Бързото правосъдие е гаранция за доверието на обществото и приносът на прокуратурата за утвърждаване на справедливостта. Всеки ден в апелативната зона, която включва прокуратурите в Пловдив, Стара Загора, Кърджали, Пазарджик, Хасково и Смолян, се образуват между осем и десет бързи и незабавни производства. Това заявява апелативният прокурор на Пловдив Иван Даскалов в интервю пред Българската телеграфна агенция /БТА/.
Бързото правосъдие е гаранция за доверието на обществото и приносът на прокуратурата за утвърждаване на справедливостта. Всеки ден в апелативната зона, която включва прокуратурите в Пловдив, Стара Загора, Кърджали, Пазарджик, Хасково и Смолян, се образуват между осем и десет бързи и незабавни производства. Това заявява апелативният прокурор на Пловдив Иван Даскалов в интервю пред Българската телеграфна агенция /БТА/. Този вид правосъдие има превантивен ефект и за извършителите, и за обществото. Апелативният прокурор на Пловдив Иван Даскалов коментира още, че делата по бързата процедура срещу хора, които прекарват незаконно мигранти през страната не намаляват, а основната част от разследванията се водят по бързи производства.
“Прокуратурата успешно работи с "Гранична полиция", ДАНС и МВР по отношение на ограничаване на притока на нелегални мигранти у нас”, казва още в интервюто си пред БТА апелативният прокурор Иван Даскалов.
По думите му големият проблем обаче е генерирането от това на една друга престъпност, която е много опасна - икономическата. Това на практика се получава след като криминалният контингент пренасочва ресурси към друга нелегална дейност - каналджийството. Като начало на това противодействат последните промени в закона, които инкриминират дейността на хората, подпомагащи чужди граждани не само да влизат нелегално в страната, но и да преминават незаконно през нея с цел облага. Този текст запълни празнина в нашето законодателство, коментира Иван Даскалов.
Цялото интервю с Иван Даскалов, апелативния прокурор на Пловдив, може да видите тук
БТА
Бързите дела връщат доверието в правосъдието, смята апелативният прокурор на Пловдив Иван Даскалов
Прокуратурата успешно работи с "Гранична полиция", ДАНС и МВР по отношение на ограничаване на притока на нелегални мигранти у нас. Това каза в интервю за БТА апелативният прокурор на Пловдив Иван Даскалов.
По думите му големият проблем обаче е генерирането от това на една друга престъпност, която е много опасна - икономическата. Това на практика се получава след като криминалният контингент пренасочва ресурси към друга нелегална дейност - каналджийството. Като начало на това противодействат последните промени в закона, които инкриминират дейността на хората, подпомагащи чужди граждани не само да влизат нелегално в страната, но и да преминават незаконно през нея с цел облага, коментира Даскалов.
Иван Даскалов е на 49 години и е административен ръководител на Апелативна прокуратура с център Пловдив от 12 октомври 2011 година. Кариерата си като прокурор започва като заместник-районен прокурор в Районна прокуратура - Пловдив, а след това последователно оглавява Районна прокуратура - Карлово, Окръжна прокуратура - Пазарджик и Окръжна прокуратура - Пловдив.
Следва цялото интервю:
Въпрос: Г-н Даскалов, след последните събития свързани с миграционния поток от Близкия изток какви усилия полага прокуратурата, за да се спре притока на чужди граждани, чийто статут на бежанци не е уточнен, тъй като те минават границата и без документи?
Отговор: На първо място бих искал да посоча, че ние успешно си сътрудничим със службите на "Гранична полиция", ДАНС и МВР за ограничаване на този приток.
Проблемът с тях обаче започна да се усеща по-осезателно от няколко месеца, особено на ГКПП Капитан Андреево, където предимно влизат чужди граждани, идващи от Сирия, Ирак, Афганистан и други държави. Те обикновено са без документи за самоличност, а сред тях има малки деца и дори бебета. Понякога пътуват в опасни условия, като например в хладилни камиони, над гумите на товарните автомобили, в каросериите им, където въздухът не достига или пък са укрити между товари със стоки.
Но, според мен, големият проблем е, че преминаването на тези хора през границата генерира у нас друга, много опасна престъпност - икономическата. Криминалният контингент започна да пренасочва ресурса си към нелегално прекарване на хора през границата, с което се постави началото на каналджийство. Мигрантите, които искат пък на всяка цена да стигнат до Западна Европа, са готови да дадат хиляди долари или евро, без понякога да се замислят кой стои срещу тях и какви са опасностите.
Затова ние адмирираме последните промени в закона от края на септември, които инкриминират дейността на хората, подпомагащи чужди граждани не само да влизат нелегално в страната, но и да преминават незаконно през нея с цел облага. Този текст запълни празнина в нашето законодателство.
Въпрос: А има ли вече разследвания срещу хора по новия текст? Не е тайна, че те прекарват през България колкото бягащи от войната хората, толкова и икономически емигранти.
Отговор: Има и броят им всеки ден се увеличава. Ще ви разкажа за един от последните случаи, но с уговорката, че докато ние говорим, колегите ми съвместно с полицията, може да са извършили действия по задържането и на други лица, защото потокът не спира.
Преди няколко дни на автомагистрала "Тракия" край Стара Загора бяха задържани 33 чужди граждани, които са влезли в България без документи за самоличност, а впоследствие се оказа, че са от Сирия и Ирак. Сред тях имаше и две бебета на около 12 месеца и още няколко деца. Водачът на автомобила, който е от Хасково, е задържан и срещу него е образувано бързо производство по новия текст на чл. 281 от Наказателния кодекс.
Понеже дадох пример със Стара Загора, мога да посоча, че в Районната прокуратура в града за последния месец и половина по този нов текст от закона са образувани десет наказателни производства - шест бързи и три досъдебни, които се водят по общия ред. По седем са постигнати осъдителни присъди, като почти всички са приключили само за една седмица. В края на седмицата там беше осъден шофьор на лек автомобил на десет месеца лишаване от свобода при строг режим за незаконно прекарване на афганистански граждани без документи през страната. И това разследване също приключи само за няколко дни.
По тези дела в Стара Загора е установено, че задържаните за каналджийство са подпомогнали 178 мигранти да преминат през страната, от които 70 от Афганистан и 108 от Сирия и Ирак. Най-натоварени в тази насока обаче са колегите от Районната прокуратура в Свиленград, защото през граничния пункт Капитан Андреево и през т. нар. зелена граница са основно опитите за преминаване на чужди граждани на път за Западна Европа.
В прокуратурата там работят четирима колеги при щат осем, но за първите девет месеца на 2015 г. те са отработили 239 незабавни производства - т.е. по едно или две на ден. Тези разследвания приключват за три дни от регистриране на престъплението до изправянето на извършителя пред съда, като повечето от тях са за незаконно превеждане и преминаване на лица през границата на България.
Въпрос: Каква част от преминаващите са сирийски граждани?
Отговор: От данните по образуваните преписки и досъдебни производства в Районната прокуратура в Свиленград е видно, че сирийските граждани, преминаващи нелегално българо-турската и българо-гръцката граница в съдебния район, са под 50 на сто от общия брой на нелегалните мигранти. Останалите са от Афганистан, Ирак и други азиатски държави - дори от Виетнам и Китай.
Ако се позовем на статистиката мога да посоча, че за деветте месеца на тази година образуваните досъдебни производства в Свиленград за незаконно преминаване на държавната граница и чистите случаи на каналджийство са общо 526. От тях 242 са бързи производства и 52 по общия ред, незабавните вече ги споменах. 749 лица са били осъдени за нелегално преминаване на границата. 99 души са получили наказания за незаконно превеждане на хора, а за спомагане на нелегални да преминат държавната граница лица, да се укрият и избегнат наказателна отговорност са осъдени 50 души.
Освен това образувани са и 413 преписки срещу 637 чужди граждани, по които са извършени проверки и са постановени откази за образуване на досъдебно производство, тъй като лицата се влезли в страната, за да търсят убежище и закрила от военните действия в техните страни.
Въпрос: Например?
Отговор: Като фрапиращ случай мога да посоча товарен автомобил, в който бяха открити 146 иракски граждани, а в друг бяха намерени 123 чужденци в работещо хладилно ремарке. Двамата водачи са с постоянни мерки за неотклонение "задържане под стража". Разследванията не са приключили, защото се установяват други лица, съпричастни към престъплението.
Политиката на прокуратурата е насочена не само към налагане на големи и тежки наказания като лишаване от свобода, а и отнемане на средствата на извършване на престъплението - автомобилите, с които се превозват мигрантите. Наскоро беше конфискуван с осъдителен акт камион - влекач с полуремарке, с който бяха превозени от Турция в България иракски граждани.
Въпрос: Защо чужди граждани влизат в България без документи за самоличност?
Отговор: От проведените разследвания става ясно, че каналджии извън България им втълпяват да го правят, защото когато дойдат на границата и заявят, че са бежанци, нашата държава не може да ги върне. Повечето от мигрантите плащат на хора в Турция между четири и пет хиляди евро, за да бъдат преведени нелегално по пътя им към Западна Европа.
Въпрос: Наскоро в Пловдив беше заловена група граждани от Афганистан и Сирия в къща в квартал "Столипиново". Станахме ли депо за бежанци или това беше единичен случай?
Отговор: В Пловдив няма квартали и места, където се събират мигранти и създават напрежение. В случая ставаше дума за междинна спирка преди да бъдат транспортирани към София и Западна Европа. Тримата българи, които са им помогнали и предоставили жилището си за пребиваване на бежанците, са задържани с постоянна мярка, както и афганистански гражданин, който ги е превел през границата на територията на страната.
Въпрос: Повечето от тези дела, както казахте, вървят по бързата процедура, а как по принцип се движат в апелативния район, разследванията, при които срокът от регистрирането на престъплението до изправянето на извършителите пред съда е седем дни?
Отговор: Разследванията по бързите производства, които приключват за седем дни, и по незабавните - за три дни, са приоритет в работата на прокурорите от апелативната зона. Причината е, че бързите срокове максимално скъсяват времето до налагането на наказанието, а по този начин полицаи и прокурори могат да работят по други по-сложни и обемни дела. В целия апелативен район, който включва шест окръжни прокуратури - в Пловдив, Пазарджик, Смолян, Хасково, Кърджали и Стара Загора, както и 27 районни прокуратури, за деветте месеца на годината са образувани 2 253 бързи и 620 незабавни производства.
Въпрос: Какво означават тези цифри?
Отговор: Означават, че всеки ден в апелативната зона се образуват между осем и десет бързи и незабавни производства. Този вид правосъдие има превантивен ефект и за извършителите, и за обществото. Мога да ви посоча как само за два дни беше осъден турски гражданин по бързото производство, който беше превел незаконно бежанци през граничния пункт Капитан Андреево. Но нека не коментирам само текстовете от закона за незаконно преминаване през България.
Не са един и два случаите, в които шофьори, употребили алкохол, получават присъди по бързи и незабавни производства - наскоро в Харманли беше осъден водач на автомобил, шофирал с 4,7 промила алкохол - укоримо, недопустимо и общественоопасно. Друг шофьор, по обвинителен акт на Районна прокуратура-Пловдив, за същото време, получи наказание за отнемане на МПС с цел да го ползва, като се има предвид, че тези престъпления не се разкриват лесно. Бързото правосъдие е гаранция за доверието на обществото и приносът на прокуратурата за утвърждаване на справедливостта.
Въпрос: Г-н Даскалов, съвсем скоро имахме местни избори. Има ли създадени преписки за изборни нарушения и колко са в сравнение с предишни избори?
Отговор: В сравнение с предходните избори броят на тези преписки се е увеличил почти двойно. За цялата апелативна зона те са 566. За всяка преписка има произнасяне на прокурор в максимално кратък срок. Какво обаче се получи на практика? По повечето от депозираните молби, по които са извършени проверки, се установява, че изложеното не отговаря на истината. Очевидно определени лица, участващи в изборния процес се стремят чрез депозиране на молба в прокуратурата да извлекат политически дивиденти. Или казано по друг начин да оповестят за тази своя дейност на медиите за нарушения, без да уточняват дали става въпрос за извършено престъпление или нарушаване на изборния процес, за което произнасянето е от компетентността на общинските избирателни комисии.
Въпрос: Какво точно имате предвид?
Отговор: Например при кампанията за местния вот имаше случай, при който се подава сигнал, че в общинско предприятие в Пловдив работниците са принуждавани да сменят адресната си регистрация преди изборите, за да гласуват в определен район за точно определен кандидат. Направихме проверка. Установиха се работещите в предприятието, дори и с временни договори и напусналите, както и всички лица, подали заявление в районната служба ГРАО за промяна на адресната си регистрация шест месеца преди изборите.
Прави се анализ, сравняват се получените данни. И накрая се установи, че само четирима работници са сменили регистрацията си и те дават логично обяснение защо са го направили - по лични причини. Снети са обяснения и от другите им колеги, но нито един от тях не заявява, че му е предлагана облага или е принуждаван, по какъвто и да е начин, да промени адресната си регистрация с цел гласуване за определен кандидат. Изводите всеки може да си направи.
Въпрос: Но все пак преписките за изборни нарушения са скочили двойно. Какво означава това - доверие или не в прокуратурата?
Отговор: Доверие. По принцип след като хората се обръщат към нас, значи ни вярват.