Даниела Фархи, кореспондент на "Труд" във Варна
25 юли 2022 г.
Владимир Чавдаров е един от четиримата избрани от прокурорската гилдия членове на Висшия съдебен съвет. Завършил е “Право” в СУ “Св. Климент Охридски”. Работил е като адвокат, военен следовател и военен прокурор. От 2004 г. до 2005 г. е зам.-военно-окръжен прокурор във ВОП-София, а от 2005 г. до 2010 г. заема длъжността военно-окръжен прокурор във ВОП-Варна. През 2006 г. е повишен в ранг “прокурор във ВКП и ВАП”. От 2010 до 1018 г. е окръжен прокурор на Варна, а от 10 август 2018 г. до момента е административен ръководител на Апелативна прокуратура-Варна.
На фона на опитите за удължаване на живота на 47-ото Народно събрание съдии и прокурори вече излъчиха своите представители в новия Висш съдебен съвет. За попълването му е нужно парламентът да избере 11 свои членове. Мандатът на стария ВСС изтича на 3 октомври. Ще попречи ли политическата криза на нормалната работа на съвета, защо съдебната власт е подложена на яростни атаки от страна на изпълнителната и законодателната власт и как да се гарантира нейната независимост говорим с Владимир Чавдаров, административен ръководител на Апелативна прокуратура-Варна, който бе избран за член на ВСС.
- В концепцията, с която кандидатствахте за член на Висшия съдебен съвет (ВСС), посочвате, че утвърждаването на независимостта на съдебната власт е невъзможно без подкрепата на законодателната и изпълнителната власт, но е очевидно, че през последната година тя липсва. Няма дори диалог, а политическата картина продължава да е сложа. Има ли възможности съдебната власт да се еманципира от останалите две, г-н Чавдаров?
- Разделението на властите и независимостта на съдебната система е висша обществена ценност и достижение на демокрацията, което трябва да се защитава. Не можем да говорим за еманципация, доколкото този принцип е закрепен конституционно и е в основата на държавното управление. През изминалата година сме свидетели на изключително негативна кампания срещу съдебната власт и в частност срещу прокуратурата на Република България от страна на представители на изпълнителната и законодателната власт. Считам, че тя се води от политически интереси, които накърняват независимостта на съдебната власт. Тя не е правомощие само на ВСС, а трябва да бъде бранена от всеки един магистрат и то ежедневно чрез изпълнение на неговата работа.
- Нормалното функциониране на ВСС обаче зависи от политиците. Народното събрание, дори и да оцелее, трудно ще избере с мнозинство от две трети своите 11 представители във ВСС. Мандатът на сегашния състав изтича на 3 октомври. Кога смятате за реалистично да започне новият?
- Гилдиите на прокурорите, съдиите и следователите избраха своите 11 членове във ВСС, които заедно с „тримата големи“ формират повече от половината от съвета. Не се наемам да гадая кога и как парламентът ще избере представителите от своята квота. Смятам, че отговор на въпроса кога ще започне мандатът на следващия ВСС, ще даде Конституционният съд чрез дело?7 от 2022 г. То е свързано с Инспектората на ВСС. Мандатът на досегашния му състав е изтекъл от над 2 г., но няма избрани нови членове. КС ще даде тълкуване на тази празнота в Конституцията - когато една от трите власти не изпълни задължението си по сформиране на висш държавен орган и той не може да функционира нормално. Това положение не може да продължава до безкрайност. Убеден съм, че КС ще даде правилния отговор.
- Смятате ли, че трябва да се промени начинът, по който се формира ВСС, предвид несекващите политически кризи, честите избори и липсата на стабилен парламент?
- Конституционната уредба на България е такава. Но считам, че наличието на 11-членна парламентарна квота във ВСС води до твърде значително влияние на политическите партии в съдебната система и в известна степен нарушава баланса в разделението на властите. Би било разумно Народното събрание да излъчва 7 членове на ВСС - 4 от съдийската и 3 от прокурорската колегия.
- Атаките срещу прокуратурата не секват, самият Вие станахте обект на такава от депутата от ДБ Атанас Атанасов, когото сте разследвали в миналото като военен прокурор. Как ще коментирате изявлението му, че сте човек за поръчки?
- Всеки гражданин може да изказва мнението си по даден въпрос. Дълбоко уважавам г-н Атанасов, но смятам, че диалози и дебати между магистрати и политици са дълбоко непродуктивни. Защото ние сме длъжни да говорим само истината, каквато е събрана по съответните дела, които водим, докато политиците могат да изразяват каквито си пожелаят мнения.
- Как, според Вас, ще се отрази влязлото в сила закриване на специализираните прокуратура и съд?
- Това беше изключително неправилно действие от страна на законодателната власт. Не се наемем да тълкувам защо бе направено. Специализираното правосъдие укрепна кадрово и като експертиза и през последните няколко години започна да дава резултат. Много досъдебни производства влязоха в съда и много намерени за виновни граждани бяха осъдени. Тези действия на магистратите доведоха до нарушаване на нечии интереси и до тази промяна, която е пагубна за приключването на стотиците досъдебни производства и тези, които са в съдебна фаза. Много от тях ще трябва да започнат отначало и много жертви на престъпления няма да получат правосъдие. Считам, че борбата с организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта ще бъде изключително затруднена. Не е проблем такива дела да се гледат във всяка окръжна прокуратура, защото колегите са добре подготвени, а и досегашните спецмагистрати ще продължат да работят, но забавянето ще е неминуемо.
- Предлагате увеличаване на относителния дял на разследваните от следователи досъдебни производства и премахване на поемните лица. Защо?
- Трябва да се разшири кръгът на видовете престъпления в НПК, които се възлагат на следователи, защото те са магистрати и ако експертните им качества се ползват по-широко, ще се подобри качеството на правосъдието. А поемните лица са отживелица, останала в базовата концепция на НПК от 70-те години на миналия век, когато политическият строй и обществено-икономическите отношения са били съвсем различни. В много неотложни случаи поемни лица или липсват, или те не отговарят на критериите. Случва се да са малограмотни и да не разбират смисъла на правата и задълженията си, въпреки че са им били разяснени. Затова в много случаи от съдебната практика защитата се опитва да пробие точно поемните лица. Не е редно законодателят да няма доверие в науката и в разследващите органи, а в хора, които нищо не разбират от материята. Такава уредба в европейските държави е имало преди век. Сега в ЕС и САЩ има много по-улеснен начин за събиране на доказателства и тяхното ценене. Ние ги събираме по архаичен начин. Това води до формална и трудна процедура като стандарт за доказване, а правосъдието трябва да е бързо и ефективно.
- Говорите за необходимостта от промени в НК и НПК в съответствие с непрекъснато модернизиращата се престъпност. Къде са „дупките“ в закона и нужен ли е напълно нов Наказателен кодекс?
- Не е нужен, но доказателственият стандарт за осъждане трябва да бъде променен. След преценка на доказателствата съдът трябва да осъжда подсъдимия при невъзникнало разумно съмнение в невинността му, а не както изисква сега НПК обвинението да бъде доказано по несъмнен начин и всяко едно съмнение да се тълкува в полза на обвиняемия. Говорим и за промяна в съдебния ред за разкриване на данъчно-осигурителна информация, за предоставяне на данни от предприятия за обществени електронни и съобщителни услуги. Сега много бавно и трудно събираме такива доказателства, а някои от тях бързо могат да се изгубят.
- Къса ли се връзката между полицията и прокуратурата, когато се водят разследвания срещу пияни, дрогирани и неправоспособни шофьори?
- Взаимодействието ни с полицията по отношение на транспортните престъпления е на много добро ниво. Проблемите възникват по-скоро при събирането на доказателства. Много е важно местопроизшествието да се запази и това да става правилно, за да се установи има ли виновен и кой е той. Човешкият фактор е важен, за да не се пропускат детайли. А за да се ограничи броят на пияните и дрогирани шофьори, е нужна превенция. Отношение към нея имат много държавни органи.
- Вярно ли е, че Варна и Добрич са сред градовете - примери за добро взаимодействие на прокуратурата и МВР и тази практика продължава въпреки политическите атаки срещу прокуратурата?
- Всички шест прокуратури в Апелативен район-Варна работят добре с полицията. През последната година имаше някои трусове в дейността на МВР, но те ще бъдат преодолени. Имаме различни правомощия, но сме необходими другари, защото целта ни е една - да подпомогнем въздаването на справедливост чрез способите на закона.
- Апелативна прокуратура-Варна, която ръководите, взе на специален надзор няколко дела, свързани с трагедиите в старчески домове през миналата година. След мащабна проверка направихте предложение до министъра на труда и социалната политика за оптимизиране на нормативната уредба в областта на социалните услуги. Случи ли се нещо след това и на какъв етап са разследванията?
- Общонадзорната проверка наистина констатира множество пропуски в дейността на тези домове. Започнати бяха досъдебни производства във връзка със смъртта на много възрастни хора, ползватели на тези услуги. Те не са приключили, защото изискват резултати от множество експертизи, но се работи активно. В случая има законодателен проблем. Домовете за възрастни хора подлежат на лицензиране и контрол от МТСП. Нормативно това е уредено в Закона за качеството на социалните услуги и в правилника за приложението му. Но от години липсва наредба за качеството на услугите. Дадохме препоръка на изпълнителната власт да изпълни това свое задължение, за да не се допуска ниско качество на услугата, което води и до фатални случаи. Какво се е случило след това, трябва да каже социалното министерство.
- Друго наблюдавано от АП-Варна дело е за засядането на кораба „Вера Су“ край Камен бряг. Ще има ли привлечени към наказателна отговорност длъжностни лица?
- Образуваното от Добричката окръжна прокуратура досъдебно производство във връзка с този инцидент има три основни насоки. По първата - кой е виновен, бе осъден капитанът на кораба и тече дело срещу неговия помощник. По другите две - рискът от екологична катастрофа и действията на администрацията, разследването още не е приключило. Назначени са съдебни експертизи, по които скоро очакваме резултат.
- Кой беше най-големият успех на АП-Варна за миналата година?
- Успехите са много и те са на всички прокуратури в Апелативния район. Много досъдебни производства бяха приключени, постигнати бяха сериозни наказания за тежки престъпления спрямо личността. Но през последните 2 г. прокуратурата, както и цялото общество, бе принудена да работи в условията на пандемия. Това затрудняваше дейността ни, но считам, че въпреки намаления на моменти личен състав, се справихме успешно. Нито за момент прокуратурата не спря да работи, което бе голямо достижение.