Спас Илиев, шеф на софийската военно-окръжна прокуратура: Дадохме 110 полицаи на съд
Спас Илиев, шеф на софийската военно-окръжна прокуратура:
Дадохме 110 полицаи на съд
Анна ЗАРКОВА
- Г-н Илиев, ваш колега ми каза, че военно-окръжната прокуратура е пратила само за 1 година на съд близо 300 полицаи и военни. Вярна ли е тази цифра? Тя е шокираща, понеже се отнася за мъже под пагон, призвани да пазят реда, не да го нарушават.
- Ще ви дам по-точна статистика. Има я в 90-страничния ни годишен доклад. Сигналите за престъпления, извършени от служители на МВР и МО през 2007 г., са 1245. Образували сме 105 досъдебни производства срещу полицаи и 163 срещу военни. Дали сме на съд 170 лица от МО и 110 от МВР. Осъдени са общо 161.
- Явно, че военните прокурори имат много работа, свързана с МВР. Знаем, че така е от години. Но има нещо, което не разбираме: защо магистрати с пагони още разследват служители от полицията, след като от миналата година тя е де-военизирана?
- МВР внесе в правната комисия проекти за промяна на просъдността на служителите си - да не бъдат разследвани от военно-окръжните прокуратури, а от граждански прокуратури и следствени служби. Законодателите и експертите изясниха, че престъпленията, извършвани от служители на МВР, МО, затворите и съдебната охрана са специфични. То се дължи на системата на подчиненост в тия ведомства и специалната им нормативна база. Тази специфика не се промени в полицията и след нейното девоенизиране с новия Закон за МВР. Ето защо законодателите приеха, че с тази материя пак следва да се занимават специализираните по нея военни магистрати. А мен, ако питате, военната прокуратура, която съдържа военен елемент само в заглавието си, би трябвало да се нарича Специализирана прокуратура за разследване на престъпления в системите на МВР, МО и в сферата на националната сигурност.
- Вашата проверка по скандала „Куйович" показа, че главсекът на МВР Валентин Петров не е работил в полза на наркомафията. Това, разбира се, не е изненада. Изненадващото бе, че разградският полицай Тодор Димов, който потърси контакт с медиите, за да обяви обратното, изведнъж се отметна от мнението си и го приписа на журналистите. Вие питахте ли го на какво се дължи обратът в разсъжденията му?
-Той отговори, че никой не му е оказвал натиск, че потърсил медиите като защитна реакция, след като бил освободен от работа. Снемахме обяснения от Димов два пъти - по 4 и 2 часа. Той отрече да е твърдял, че ръководни служители от МВР са покровителствали наркотрафика. Цитира думите си, излъчени по Нова телевизия: „Не съм изпитвал никакви съмнения в ръководството на МВР, било то към Валентин Петров, Илия Илиев или министъра на вътрешните работи." В случая има журналистическа интерпретация.
- Пред „Труд" Димов беше по-конкретен: Работата ни - каза - вървеше успешно, но беше саботирана от ръководството на МВР. И визира ген. Валентин Петров, който бил искал да вземе мястото на ген. Илпя Илиев, тогава главсек.
- Димов твърди, че е бил неправилно разбран от журналистите. Имал предвид не покровителство над каналите, а полицейската работа по един казус. Нашата проверка беше за две обстоятелства: 1. Разгласена ли е класифицирана информация от Димов и други длъжностни лица от МВР? 2. Налице ли са факти, от които да се направи извод, че ръководството на МВР покровителства производството на амфетамини у нас и трафика на наркотици? Отговорът ни на двата въпроса е отрицателен.
- Главният прокурор нарече „свръх ненормално" снабдяването на наркобандита Куйович с фалшив паспорт под чадъра на разградската полиция. Инициативата за това е била на Тодор Димов, бившият главсек Илия Илиев я е подкрепил. Аз допускам, че двамата са играли против наркомафията. Но кажете вие: не е ли могла играта да стане по законен, а не по ненормален начин?
- Този случай се разследва от ОДП Разград и варненската военно-окръжна прокуратура. Не знам подробности, но ще коментирам по принцип. Комбинацията би следвало да се проведе в съответствие с подзаконовата и законова нормативна база. НПК допуска доверителна сделка и агент под прикритие. Г-н Димов казва: „По-добре човек да работи, макар и да греши, но да не бездейства." Това обаче не означава, че целта оправдава средствата.
- Дали само непознаването на НПК е тласнало Димов и Илиев към незаконна оперативна комбинация?
- Според мен това престараване е с цел постигане на положителен резултат срещу наркотрафика. Плюс недостатъчно познаване на всички законови оперативни способи и методи. Но има и още една причина: НПК не дава големи възможности на МВР да реализира своите оперативни комбинации. Ето, ние сме от най-големите прокуратури в страната, пък по нито едно досъдебно производство не сме използвали доверителна сделка или агент под прикритие. А мина 1,5 г. от промените в НПК, които дават такава възможност. Законодателят трябва да помисли дали изобщо е възможно да се внедри агент под прикритие в държава с малко население като нашата...
- Това с агента под прикритие е по-скоро пожелание у нас?
- За мен е идея фикс.
- Вие, г-н Илиев, сте деликатен човек, но ваши колеги си го казват направо: законите са калпави, но и полицаите са невежи в оперативните дела. Особено, откакто в академията на МВР не им дават специалност по право...
- Аз не бих определил чак като „невежи" служителите на МВР. Но да, доста от тях не познават законите. Академията на МВР би трябвало да подготвя юристи. За да не напускат после тези кадри си има начини: по-добро заплащане, растеж в кариерата и т. н.
- Да се върнем на случая „Куйович". Вие защо не разширихте проверката на казаното от Тодор Димов до желаното от обществото разследване на тема: покровителствала ли е соцдържавата през 80-те години производството на амфетамини?
- Прокуратурата на въоръжените сили преди години водеше такова дело и стигна до извода, че няма данни ръководни лица от МВР да са покровителствали наркоканали.
- Аз помня това дело от 1992 г. По него бяха разпитани 22-ма шефове на държавни фирми и на бившата ДС. То беше образувано по сигнал на една немска фирма, че в България продължава производството на амфетамини, благословено по-рано с приятелството на фатик-баща и Тато. Делото беше прекратено по липса на доказателства за престъпление.
- Аз по онова време не съм работил във военна прокуратура. Но познавам прокурора, който водеше делото - Кръстьо Кръстев, лека му пръст. Не се съмнявам в неговата добросъвестност. Сигурен съм, че разследването е било всестранно. Събрани били материали - цяла стая.
-Уважавам вашата колегиалност. Но няма ли начин това дело да бъде възобновено?
- Има, ако не е изтекла давността и се разкрият по него нови факти и обстоятелства.
- По повод искането на ген. Петров за проверка по случая "Куйович" депутатът Атанас Атанасов заяви: "Военна прокуратура прикрива престъпления, тя често прави услуги на вътрешния министър" Вашият отговор?
- Атанасов познава работата на военната прокуратура, тъй като се е явявал пред нея и пред военния съд като обвиняем и подсъдим. Не знам от какво са продиктувани съмненията му. Военна прокуратура е била към него обективна. Веднъж го е дала на съд, но друг път е отказала да образува досъдебно производство срещу него, а трети и четвърти пъте прекратила наказателното му преследване.
- Спомняме си обвиненията срещу ген. Атанасов: за "Бръмбаргейт", за лъже доклад на НСС, за превишаване на правомощията му по задържането на един самолет, за суми, изнесени в чужбина... Но коментирайте думите му.
- Ще ви цитирам коментара на полицая Димов: „Веднъж журналистите ни използват - за да станат известни. После същото правят политиците."
- Факт е, че военна прокуратура се задейства неведнъж по сигнали на Румен Петков срещу генерали: срещу шефа на пожарната Кирил Войнов, на жандармерията Живко Живков... Имаме усещането, че като реши някого да уволни, Петков ви поръчва да му намерите мотив.
- Погрешно усещане. Освен за тези двама генерали във военна прокуратура се получават материал и за стотици други служители на МВР, подписани от вътрешния министър. Редът е следният: Инспекторатът на МВР или отдел „Вътрешна сигурност" извършва проверка по всеки сигнал, докладва я на министъра, а той подписва придружителните писма, с които тя се изпраща и до военна прокуратура. Ако военните прокурори са търсили мотиви за уволнението на Войнов и Живков, щяха да образуват досъдебни производства и по двете преписки. Но ето - за Живков не се събраха данни, че е извършил престъпление, и той до днес е шеф на жандармерията.