Интервю на Даниела Стойнова за Българско национално радио,
Публикувано на 4 декември 2021 година/14:37 часа
Заместник-окръжният прокурор на Окръжна прокуратура- Варна Дияна Иванова и Димитър Кайряков - прокурор в същата прокуратура бяха наградени в рамките на конкурса „Страхливият умира всеки ден, смелият - само веднъж” в памет на италианския магистрат Джовани Фалконе, за проявен висок професионализъм и за отлично изпълнение на служебните задължения като наблюдаващи прокурори на досъдебно производство за пренасяне през границата на България на хероин с общо тегло 401 килограма.
Дияна Иванова е от 16 години в прокуратурата, а колегата й Димитър Кайряков има над 30 години юридически стаж.
Даниела Стойнова разговаря с тях за предизвикателството на тази професия в днешно време и за отношението на политиците и обществото към хората, които я упражняват.
Даниела Стойнова: За мен лично като гражданин, дори номинацията за награда на името на Джовани Фалконе е наистина голямо признание, защото той се е превърнал в символ на борбата с мафията, знаем по какъв трагичен начин загина. Всъщност това е много задължаващо. Вие сте получили тази номинация и то от Върховната касационна прокуратура за досъдебното производство за пренасяне на високорискови наркотични вещества без разрешително – хероин с тегло 401 кг. Как попадат прокурорите в подобни досъдебни производства, кога се случи това?
Дияна Иванова: Това се случи на 9 февруари тази година, прокурор Кайряков беше дежурен и по дежурство го уведомиха от Митница – Варна, че са засекли контейнер, в който са открити наркотични вещества. Установи се, че контейнерите са повече от един, и беше започнато досъдебно производство. На следващия ден, тъй като стана ясно, че това ще бъде едно доста мащабно производство, включиха и мен в екипа. Започнахме заедно разследването. Това е наистина една екипна работа – освен нас двамата (с прокурор Кайряков), в него влизат разследващите органи във Митницата, които извършиха първоначалните действия, включиха се и колегите от ТС БОП – Варна.
Благодарение на всички ни се стигна не просто до задържане на три контейнера със 401 кг хероин, а и до трима обвиняеми към момента и разследване на една доста мащабна организация като цяло.
- Предполагам, че това е канал?
Дияна Иванова: Така е, канал е. Но сме в процес на разследване, нищо повече от това не мога да кажа. Към момента сме локализирали хората в България, но има и такива, които работят в чужбина. Работят и то в двете посоки на изток, от където идва наркотика, и на запад, където е трябвало да отиде.
- Предполагам, че такова разследване е свързано и с работата на доста Ваши колеги от различни държави. Как става това взаимодействие, трудно ли се осъществява и накрая какво се изисква от нас, когато дойде до България?
Дияна Иванова: В интерес на истината, по това дело мога да кажа, че нямаше трудности откъм екипност и съвместителство. Ние работихме с Eurojust добре. Голяма част от информацията, която ни трябваше от европейските партньори, ни беше предоставена изключително бързо. Както вече казах, колегите от ТС БОП – Варна са изключителни професионалисти. В Митница – Варна работят наистина хора, които си разбират от работата. Ако те нямаха нужния опит по преценка на риска да селектират тези контейнери за проверка, никога нямаше да ги открием.
- Вие, прокурор Кайряков, във Вашата кариера, която е доста по-продължителна, имал ли сте други подобни канали, в разкриването на които сте участвал?
Димитър Кайряков: Имал съм организирани престъпни групи, които се занимават с трафик на хора, свързан със сексуална експлоатация и пране на пари.
- Повечето от тези пари идват от незаконен бизнес, сред които и продажбата на наркотици?
Димитър Кайряков: Специфичното е, че тук става въпрос за контрабанда на наркотични вещества, което е по – рядко срещано при нас. Тук повече се работи по продажба и разпространение на наркотици.
Върнахте ме назад във времето и аз се сетих за друг случай за контрабанда на кокаин. Един северномакедонски гражданин се опита чрез колетна пратка да изпрати на български гражданин наркотичното вещество. Това е било установено по време на пътуването на пратката и се реализира една контролирана доставка. Има един определен ред, по който тази доставка се проследява - това става с определен от главния прокурор прокурор от ВКП, който дава разрешение да влезе такава пратка в страната. Имаше монтирани микрофони в кашоните и, на практика, българският гражданин беше задържан, когато получи пратката и в момента на разопаковане. Това беше случай от 2000 или 2001 година. Именно чрез тези способи на контролираната доставка бяха задържани и двамата мъже.
Дияна Иванова: Относно нашето дело, от Митница – Варна казаха, че през морска граница това е най-голямото количество, преминавало до момента. През сухопътна граница са имали по-големи количества наркотични вещества, но не и по този начин. Това не е обичайният път на хероина.
- Не мога да не Ви попитам, защото говорим за Джовани Фалконе, чувствали ли сте се досега, по време на цялата си професионална кариера, но особено като прокурори, застрашени? Получавали ли сте заплахи или индиректни подхвърляния по този повод или за конкретни казуси? Имало ли е такива случаи?
Дияна Иванова: При мен лично не. Никога не ми се е случвало да се чувствам заплашена. Върша си работата и си мисля, че отсрещната страна знае, че това е работа – аз си върша моята, те си вършат тяхната. Не ми се е случвало. Много често в залата, след като четат осъдителна присъда, съм виждала как ме гледат тези хора, но никога не съм получавала заплаха нито директна, нито индиректна.
Димитър Кайряков: Аз също не съм имал случаи, в които да ме заплашват директно, и не се чувствам застрашен. Както каза Дияна Иванова, вършим си работата и хората, които са от другата страна, много добре знаят, че по-скоро те трябва да се притесняват заради това, което са направили, под угрозата да бъдат разкрити престъпленията им и да бъдат наказани. Но не съм получавал заплахи, не. В разговори в зала е имало подмятания, негативно отношение към прокуратурата, в частност към мен. Охрана никога не съм имал, не съм се притеснявал да се движа свободно по улиците.
- Питам Ви, защото знаете в момента каква е средата в обществото - политически сили, които непрекъснато обвиняват прокуратурата за много неща. За съдействие по-скоро на мафията, а не за борба с нея, насочено естествено към главния прокурор, но не може да не рефлектира върху прокурорите. Мислите ли, че обществото е несправедливо към прокуратурата? Дали прокурорите успяват да защитят престижа на професията?
Дияна Иванова: Проблемът е, че обществото, според мен, не разбира работата на прокуратурата. Казват си: „Ето, прокуратурата не го хвана, не го осъди.“.
Но това е екипна работа. Първо едно престъпление се разкрива от органите на МВР, след това се подава към прокуратурата и под наше ръководство и контрол ние разследваме, събираме доказателства, след това оформяме обвинителен акт и той се внася в съда.
- Но се смята, че ако прокуратурата посочи много силни основания, тогава съдът не може да не издаде осъдителна присъда.
Дияна Иванова: Не става въпрос за силни основания, а за доказателства, събрано по реда на НПК. Много често доказателствата не могат да бъдат събрани, когато вече всичко стигне до нас такива липсват или трудно се откриват.
От друга страна НПК е изключително формален, имаме най-формалния закон в цяла Европа. Всичко е строго определено. Ако една съвсем малка част от тази процедура бъде нарушена, не неспазена, а леко нарушена, доказателството пада.
- Може ли заради грешка, да кажем в протокол, да падне?
Дияна Иванова: Да, разбира се. Чисто техническа грешка може да събори един протокол. Абсурдно е, защото хората, когато работят, когато се създават тези протоколи, те работят под напрежение, бърза се. Ако в един протокол за оглед да кажем, липсва един подпис, сгрешена е датата, той пада. НПК има нужда от промяна, НК също.
- Не може да се отрече, че в съдебната власт има корупция на всички нива. Ето например, ако аз съм престъпник, който разполага с доста големи парични ресурси, може ли прокурорът да направи нещата така, че този престъпник да излезе на свобода без да получи необходимото наказание? До каква степен зависи само от прокурора?
Димитър Кайряков: Аз считам, че само прокурорът не може да направи каквото и да било, така че да не понесе наказателна отговорност определено лице. Ние нямаме функции да разкриваме престъпленията, ние ги документираме по – скоро, т.е. зависим донякъде и от страна на полицията какви доказателства ще бъдат събрани в една проверка. Ако тя е добре извършена, подплатена с доказателства, дори прокурорът да прекрати или да не образува досъдебно производство, неговите актове подлежат на контрол. Съответно, ако не образува досъдебно производство, Апелативна прокуратура може да отмени този акт на прокурора като незаконосъобразен. Ако е образувано досъдебно производство, проведено е разследване, събрани са доказателства и прокурорът в крайна сметка го прекрати, този акт също не е окончателен. Той подлежи на съдебен контрол. Актовете на прокурора се контролират от други инстанции, те не са напълно окончателни.
- Какво мислите за идеята, която също широко се коментира, че прокуратурата трябва да е извън съдебната власт, като в Германия например, за да подлежи на по-силен контрол?
Дияна Иванова: Аз смятам, че системата в момента работи. Проблемът е в недостатъчното разбиране на това какво работи прокуратурата, как го работи и с кого взаимодейства. Т.е. ние да сме в съдебната власт гарантира нашата независимост. Затова има разделение на властите и това трябва да се спазва.
- Обезсърчава ли Ви тази дискусия в момента, която се води за закриване на Специализираната прокуратура, искането за смяна на главния прокурор? До колко зависи Вашата работа от това кой е начело в прокуратурата?
Димитър Кайряков: Всеки иска да реформира прокуратурата. Ако Ви прави впечатление напоследък, ако се правят някакви промени, те се правят набързо в законодателството. Ако погледнете НПК и НК колко пъти са променяни през последните години на парче да кажем, а не да е минала някаква законодателна технология, с която да се прецени дали тези промени са в правилна посока или напротив.
Така или иначе, в момента положението е такова – имаме Специализирана прокуратура, Специализиран наказателен съд от януари 2012 година, имаме легитимно избран главен прокурор. Какво е моето мнение по въпроса е без значение. Прокуратурата работи в момента. По - скоро времето ще покаже по въпроса за Специализираната прокуратура, може би трябва да й бъде дадено още време. Знам, че и в други европейски държави, например в Полша, е имало такива прокуратура и съд, които явно не са проработили добре и са били закрити.
- Какво е да си прокурор в момента в България?
Дияна Иванова: Не е лесно. Но не е и толкова трудно. Въпросът е да харесваш професията си. Ако я харесваш, няма никакъв проблем.
- Някога съжалявали ли сте, че сте прокурор?
Димитър Кайряков: Не. В интерес на истината не съм съжалявал. Имал съм трудности, имал съм изнервящи моменти, стресови моменти, когато трябва да се работи под напрежение, но никога не съм съжалявал, че работя тази професия.