Юлия Вързилова е ученичка в 10 клас в Езикова гимназия "Иван Вазов" в гр. Пловдив. Тя е един от тримата победители в конкурса за ученическо есе на Апелативна прокуратура-Пловдив - "Конституцията - моите права, които ценя и знам". Юлия представи своята творба в Деня на отворените врати на Апелативна, Окръжна и Районна прокуратура-Пловдив на 16 април 2019 г., посветен на 140 години от приемането на Търновската конституция.
Юлия Вързилова е ученичка в 10 клас в Езикова гимназия "Иван Вазов" в гр. Пловдив. Тя е един от тримата победители в конкурса за ученическо есе на Апелативна прокуратура-Пловдив - "Конституцията - моите права, които ценя и знам". Юлия представи своята творба в Деня на отворените врати на Апелативна, Окръжна и Районна прокуратура-Пловдив на 16 април 2019 г., посветен на 140 години от приемането на Търновската конституция. Тя получи за участието си в конкурса грамота и Конституция от апелативния прокурор Иван Даскалов.
Есето на Юлия
Казвам се Юлия. Аз съм във възраст, в която вече не съм дете, на което четат приказки за Пепеляшка. Не съм обаче и жена, понесла бремето на отговорностите в света на големите. Пътувам някъде из време, в което единствената ми задача е да опозная света, в който живея. Затова пътувам, създавам познанства, уча. Уча много. И днес отново уча- този път за Конституцията на моята страна. Чета от часове и вече знам , че на Пепеляшка са ѝ били потъпкани човешките права. Странно е как светът на детството добива нови очертания в света на големите! Само ако Пепеляшка беше чела някога Конституцията…
Отново се захващам с уроците и се питам защо трябва точно този дълъг урок да науча добре! И си отговарям: защото онова, което пише в него, урежда благоденствието на хората,но и моето; защото не искам да бъда Пепеляшка…Искам да знам своите права!
Чета и си давам сметка, че най-важните за мен са правото ми на живот, правото на равенство или равноправие, правото на свобода на словото ми, правото ми на достъпът до информация, правото ми на тайна и лична кореспонденция и най-вече правото ми на образование. Всички тези права са взаимосвързани. От едното произтича другото. И аз знам, че всичко това дава облика на живота ми, но съм сигурна и че има хора, които нямат и понятие за какво им говоря, защото никога не са имали възможността да използват тези си права, защото никога не са знаели, че Конституцията им ги гарантира.А може би най-лошото е това, че има хора, които знаят , хора , образовани и от “висшето” общество, или “хайлайфа”, но те все пак тъпчат тези морални закони, без да им мигне окото. Естествено, докато животът не засегне тях и те не изпитат нуждата от прилагането и спазването на тези права и закони! Сбъркан понякога е светът! Но пък трябва да живеем в него! Да, ние всички имаме правото на живот и това е ценност, която е необходимо условие, за да можем да се възползваме и от всички други. Това обяснява защо толкова философи и писатели от Античността до днес се опитват да предадат своето познание на другите. А на тях -мислителите- им е нужна свободата на словото, защото истините трябва да могат да бъдат изречени, за да бъдат чути, защото никой няма полза да живее в лъжи и полуистини. И аз имам нужда да кажа своята истина. И това е право, което Конституцията ми дава. По-важното обаче е това, че аз мога да изкажа мнението си в моята стая пред мама, мога да споделя мислите си в училище пред госпожата или по Националната телевизия пред всички, моето слово и мисълта ми имат възможността да бъдат споделени и чути. Аз мога да си позволя да бъда чута, мога да си позволя да съм аз. Онова, което ни кара в повечето случаи да се чувстваме пълноценни хора и граждани, е това, че можем да бъдем себе си с нашето нормално или шантаво мнение. Разбира се, за да имам позиция по даден проблем, въпрос или тема, е задължително преди това да си направя едно малко проучване, да погледам новини или накратко - да се информирам. А за това се грижи правото ми на достъп до информация. Свободата на човешкия живот и свободата на моите възгледи ми дава основание да искам свободна ориентация в света. Ние хората, особено днес и сега, имаме страшна нужда от достъп до информация, за да сме равнопоставени. Да си информиран, означава да имаш по-голяма власт върху живота си и предимство пред другите хора.Да си информиран, означава да имаш по-широк поглед, повече знание, което ти осигурява предимство пред другите хора, но това съвсем не означава, че имаш право да потъпкваш техните права.
Както вече казах, всичко е свързано. На този свят всичко е свързано! За да има равнопоставеност и равенство, трябва да сме информирани еднакво. Хората притежават еднаква анатомия, но въпреки това са много различни: с различен морал и етични ценности. Наред с това откриваме неравенството навсякъде край себе си - в различните икономически и социални възможности,в различните професионални сфери. Но не за тези разлики се говори в Конституцията. Там се говори за това,че всеки е равен пред закона, независимо какъв си - беден, богат, мъж или жена, голям или малък, икономист или магазинер……. всеки има еднакви права! Няма значение нито расата, нито етническата принадлежност, нито полът - Конституцията казва, че всички сме равни! Затова Пепеляшка има същите права като нейната мащеха и доведени сестри. Но Пепеляшка имала ли е достъп до образование?
Образованието е едно от най-важните права на човека. Образованието е онова, което отличава хората от животните. И животните, и хората ядем, дишаме, борим се за прехраната си. Но точно образованието ни измъква от първосигналното, първичното, примитивното и ни помага да пораснем и да се изградим като хора,информирани и знаещи. Образованието ни прави различни, индивидуални, търсещи и отстояващи правата си личности, образованието ни превръща в личности, готови да развиват себе си и света, да откриват нови хоризонти и да достигат нови висоти. Образованието ни оформя като нови граждани на света, готови за един пълноценен и смислен живот, защото най-големите следи са оставени от учените или така наречените образовани иноватори.
Когато казах, има и хора, които не зачитат правата на другите: едни, които не се вълнуват от правата на хората край себе си, и други, които не знаят своите права. За онези, които не знаят, се надявам, че ще има човек до тях, който да ги запознае с конституционните човешки права, но за другите, които осъзнато или не потъпкват нечии човешки права, няма лек.Това са “хора”, които са без смислена кауза в живота си, защото, ако човек не се старае да помага на другия и не го уважава достатъчно, че да уважава правата му, значи той не уважава достатъчно себе си. Аз съм човек, който уважава себе си и другите, затова ценя човешките права. И все още ми е жал за Пепеляшка!
Това есе написа Юлия, 16-годишно момиче, възраст, която не ѝ позволява по Конституция да гласува, все още не е допускана да изрази своето мнение пред “големите” и “костюмирани” хора, но затова пък научила дългия урок за Конституцията и решила да напише тези редове - за да използва правото си на свобода на словото и правото си да бъде чута така, както най-висшият закон ѝ позволява. Убедена съм, че когато порасне, ще помага на всички Пепеляшки на този свят, с които животът ще я срещне!
Юлия Вързилова
ЕГ “ Иван Вазов” Пловдив