. Запознах се със спецификите на района и целенасочено работя за изграждане на стабилен екип, основан на доверие, ясно разпределени отговорности и висока професионална взискателност.
И все пак как си обяснявате, че вие бяхте единствения кандидат за поста и никой ваш колега от Пловдив не подаде документи за тази длъжност?
Процедурата за избор на апелативен прокурор на Пловдив, както и всяка друга в съдебната система, е открита, публична и с ясно определени правила. Участието в конкурс за ръководна длъжност е личен избор и решение. Никой не е ограничаван. Винаги съм възприемал конкуренцията като нещо положително и градивно. Всеки излага своите тези, концепция, а в крайна сметка членовете на Прокурорската колегия на ВСС дават оценката и доверието си на най-подготвения. Така че ако имаше други колеги кандидати с интерес бих се запознал с техните становища за развитие и да ги съпоставя с моите. Винаги е полезно и ценно.
За мен заемането на административна позиция в съдебната система е сериозен професионален и личен ангажимент и не всеки е готов или желае да поеме тази отговорност. Направих го с ясното съзнание за предизвикателствата, които стоят пред мен и с готовност да бъда оценяван не по лични симпатии, а по реалните резултати от работата си.
Защо в района на Апелативна прокуратура-Пловдив има няколко административни ръководители, които са изпълняващи функцията?
Факт е, че мандатите на няколко административните ръководители на окръжни прокуратури в района изтекоха. Те бяха избирани на този пост два пъти и по закон не могат повече да се кандидатират. За някои от местата имаше обявени конкурси, които не привлякоха кандидати. Не виждам нищо нередно административните ръководители там да са със статут „изпълняващ функцията“, който е регламентиран в действащата нормативна уредба и кадровите процеси в съдебната система. Това е законосъобразна и утвърдена практика до приключване на конкурсните процедури за титуляри. Избраните колеги на тези постове са доказани професионалисти и опитни магистрати. Назначаването им осигурява нормално функциониране на прокуратурите и не засяга качеството на магистратската работа, а моята задача като апелативен прокурор е да гарантирам стабилност, координация и равни стандарти в целия район.
Какви са вашите впечатления от работата на прокурорите в апелативния район?
Преобладават положителните впечатления. В апелативния район работят добре подготвени прокурори, които имат натрупан практически опит и ясна ангажираност към служебните задължения. Те проявяват сериозно отношение към делата и стремеж към поддържане на високи професионални стандарти.
Разбира се, съществуват различия в натовареността и организацията на работа между отделните структури. В тази посока ще бъдат насочени усилията ми – за подобряване на координация, уеднаквяване на практиките и създаване на условия за спокойна и ефективна работа в рамките на закона и професионалната независимост. Всеки от прокурорите си знае задълженията и ги спазва, но като цяло целта е да се полагат непрекъснато усилия за бързото, срочно и качествено приключване на делата, като се отчита тяхната специфичност.
За нас всяко разследване е важно, защото зад него стоят човешки съдби и всеки очаква справедливост. Ние искаме да отговорим на очакванията на хората, да дадем сила и кураж на пострадалите, но понякога не всичко зависи от прокурора. За да бъдат събрани доказателства за повдигане на обвинение, едно от най-важните неща е изготвяне на качествена и точна експертиза в различните области.
Наскоро се срещнах с родителите на 6-годишното дете, което почина след зъболекарска манипулация в пловдивска клиника. Повярвайте ми, като родител и гражданин напълно им съчувствам и разбирам тяхната болка. По делото е свършена изключително много работа от колегите, събрани са доказателства, повдигнато е обвинение, но за да приключи разследването е необходимо да бъде представено заключението на съдебно-медицинската експертиза, която очакваме съвсем скоро да е готова. Така е и по доста други дела. Например, досъдебно производство за опит за убийство не може да приключи, защото повече от две години не е изпратено заключението на назначена техническа експертиза. Споменах, че моята цел е да работя за постигане на по-бързо правосъдие, но без компромиси и риск за справедливостта.
Примерите, които давате, поставят един доста наболял проблем – за удължаването на сроковете за разследване заради неизготвени експертизи.
Подобни проблеми съществуват най-вече при дела, изискващи сложни експертизи. Тук бих включил разследванията на тежки пътнотранспортни произшествия, които са сред най-сложните и ресурсно натоварени производства. Тези дела изискват събиране и анализ на значителен по обем доказателствен материал и изготвяне на комплексни експертизи и това отнема време. Удължаването на сроковете не е формално, а продиктувано от необходимостта от качествено и обективно разследване. Прибързаните процесуални решения могат да компрометират доказването. Приоритетът е разследванията да бъдат своевременни и надеждни, защото пропуските имат далеч по-сериозни последици за правосъдието и общественото доверие.
Как може да бъде преодолян този проблем?
Това се оказва системен проблем за цялата наказателноправна система, а причината за него е ограниченият брой вещи лица, както и тяхната натовареност. Но от страна на прокуратурата се полагат непрекъснати усилия за по-добра организация, по-ранно възлагане и по-строг контрол на сроковете, като не се прави никакъв компромис с качеството и доказателствената стойност на експертизите.
Като заговорихме за бързото правосъдие, смятате ли, че приключването на едно дело със споразумение, добило популярност като сключване на „сделка“ с прокуратурата, е част от него?
Подобни упреци като „сключване на сделка“ най-често произтичат от неразбиране на правната същност на споразумението. То не е „сделка“ в разговорния смисъл, а изрично уреден в НПК процесуален институт с ясни законови предпоставки и задължителен съдебен контрол. Споразумение се предлага след конкретна преценка на доказателствата, правната квалификация и интереса на правосъдието. Крайното решение е на съда, който проверява законосъобразността, справедливостта и съответствието с целите на наказанието. Прокуратурата не може едностранно да „договаря“ резултата. Винаги е възможен професионален дебат за усъвършенстване на уредбата, но всяка промяна следва да бъде внимателно обмислена, за да не се накърнят принципите на справедливия процес и ефективното правораздаване.
Но бързото правосъдие не се свежда само до прилагането на споразумения, а до цялостната организация на прокурорската дейност. Усилията са ми в тази насока са насочени към по-ранна и прецизна оценка на делата още в досъдебната фаза, избор на най-подходящия процесуален път, уеднаквяване на практиките и повишаване качеството на прокурорските актове. Това включва координация с разследващите органи, обучения и обмен на добри практики при запазване на професионалната самостоятелност. Целта е бързо, законосъобразно и справедливо приключване на делата.
Какво е мнението ви за приетата наскоро промяна в НПК, която беше оспорена в Конституционния съд, че по исканията за ускоряване на разследването, ще се произнася административният ръководител на прокурора, а не съдът?
Промените в НПК следва да се разглеждат в контекста на стремежа към по-голяма процесуална бързина и вътрешна ефективност. Законодателят е търсил механизъм за ускоряване на досъдебното производство чрез засилване на вътрешния контрол в прокуратурата. Въпросът кой орган следва да се произнася по исканията за ускоряване обаче има и конституционно измерение, поради което е напълно оправдано да бъде предмет на контрол за конституционосъобразност. До произнасянето на Конституционния съд разпоредбата следва да се прилага стриктно и при спазване на законността и защитата на правата на страните. Ускоряването на разследването не трябва да поражда съмнения за отслабване на гаранциите за справедлив процес.
В концепцията си заявихте, че залагате на изграждането на колегиална работна среда. Направихте ли промени в екипа си?
Под колегиална работна среда разбирам ясни правила, професионално уважение и открита комуникация. Не съм предприемал прибързани или показни кадрови промени. Подходът ми е първо да се направи обективна оценка на работата и организацията, а необходимите корекции да бъдат насочени към по-добра координация и ефективност. Колегиалността не се изгражда с формални действия, а с последователни управленски решения и личен пример.
Посочете приоритети на работа на прокурорите в апелативния район през настоящата година?
Приоритетите ми са устойчивост, предвидимост и ефективна прокурорска дейност.
На първо място поставям подобряването на организацията и качеството на досъдебните производства за пътнотранспортни произшествия с причинена смърт и по дела за домашно насилие, с акцент върху срочността и стабилните прокурорски актове.
Втори приоритет е уеднаквяването на практиката в апелативния район, за да се гарантират равни стандарти при прилагането на закона.
Трети – подкрепата за професионалното развитие на прокурорите и съдебните служители чрез обучения и обмен на добри практики.
Не на последно място – подобряване на комуникацията с обществото и медиите, в рамките на закона, с цел повишаване на доверието в прокуратурата и по-доброто разбиране на нейната обществена роля.
Тихомир Стоев е апелативен прокурор на Пловдив, избран единодушно от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет на 10 декември 2025 г.
Стоев има 31 години юридически стаж. Кариерата си в съдебната система започва като следовател в Окръжния следствен отдел към Окръжна прокуратура-Велико Търново, а впоследствие работи като прокурор в Апелативната специализирана прокуратура и Върховната касационна прокуратура – в отделите „Специализиран“ и „Инспекторат“.
Бил е главен експерт в дирекциите „Противодействие на корупцията и „Разследване“ в ДАНС.
Завършил е право и има магистратура по психология.