Военно-апелативната прокуратура е неделима част от правораздавателните органи на България. След приемането на Търновската конституция на 16 април 1879 г. държавата се оформя като парламентарна монархия. Властта се поделя между княза и Народното събрание.
Да бъдеш Военен прокурор е призвание, а не задължение
Военно-апелативната прокуратура е неделима част от правораздавателните органи на България. След приемането на Търновската конституцията на 16 април 1879 г. държавата се оформя като парламентарна монархия. Властта се поделя между княза и Народното събрание. Монархът е върховен командващ на всички военни сили в княжеството. С Указ номер 23 от 1879 г. се създава Министерството на отбраната, в което е предвиден и Главен военен съд. На 7 декември същата година се приема Военно-съдебен закон, като там се регламентират полковите съдилища, главният Военно-касационен съд и лицата от прокурорския надзор. На 17 юли се създава военно-съдебно поделение. Тази дата се смята за рождената на военната прокуратура.
Най-трудно се забравят умишлените убийства
Военните прокурори са особени хора. Не обичат публичността, предпочитат да седят в сянка и да работят по случаи на убийства, корупция, престъпност, оръжейни и финансови афери в сферата на сигурността и армията. Въпреки че имат завидно чувство за хумор, което остава скрито за цивилните граждани, и военни, и полицаи не смеят да се шегуват много с тях. Поради спецификата на работата им - да обвиняват в престъпления служители на МВР, Министерството на отбраната, НСБОП, разузнаването и контраразузнаването, НСО, пожарната и т.н., те не са от най-обичаните в системата.
Качествата, които обвинителите под пагон ценят най-много, са честността, достойнството и професионализмът. Случвало ми се е някой да изисква от мен уважение, но категорично не съм съгласен с подобен подход. Уважението се печели, не е разменна монета, категоричен е председателят на Военноапелативната прокуратура ген. Крум Манов. Абсолютна подкрепа му оказват неговите заместници полк. Николай Георгиев, подп. Веселин Стоев, както и военноокръжният прокурор на София полк. Спас Илиев.
Да бъдеш военен прокурор е призвание, а не задължение и никой насила не може да те накара да приемеш тази професия, споделя ген. Манов. Има случаи в работата на магистрата, които никога няма да бъдат забравени. Когато има спешен случай, какъвто е убийството например, работата продължава по 24 часа до изясняване на вината. Още помня датата 18 декември 1991 г, когато в танковата бригада в Горна баня стана убийство. Манов тъкмо постъпил на работа като военен следовател, когато войниче на 18-19 години убива свой колега. Убийството е умишлено и извършено с автомат "Калашников". Не правя разделение на случаите, толкова са много, че просто нямам време за това, споделя и Спас Илиев. Характерно за него е, че цялата му трудова дейност е преминала във военната прокуратура.
Ген. Манов също е преминал всички стъпала в йерархията, докато през 2004 г. не сяда начело на военноапелативното обвинение.
Случаите, които влизат в прокуратурата, са различни и не могат да бъдат разделяни и категоризирани според професията, твърди полк. Георгиев. Според него полицаите не вършат определен тип нарушения, въпреки че в общественото съзнание хората ги свързват най-вече с неправомерно използване на сила.
Заместникът на Манов има най-дълъг стаж в системата, защото е най-голям на години, шегуват се колегите му. Той е на 42, Спас Илиев навърши 41 преди няколко дни, а Крум Манов е все още на 40. Определено и случайността играе сериозна роля в приятелските им отношения. И тримата са женени и имат синове. Само момчета, шегуват се те. На въпрос как ги издържат съпругите им, които по-често седят сами вкъщи, защото мъжете им работят по някой случай, отговарят вкупом, че просто нямат друг избор. Нали са ни избрали, усмихва се шефът на ВАП. Липсва им най-много общуването с децата. Направо мразя август, зададе ли се, все се случва нещо и нямам отпуск. Това е така от поне седем - осем години, оплаква се шефът на Софийската военно-окръжна прокуратура.
Друга отличителна черта е, че винаги мобилните им телефони са включени. Най-често звънят през нощта, защото тогава се случват доста произшествия и престъпления. И престъпността не спи, както и не признава събота и неделя, ядосват се обвинителите. Така почивните им дни преминават под знака на работата.
Не е лесно човек да стане военен прокурор дори погледнато от техническа гледна точка. Първо, трябва да завърши право и да премине през задължителния стаж. Ако от Висшия съдебен съвет го разпределят на работа във Военната прокуратура, тогава пак има доза късмет. Задължително условие е първо магистратът да премине през длъжността -следовател под пагон. Веднага след избирането му от ВСС кандидатът е назначаван и на кадрова военна служба. Така се сдобива с нашивките. Двойният стандарт означава преди всичко повече отговорности, а не преимущества, както си мислят обикновените хора.
Избрах тази професия по няколко причини. Едната е, че тя носи по-различно удоволствие, по-голяма тръпка, споделя председателят на ВАП. Според него професията е изключително престижна, а и авторитетът на военните винаги е бил на равнище. Същото се отнася и за полк. Спас Илиев, който не би заменил работата си с друга.
Мога да кажа за себе си, че не съм мечтал да стана точно военен прокурор, разказва и полк. Георгиев. При него имало известна доза случайност, а и чувството му за справедливост още от дете става все по-силно изразено.
Една от най-тежките задачи на прокурорите е да обвиняват хора, които първо са се готвили да пазят гражданите, да ги защитават от какви ли не прояви, а след това правят точно обратното. Нарушителите от системата на МО и МВР са по-подготвени от цивилните, знаят как да прикрият следите си и определено са голямо предизвикателство. Обществото е особено чувствително срещу престъпленията на полицаите и военните, което в повечето случаи пречи на работата на спецорганите. Медиите също не са от най-тачените в прокуратурата, защото издават информации, които се обезсмислят след това в съдебната зала.
Професията като цяло в системата на МО, МВР, прокуратурата и спецорганите е доста изтощителна и изхабява. Затова дали сме изхабени, трябва да каже някой, който ни гледа отстрани и ни е направил анализ, шегува се Крум Манов. Но е абсолютно категоричен, че след като имат хъс, ентусиазъм и желание за работа, няма да се дадат лесно. Все пак говорим за военни прокурори...
Още не бях излязла от кабинета на генерала, когато му звъннаха по работа. Пак няма да имаме обедна почивка, се чува зад вратата.